Решение № 158 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2018 г.
ВАСVI отделение07.01.2019 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 140 от 20.06.2018 г., постановено по адм. дело № 60 по описа за 2018 г. на Административен съд – Кюстендил. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Мотиви
Решение № 158 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9352/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник на сектор "Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - Кюстендил против решение № 140 от 20.06.2018 г., постановено по адм. д. № 60 по описа за 2018 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000583/02.01.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Кюстендил. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. Николов от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Кюстендил е заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1139-000583 от 2.01.2018 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР, гр. Кюстендил, с която на М. Николов е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП - Прекратяване на регистрацията на ППС с рег. [рег. номер на МПС] за срок от 1 година, отнети документи: 1) СРМПС № 008082969, 2) 2 броя рег. табели КН9298 ВВ, за извършено виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП (Закон за движението по пътищата). В АУАН № 0371202/31.12.2017 г. е направена констатация, че на 31.12.2017 г. около 5. 00 часа сутринта лицето е управлявало собственото си МПС в [населено място], на [улица]срещу дискотека "Хипнозис" в посока към м-н Кауфланд, след употреба на алкохол с концентрация в кръвта е 1. 41 на хиляда съгласно извършения тест с техническо средство. В съставения по-късно протокол за химическа експертиза е отразена концентрация на алкохол в кръвта 1. 80 на хиляда. На основание чл. 343б, ал. 1 от НК който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева. За да отмени оспорения акт, Кюстендилският административен съд е приел, че постановлението от 25.05.2018 г. на прокурор в РП Кюстендил /преписка вх. № 10/2018 г. по описа на КРП, ДП № 4/2018 г. по описа на КРП, ДП № 1307/2017 г. по описа на РУ гр. Кюстендил/, с което е прекратено наказателното производство срещу М. Николов за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, опровергава фактическата обстановка в съставения АУАН, съгласно която в момента на извършване на проверката лицето е управлявало автомобила си. Доказателствената стойност на постановлението е обвързана с показанията на разпитания от съда св. А. Николов, според които М. Николов само е дал колата на контакт, за да ползва запалката, при което светлините автоматично са светнали. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове, с които се установяват нарушенията по този закон, имат доказателствена сила до доказване на противното. Първоинстанционният административен съд е стигнал до извод, че доказателствената сила на редовно съставения АУАН е опровергана, без да съобрази обстоятелството, че постановлението от 25.05.2018 г. на прокурор в РП Кюстендил е било предмет на сигнал, подаден до по-горестоящата прокуратура на 5.06.2018 г. Видно от приложеното към касационната жалба постановление от 20.06.2018 на прокурор в Окръжна прокуратура гр. Кюстендил, по преписка вх. № 901/18 по описа на КОП, постановлението от 25.05.2018 г. на прокурор в Районна прокуратура гр. Кюстендил, с което е прекратено наказателното производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, е било отменено по реда на чл. 46, ал. 3 във вр. с чл. 243, ал. 9,
от НПК. Указано е досъдебното производство да продължи да се разследва с оглед разкриване на обективната истина. От страна на ответника по касация е представено следващо постановление на прокурор от Районна прокуратура Кюстендил с дата 2.11.2018 г., с което наказателното производство срещу него за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК отново е прекратено. Липсват данни дали срещу това постановление е бил подаден сигнал. Твърдението в отговора на касационната жалба, че СУМПС и регистрационните табели на автомобила са били върнати след постановяване на "въпросното" постановление на 9.11.2018 г., не е подкрепено от доказателства. На основание чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за административния съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановлението на прокурора по чл. 199 от НПК за прекратяване на наказателното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и стабилитет. Ако не е преминало през съдебния контрол по чл. 243, ал. 5 - 8 НПК, то може да бъде отменено и по-късно по реда на чл. 243, ал. 10 от НПК. Само по себе си постановлението е доказателство за отказа на държавата да осъществи наказателно преследване по отношение на привлеченото като обвиняем лице, но не и доказателство за това дали е извършено административно нарушение, а мотивите му не обвързват по задължителен начин административния орган, още по-малко съда, при преценката на елементите на фактическия състав на административното нарушение. Прокурорът няма правомощия да установява с нарочен акт дали едно деяние, за което наказателното производство следва да се прекрати на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 или 2 от НПК, било защото деянието не е извършено, или не съставлява престъпление, или не е извършено от лицето, на което е повдигнато обвинението или обвинението не е доказано, осъществява състава на административно нарушение. Компетентен да прецени дали съответното деяние, което не е престъпление, е административно нарушение, е съответният административен орган. С оглед на това отмененото постановление на прокурора от КРП от 25.05.2018 г., както и следващото постановление от 2.11.2018 г. (без данни относно оспорването му), с което се приема, че липсват безспорни доказателства по ДП, които по несъмнен начин да установят факт на управление на лек автомобил от обв. М. Николов, не преклудират правомощието на административния орган и на съда да преценят дали деянието съставлява административно нарушение и дали е налице основание за прилагане на ПАМ. Предвид законовата презумпция на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в производството по оспорване на издадения акт за прилагане на ПАМ доказателствената тежест за оборване на фактическия състав, обосновал правното основание за прилагане на мярката, пада върху жалбоподателя. Ангажираните от М. Николов доказателства – постановление за прекратяване на наказателно производство (отменено) и показанията на неговия приятел А. Николов, преценени съгласно чл. 172 от ГПК, не са достатъчни, за да опровергаят фактическата констатация на контролния орган, че лицето е управлявало автомобила си и е било спряно за проверка. В АУАН са посочени имената на двама свидетели – М. Пейчев и Б. Тасев, които са присъствали при установяване на нарушението. Съставеният АУАН е подписан без възражения от провереното лице и от двамата свидетели. Като е приел, че фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка не са в корелация помежду си и поради това оспорената заповед подлежи на отмяна, Кюстендилският административен съд е постановил неправилно решение. Спорът не е изяснен от фактическа страна, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Следва да се има предвид, че понятието "управление" на МПС е разяснено в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС. При спазване на процесуалното правило на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е длъжен да укаже на страните за кои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства и да пристъпи към решаване на спора, след като спорните факти бъдат разяснени с всички допустими доказателствени средства.