Решение № 6957 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2010 г.

Решение № 6957 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 87 и сл. от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Бандар Джамил Расул, гражданин на Ирак, против решение № 61/29.01.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанци (ДАБ) при Министерски съвет. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административното решение, поради противоречие с материалния закон, становището на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН), както и с практиката на Съда на европейските общности относно приложението на Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец. В съдебно заседание жалбоподателят Бандар Джамил Расул представя в превод от арабски език докладна за инцидент от полицейско управление в Багдад, смъртен акт № 011849/7.02.2010 г., както и гореспоменатото становище на ВКБООН. Ответната страна - Държавна агенция за бежанците при МС, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и представените в съдебно заседание допълнителни доказателства, намира че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87, ал. 1 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна при следните съображения: Председателят на ДАБ при МС в производство по чл. 72, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 70, ал. 2, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, е постановил административен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Бандар Джамил Расул. Приел е, че от бежанската история на кандидата не се установяват предпоставките за предоставяне на закрила в съответствие с чл. 8 и чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С жалбоподателя са проведени две интервюта, за които са съставени протоколи, приложени по делото на л. 20 и л. 26. От тях става ясно, че Бандар Расул е роден в гр. Сюлеймания, гражданин на Ирак, по народност - кюрд, религиозна принадлежност мюсюлманин - сунит. В Република България е пристигнал нелегално на 14.10.2009 г. Работил е като автомонтьор в сервиз в гр. Багдад. Твърди, че баща му е принадлежал към службите за сигурност по времето на Саддам Хюсейн. След смяната на държавно управление, през месец февруари 2009 г., баща му е бил отвлечен от непознати и не разполагали с информация за местонахождението му. След това жалбоподателят бил уведомен от похитителите му в телефонен разговор, че баща му е бил убит. В хода на административното производство чужденецът не е представил доказателства, доказващи смъртта на баща си, нито такива, които да доказват инцидента, свързан с неговото отвличане. Поради това административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, а бежанската му история е преценена като такава с личен характер. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя акт за смърт с № 011849/7.02.2010 г., от който е видно, че бащата на Бандар Расул - Джамал, е починал на х.хх.хххх г. в Лагер - Рашид от огнестрелни рани в областта на главата. Посочено е, че починалият е по професия военен пенсионер. Актът за смърт е издаден след датата на постановяване на административното решение, чието обжалване е предмет на настоящото производство. Представено е и заверена в превод на български език докладна от полицейско управление в гр. Багдад, описваща инцидента с отвличането на Джамал Расул Недер, както и документи, описващи обществено-политическата обстановка в Ирак и Северните провинции. Настоящата съдебна инстанция намира, че горепосочените документи представляват писмени доказателства за новонастъпили факти, които следва да бъдат зачетени при условията на 235, ал. 3 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК. Ето защо, административното решение следва да се отмени, а делото като преписка да се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно новопредставените доказателства. С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,