Решение № 2408 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2018 г.

Решение № 2408 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12576/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Софийска международна летищна компания" АД, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Кораб планина" № 27 а, чрез процесуалният им представител адв. Асенов, срещу Решение № 5150 от 06.08.2018 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. дело № 5044/2018 г., с което е потвърден Ревизионен акт № СФР18-РД77-4/11.01.2018 г., издаден съвместно от органи по приходите, в отдел "Ревизионен контрол" в дирекция "Ревизия и събиране на вземания" в СО - П. Иванова, на длъжност главен инспектор, определен с Решение № СФР17-ВК66-332/16.06.2017 г. за възлагащ орган и Н. С., на длъжност главен инспектор, определен за ръководител на ревизията с Решение № СФР17-ВК66-512/14.09.2017 г., потвърден в оспорената част от кмета на Столична община с Решение № СОА18-РД28-4/23.03.2018 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен, като необоснован - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения счита, че съдът е оставил изцяло необсъдено съображението на дружеството за допуснато от органите по приходите закононарушение при изчисляване на основата на начисляване на ДНИ за притежавания от него паркинг - гараж. Посочва, че неправилното определяне на основата се дължи на неправилното приложение на закона относно определяне на коефициента за местоположение на гаража. Твърди, че неправилно са отразени извършените от дружеството погасителни плащания. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което ревизионният акт да бъде отменен в обжалваните части. Претендира разноски за всички инстанции. Ответната страна – Кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Веселинска в писмена молба-становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира подадената касационна жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че: Оспореният РА № СФР18-РД77-4/11.01.2018 г. е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в предвидената писмена форма, като не са допуснати съществени процесуални нарушения на правилата на ДОПК. Съдът е приел, че правилно е приложен и материалният закон. Съдът е установил, че процесният имот по устройствения план на гр. София представлява жилищен имот- сграда, находяща се на бул. Цариградско шосе № 147, местност "Цариградско шосе - Караулката", като за подземния паркинг на две подземни нива и надземно ниво е издадено разрешение за ползване № ДК-07-68/23.02.2007 г. от ДНСК. От представените по делото доказателства съдът е приел, че сградата паркинг- гараж, собственост на жалбоподателя, попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и подлежи на облагане с данък недвижим имот. Съдът е посочил, че съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, като според чл. 13 от ЗМДТ "данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не." Цитирал е чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ, според който данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2. Установено е, че за имота са били подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, с вх. № 180/21.03.2007 г., с отчетна стойност на имота в размер на 5 033 232. 20 лв. В изпълнение на предвиденото с § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ за притежаваните нежилищни имоти е била подадена от дружеството жалбоподател декларация с вх. № 17-27-4767/03.11.2010 г., както и коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 10.02.2016 г., с която е заявена промяна в отчетната стойност на обекта в размер на 1 807 800. 00 лв. за период, който не подлежи на проверка в процесното ревизионно производство. Констатирано е, че през периода 2011 г. -2015 г. като предназначение на обекта е посочвано "търговска дейност". За ревизираните периоди 2011 г. - 2015 г., определените с РА на дружеството задължения за данък недвижими имоти, за партида М180_070321_15 са установени съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ върху данъчната оценка на гараж-паркинг, която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност. Посочено е, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 01. 01. на годината, за която се дължи. По тези съображения съдът е приел, че за процесния ревизиран период 2011 г. - 2015 г. правилно е била определена основата за облагане с данък недвижим имот и коефициента за местоположение на процесният имот, съответно правилно са определени по правилата посочени в приложение № 2 от ЗМДТ данъчните оценки на имота за съответните години, както следва: за 2011 г. – 6 384 334. 00 лв.; за 2012 г. – 6 386 334. 00 лв.; за 2013 г. – 6 354 402. 50 лв.; за 2014 г. - 6 322 471. 00 лв.; за 2015 г. -6 290 539. 00 лв. Относно таксата за битови отпадъци, съдът е съобразил разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, според която таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Посочил е, че за ревизираните периоди от 01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., размерът на задължението за такса битови отпадъци е определен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, съгласно правилата на чл. 19, ал. 4 от Наредбата, касаеща недвижимите нежилищни имоти на предприятия, намиращи се на територията на Столична община, район "Младост", при съответното разпределение пропорционално върху декларираната отчетна стойност на имота и включват заплащането на услугите обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Като е установил, че дружеството е носител на вещното право на собственост върху посочения недвижим имот, съдът е приел, че той попада в територия, в която се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване и за същия за годините в които не е подавана декларация по посочения по-горе в Наредбата ред, дължи такса за битови отпадъци, а за годините, в които е подавана декларация по реда на чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО и е заявено ползването на съответен съд и извозването му в 1 път седмично следва да бъде извършено облагане само за компонента за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът е констатирал, че дружеството е подавало Декларация № 2 за 2011 г., 2012 г., като за 2013 г., 2014 г., 2015 г. не го е сторило. От договора за концесия № РД-55-181/12.04.2010 г. и от приетите писмени доказателства съдът е установил извършването на такава дейност от концесионера "ЗАУБЕРМАХЕР БЪЛГАРИЯ" през процесния период на територията на район "МЛАДОСТ". Решението е правилно. Изводите на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Няма спор по фактите. В настоящото производство въпросът се свежда до това дали процесният имот паркинг-гараж се използва за производствени или за стопански цели, което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ. В касационната жалба се наведени оплаквания за неправилно определяне на коефициента на местоположение съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, тъй като обектът паркинг-гараж бил производствен обект с благоприятно местоположение съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона и неговият коефициент следвало да бъде 23, 4 съгласно Таблица № 4, а не 42, 1 както е определил ревизионният орган. Тезата на касатора е неоснователна и не може да бъде споделена, доколкото нито в хода на административното, нито на съдебното производство бяха събрани доказателства в тази насока. Напротив, процесният имот по устройствения план на гр. София представлява жилищен имот-сграда, находяща се на бул. Цариградско шосе № 147, местност "Цариградско шосе- Караулката". В изпълнение на предвиденото с § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ за притежаваните нежилищни имоти е била подадена от дружеството жалбоподател декларация с вх. № 17-27-4767/03.11.2010 г., както и коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 10.02.2016 г., с която е заявена промяна в отчетната стойност на обекта в размер на 1 807 800. 00 лв. за период, който не подлежи на проверка в това ревизионно производство. Видно от депозираните декларации по реда на ЗМДТ от данъчно задълженото лице, през периода 2011 г. - 2015 г. като предназначение на обекта е посочвано "търговска дейност". В дадената от дружеството обяснителна записка от 24.04.2016 г. по повод искане за насрещна проверка от 19.04.2016 г., е посочено, че паркинг-гаражът е с приоритет да обслужва находящите се в близост други сгради, като се отдават под наем места за паркиране на други юридически и физически лица, и по този начин се задоволяват тези техни нужди от паркоместа, а за дружеството собственик това е основен източник на приходи. Следователно имотът не се използва и не е предназначен за производствени цели, а за стопански цели. Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ. Според чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2. Съдът правилно е приел, че за ревизираните периоди 2011 г. - 2015 г., определените с РА на дружеството задължения за данък недвижими имоти за партида М180_070321_15 са установени съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ върху данъчната оценка на гараж-паркинг, която е по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 01. 01. на годината, за която се дължи. Следователно за ревизирания период 2011 г. -2015 г. правилно е била определена основата за облагане с данък недвижим имот и коефициентът за местоположение на процесният имот, съответно правилно са определени по правилата посочени в приложение № 2 от ЗМДТ данъчните оценки на имота за съответните години. Съдът правилно е преценил като неоснователно оплакването на дружеството за неправилно отразяване на извършените от него погасителни плащания за всички задължения, довело до неправилно определяне с РА на размера и начисленията на данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, ведно със съответните лихви. Правилно е прието, че горестоящият административен орган в решението си е изложил подробни мотиви относно отразяването на извършените от дружеството погасителни плащания и извършените с РА прихващания. От приложените по делото преводни нареждания № 7213368502/10.11.2016 г. и № 7213333861/20.04.2016 г. вярно е установено, че са заплатени и осчетоводени по партиди M180 и М181 за процесните в ревизионното производство години 2011 г. -2015 г. освен задължения на дружеството за данък недвижим имот, такса битови отпадъци и съответните лихви към тях, така и задължения за данък недвижим имот за времеви период - 2016 г., който е извън обхвата на ревизионното производство. От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника по касация, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, в размер на 2 465 лв. /две хиляди четиристотин шейсет и пет лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение