Решение № 100 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2018 г.

Решение № 100 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1687/2018 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 400 от 10.10.2016 г. по в. гр. д. № 620/2016 г. на Окръжен съд Пазарджик. С атакуваното решение е уважен предявеният от И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на земеделска земя с площ от 5,735 дка в землището на [населено място] и попадаща в имот с идентификатор 06207.501.1829 с площ от 13680 кв. м., съставляващ УПИ IV-фабрика за бутилиране на минерална вода. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, за които молителят узнал и се снабдил с тях след месец ноември 2017 г. - договор от 25.09.1990 г., титулен списък, подробна количествена сметка, схема, таблица № 5 и протокол № 1/05.11.1992 г., справка за неразплатено строителство и списък на обекти с неразплатено строителство. С посочените доказателства се установявало съществено обстоятелство по делото - че строителството върху процесния имот на фабрика за бутилиране на минерална вода е започнало още преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, затова са били налице пречките на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 за възстановяване на собствеността на физическите лица, предявили иска по чл. 108 ЗС срещу молителя. Строителството се изразявало в корекция на речното корито, изграждането на подземната инфраструктура, полагането на канализация, водопровод, електропреносна мрежа, изграждането на пътна инфраструктура и начало на строителството на сградата, което е довършено след влизане в сила на ЗСПЗЗ. В молбата е изложено и становище по съществото на спора - че ищците по иска с правно основание чл. 108 ЗС повече от 25 г. не са могли да посочат границите на бившия имот на техния наследодател; че процесният имот не съвпада с имота, възстановен на тези лица с решението по гр. д. № 299/1999 г. на РС Пещера; че с влязло в сила решение е отхвърлено искането на тези лица възстановеният им имот да бъде нанесен в кадастралната карта на мястото на имота, зает от фабриката за минерална вода, както и че е бил отхвърлен искът им за лишаване от ползване на процесните шест декара земя, като и в двете решения мотивите на съда са били, че те не са собственици на тази земя. Изложен е и довод, че още преди влизане в сила на ЗСПЗЗ общината е предприела редица действия по промяна на регулационния статут на земята и отреждането й за обществено мероприятие. Липсата на идентичност между възстановения имот и процесния се установявала и от документите по закупуването му от молителя, в които като съсед не фигурирал наследодателят на ответниците /ищци по иска с правно основание чл. 108 ЗС/. Ответниците в производството И. В. Б., И. Н. Б., А. Н. Б. и И. Ф. М. оспорват молбата. Считат, че представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Вещото лице по делото е установило, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот не е бил застроен, имал е статут на земеделска земя, предназначена за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. Едва на 23.04.1993 г. било учредено право на строеж и е било извършено строителство. Липсата на строителство върху имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ било установено и в писмо на областния управител от 20.11.1992 г. след извършена обстойна проверка на място. Строителството е било спряно със заповед от 13.11.1992 г. на РС Пещера. Построената фабрика не осъществява дейност, тъй като дружеството е с отнета концесия. С определение по чл. 307 ГПК № 119/25.05.2018 г. молбата е допусната до разглеждане по същество от ВКС. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. За да уважи предявения иск по чл. 108 ЗС въззивният съд е изложил две групи съображения - че процесният имот е бил възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ с решение № 8-Т. от 25.07.2011 г. на ОСЗ Пещера, издадено след решение на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и че не са били налице пречки за реституция по чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Вторият извод е направен на база заключения на единична и тройна експертиза, според които към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ - 01.03.1991 г. имотът не е бил застроен и върху него не е било проведено мероприятие на държавата. Този извод вещите лица са направили въз основа на данните по делото, че архитектурният проект за строителството е одобрен на 02.02.1993 г., договорът за отстъпване право на строеж върху общинска земя е сключен на 15.04.1993 г., а строителното разрешение е издадено на 22.04.1993 г. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства са следните: договор от 25.09.1990 г. между Д. "С. и син" от една страна и С. А. С. от друга, с предмет проучване, договаряне, доставка и супервижън на инсталация за производство на бутилиране на минерална вода; титулен списък за цените на машиносмените и на машините при поделение 66340 за 1990 г., определящ цени за машини - строителна техника, подробна количествена сметка за изкопни работи на обект "ЗПБМВ С. и син" Б. с приложена схема на квадранти, определящи местоположението на изкопа и неговата площ; таблица № 5 за единични цени на превозен тон товар - I клас при поделение 66340, в сила от 01.11. - 15.11.1992 г. и протокол № 1/05.11.1992 г. на поделение 66340 за установяване завършването и разплащането на СМР за обект "Завод за производство и бутилиране на минерална вода, справка на началник П. при Г. за неразплатено строителство за 1991, 1992 г. и първите два месеца от 1993 г., в която фигурира и поделение 63340 Пловдив и списък на обекти с неразплатено строителство към 08.03.1993 г., в която фигурира "цех за бутилиране на минерална вода - Б. ". Не следва да се разглежда като писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само писмото на о. з. ген. майор Р. П. до председателя на Съвета на директорите на [фирма]. Този документ представлява придружително писмо, с което авторът предоставя на дружеството намиращи се в него документи - справка и списък. В частта, в която се сочи вида на извършеното строителство в имота, документът има характеристиките на писмено свидетелско показание, което не е допустимо доказателствено средство пред гражданския съд. Изброените документи, без обсъденото писмо, не са били приобщени към доказателствения материал при разглеждането на делото в инстанциите по същество. Не може да се приеме, че този пропуск се дължи на небрежност от страна на молителя [фирма]. Той придобива право на собственост върху фабриката за бутилиране на минерална вода на 30.01.1995 г., когато я закупува с нотариален акт от [фирма], а върху земята - на 18.10.2001 г., когато са издадени заповед и договор за закупуването им от [община]. Молителят не е бил страна по договора за отстъпване на право на строеж от 1993 г., нито страна по договорите за строителство, затова не притежава съответните документи. Поради отдалечеността във времето на извършеното строителство, както и поради настъпилите промени в статута на Строителни войски, молителят не е бил в състояние да се снабди с документите своевременно, за да ги представи при разглеждането на делото в инстанциите по същество. Не е налице обаче другата предпоставка на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - доказателствата да са от съществено значение за делото. На първо място следва да се посочи, че единствено подробната количествена сметка за изкопни работи на обект "ЗПБМВ С. и син" Б. и титулният списък от 1990 г. съдържат данни за извършени строителни работи върху процесния имот през 1990 г., т. е. преди влизане в сила на ЗСПЗЗ. Тези строителни работи не са установени по вид и по стойност. Всички останали доказателства установяват извършено строителство след влизане в сила на ЗСПЗЗ и затова нямат съществено значение за делото. По-важното обаче е това, че нито едно от изброените писмени доказателства не може да обоснове наличието на пречка по чл. 10б, ал. 1 или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот и следователно - не би могло да доведе до друг правен резултат, дори да бъде обсъдено от съда при разглеждане на делото по същество. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ има предвид извършено строителство или проведени мероприятия на държавата - в този смисъл решение № 329 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2010 г., I г. о., решение № 201 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 79/2009 г., II г. о., решение № 277 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г., II г. о., решение № 475 от 06.12.2012 г. по гр. д. № 472/2012 г. на ВКС, I ГО и др. В настоящия случай, дори да се приеме от представените писмени доказателства, че върху процесния имот към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е имало незавършено строителство на фабрика за производство и бутилиране на минерална вода, то това не е мероприятие на държавата, а частно строителство, извършено от Д. "С. и син", страна по договора от 25.09.1990 г. за доставка на инсталацията за бутилиране на минерална вода и праводател на молителя "Ф. Ф. " по нотариален акт № **/1995 г., след преобразуването си в [фирма]. От друга страна пречката за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ възниква при следните предпоставки: земите да са застроени от трети лица със сгради при спазване на всички нормативни изисквания или да е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да е започнал. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства не разкриват пречки за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като не могат да променят извода на съда, че към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ на 01.03.1991 г. върху процесния имот не е имало законно построена сграда, нито пък е имало отстъпено право на строеж. По изложените причини не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Следва да се посочи и това, че в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани останалите доводи в молбата за отмяна, свързани с правилността на атакуваното решение. При този изход на делото на ответниците следва да бъдат присъдени разноските за производството по делото - 550 лв. по договор за правна защита и съдействие от 03.04.2018 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,