Решение № 10873 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 798/2018 г.

Решение № 10873 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 798/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез упълномощен юрисконсулт и от Г. Д., чрез адв. Я. А., срещу съответните неблагоприятни части за всеки от касационните жалбоподатели от Решение № 6790 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 11661 по описа на Административен съд С. – град (АССГ) за 2016 г. С обжалваното съдебно решение МВР е осъдено да заплати на Даргова обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8000, 00 лв., изразяващи се в причинени болки, стрес и страдания в резултат на дисциплинарното й уволнение въз основа на Заповед с рег. № К – 7299 от 15.07.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена по съдебен ред, ведно със законната лихва от 04.02.2013 г. до окончателното издължаване на сумата, като искът за горницата над тази сума до предявения с него размер на обезщетението от 17000, 00 лв. е отхвърлен. Наред с това, МВР е осъдено да заплати на Даргова разноски в размер на 510, 00 лв. съразмерно на уважената част от иска, а Даргова на МВР – сума в размер на 150, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба на МВР, съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на Даргова – по делото не са ангажирани доказателства за наличието на причинно – следствена връзка между отстраняването й от длъжност и твърдените вреди, както и такива за настъпването на вреди въобще. Твърди се, че предвид предвиждането на обезщетение, определено от законодателя със специалния закон (Закон за министерство на вътрешните работи, ЗМВР), държавният служител няма право на друго обезщетение на основание общия закон, който урежда отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни административни актове. Отделно от това, съдът не е съобразил, че с направеното допълнително уточнение на исковата молба Даргова е заявила претенция за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди считано от 26.05.2011 г. – датата, на която е издадена Заповед с рег. № 5257 от 26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която тя е отстранена от длъжност и която заповед е стабилен административен акт. Относно претърпените от Даргова вреди във връзка с тази заповед съдът неправилно е приел, че те следва да бъдат обезщетени като последица на отменената Заповед № К – 7299 от 15.07.2011 г. Наред с това се излагат съображения за необоснованост на изводите на съда относно наличието на причинна връзка между твърдените от Даргова вреди и заповедта, с която тя е отстранена от длъжност. Не са доказани и твърдените от лицето вреди, а изводите на съда въз основа на събраните по делото доказателства са необосновани и направени в противоречие с опитните и научни правила за установяване на факта на увреждане на здравето на Даргова. Отделно от това, въз основа на приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза следва да се направи категоричен извод, че заболяванията миома утери и анемия не са проявени вследствие на преживян стрес във връзка със заповедите за отстраняване от длъжност и за дисциплинарно уволнение. Тези заболявания датират от 2007 г., нямат причинно – следствена връзка с уволнението и не могат да се свържат с преживения стрес. В допълнение, неправилен се явява и изводът на съда за липса на съпричиняване на вредата от страна на Даргова. Предвид изтеклия период от време, считано от 2011 г. и факта, че не е налице медицинска документация, не следва да бъде съобразено и заключението на психиатрично – психологическата експертиза. При това съдът не е съобразил изобщо, че вещите лица дават заключение за настъпването на "кратка депресивна реакция" и то вследствие на налагането на дисциплинарно наказание "уволнение", а не от момента на отстраняване на лицето от длъжност. Съдът разнопосочно е тълкувал показанията на свидетелите и не е отчел евентуалната тяхна заинтересованост и липса на безпристрастност, както и това, че в едната част свидетелите не дават показания за факти, непосредствено възприети от тях. Не са ангажирани и доказателства относно размера на претендираното обезщетение, което е определено в нарушение на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като съдът неоснователно и прекомерно го е завишил. Съдът не е отчел, че Даргова е съпричинила вредоносния резултат. Наред с това, необоснован е изводът му, че тя е страдала от онкологично заболяване и не било налице основание за нейното уволнение, като при преценката си съдът неоснователно се позовал на чл. 333 от Кодекса на труда (КТ). По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната част и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Тази касационна жалба се оспорва от Даргова, чрез упълномощен адвокат по съображения, развити в представен по делото писмен отговор. Претендира се присъждането на сторените по делото за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд МВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Оспорва касационната жалба на Даргова. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба на Даргова съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за сумата над 8000, 00 лв. до пълния предявен от нея размер от 17000, 00 лв. Твърди се постановяването му в тази част в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Поддържа се становище, че съдът не е изложил съществени мотиви по отношение на определения занижен размер на присъденото на Даргова обезщетение. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск за сумата над присъдения размер от 8000, 00 лв. до претендирания такъв от 17000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2013 г. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и оспорва предявената такава от МВР. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността и допустимостта на решението, предмет на касационен контрол по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Първоинстанционният съд приел, че е сезиран и се произнесъл по предявен от Даргова иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който е поискала осъждането на МВР да й заплати сума в размер на 17000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – причинени болки, стрес и страдания в резултат на дисциплинарното й уволнение по силата на отменена като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед с рег. № К - 7299 от 15.07.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи (виж диспозитива на съдебното решение). Въз основа на установеното по делото при съобразяване на приетите писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебнопсхиатричната и съдебнопсихологична експертиза, и на съдебно – медицинската експертиза, от правна страна първоинстанционният съд е направил извод за частична основателност на предявения иск. Приел, че разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ЗМВР е специална по отношение на чл. 1 ЗОДОВ, но само по отношение на иска за присъждане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа. Относно претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съдът направил извод, че е приложим редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че за да се реализира отговорността на МВР, по делото следвало да се установи, че му е била известна липсата на основания за уволнението на служителя и въпреки това е била издадена заповед за уволнението. Съдът приел, че в конкретната хипотеза Даргова е била "... временно неработоспособна поради онкологично заболяване, именно когато й е издадена заповедта за уволнение". Приел, че за нея важи защитата по чл. 333 от Кодекса на труда (КТ) дори при липсата на изрично препращане от Закона за държавния служител (ЗДСл) към тази разпоредба. Посочил, че безспорно е налице незаконосъобразен административен акт – отменената по съответния ред заповед за дисциплинарно уволнение на Даргова. Намерил за неоснователен довода на МВР за съпричиняване на вредата от нейна страна, тъй като приел, че няма връзка между нейното физическо състояние, свързано с оперативното лечение на миомата и наложеното дисциплинарно наказание. Мотивирал извод обаче, че на Даргова е причинена вреда в резултат на това уволнение – душевни болки и страдания, отрицателни емоции, стрес, затвореност, необщителност и унилост поради негативния ефект на уволнението й. Като се позовал на дадените свидетелски показания и на заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза, съдът направил извод, че е налице пряка причинно – следствена връзка "... между преживените негативни емоции... и причинените на ищцата неимуществени вреди". Приел, че претендираният размер на обезщетението от 17000, 00 лв. е завишен, предвид което го определил по справедливост на 8000, 00 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2013 г. при съобразяване чл. 52 ЗЗД. Посочил, че с тази сума ще бъдат репарирани причинените на Даргова неимуществени вреди "... за периода на незаконното уволнение и до датата на отмяна на заповедта като незаконна". За горницата над тази сума до предявения размер съдът отхвърлил иска. Предвид изхода на спора присъдил на страните разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от исковата претенция. Решението е валидно, но е недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено. Установява се, че след образуване на делото в АССГ с Определение от 29.11.2016 г. съдът изпратил копие от исковата молба на МВР в качеството му на ответник и му дал указания за представянето на писмен отговор. С друго разпореждане от същата дата, след като установил, че Даргова не е уточнила предявения иск относно периода, за който счита, че обезщетението й се следва, съдът й дал срок "... да посочи периода с начална и крайна календарни дати, за който счита, че е претърпяла неимуществените вреди и съответно претендира обезщетението". С молба от 14.12.2016 г. Даргова уточнила, че е търпяла неимуществените вреди считано от 26.05.2011 г. – датата, на която е издадена Заповед с рег. № К-5257 от 26.05.2011 г., с която е временно отстранена от заеманата от нея длъжност до 04.02.2013 г. – датата на влизане в сила на решението, постановено по адм. д. № 15445 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., с което е отменена Заповед с рег. № К – 7299 от 15.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която й е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение". С Разпореждане от 16.12.2016 г. съдът разпоредил връчването на препис от тази молба на ответника – МВР. С Определение от 10.01.2017 г. съдът изготвил проекто – доклад, насрочил делото в открито съдебно заседание и конституирал страните. Докладвал, че делото е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 17000, 00 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й издължаване, въпреки че с исковата молба лихвата е заявена за присъждане считано от 04.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Без да съобрази представената още на 14.12.2016 г. молба от Даргова, с която тя уточнила исковия период, с Определението от 10.01.2017 г. съдът й дал отново указания да допълни исковата си молба като посочи в писмена молба с препис за ответника с начална и крайна календарни дати периода, за който претендира обезщетение за неимуществени вреди. Повторно уточнение от страна на Даргова не е постъпило. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 21.02.2017 г. съдът докладвал делото съобразно Определението от 10.01.2017 г. При постановяване на решението, предмет на касационна проверка, също не съобразил волеизявлението на Даргова, направено с нарочна молба по делото от 14.12.2016 г. относно периода, за който претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите към решението на страница 6, предпоследен абзац, съдът е посочил, че приел заключение на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза за установяване претърпените болки и страдания от Даргова за периода от датата на уволнението до датата на подаване на иска, а на страница единадесета от него, предпоследен абзац, посочил, че сумата в размер на 8000, 00 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2013 г. репарира причинените на лицето неимуществени вреди за периода от незаконното уволнение до датата на отмяната на заповедта като незаконна. Видно от диспозитива на съдебния акт периодът, за който искът е частично уважен, респективно отхвърлен, не е дефиниран. Установява се от съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, по която било образувано производството в АССГ, че твърденията на Даргова са във връзка с психическия тормоз, на който била подложена на работното място, като описва подробно обстановката, в която работела още преди образуване на дисциплинарното производство против нея. Наред с това, твърди, че настъпила промяна в отношението към нея и в резултат на образуваното такова, което станало причина за промяна на здравословното й и физическо състояние. Сочи също така, че за времето на отстраняване от длъжност от 01.06.2011 г. и в периода от връчване на заповедта за дисциплинарно наказание, и впоследствие започналите съдебни дела по обжалване на уволнението, я довели до психически срив. Подробно описва състоянието, в което се намирала (страница 4 от исковата молба). Твърди, че отстраняването й от длъжност и последвалото уволнение създали за нея допълнителни притеснения и унижения. Б. дискредитирано доброто й име, достойнството, професионалната чест и репутация "... за периода, докато била възстановена от съда". Част от направените доказателствени искания с исковата молба са относими към периода непосредствено следващ отстраняването от длъжност на Даргова преди дисциплинарното й уволнение, а други - с установяване състоянието й след налагане на дисциплинарното уволнение. С допълнителната молба от 14.12.2016 г. Даргова също е свързала периода, за който търси обезщетяване на претърпените вреди с факта на отстраняването й от длъжност съгласно заповедта от 26.05.2011 г. Видно от петитума на исковата молба обаче, тя претендира осъждането на МВР да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за уволнението й. Така установеното несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и изложеното в допълнителната молба от 14.12.2016 г. от една страна и заявения петитум от друга страна, не е било констатирано от първоинстанционния съд, което довело до постановяване на съдебното решение по нередовна искова молба. Съдът е следвало да изиска уточнение от Даргова в тази насока, като й укаже ясно и недвусмислено да заяви с настъпването на кои факти свързва причинените й неимуществени вреди, чието обезщетяване претендира. В тази насока основателно в касационната жалба се възразява, че Заповед № 5257 от 26.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи е административен акт, подлежащ на самостоятелен контрол за законосъобразност по отношение на временното отстраняване от длъжност на лицето. Ако Даргова свързва настъпването на претендираните вреди и с този акт, тя е следвало да заяви дали актът е обжалван, респективно отменен, с оглед извършване на преценка по чл. 204, ал. 1 АПК от съда. При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка, в обжалваната част се явява постановено по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ГПК, приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от съда е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти Даргова във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Следвало е да й даде указания съобразно посоченото по - горе, като й определи срок за изпълнение на това указание и да я предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Тъй като съдът не е процедирал така по отношение посоченото по - горе несъответствие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и уточнението относно исковия период с молбата от 14.12.2016 г. от една страна, и нейния петитум от друга страна, претенцията на Даргова е останала неуточнена по въпроса кои са правопораждащите отговорността на посочения ответник актове, действия или бездействия, във връзка с които тя претендира присъждането на обезщетение и за какъв период. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, решението да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това съдът, в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, във вр. с чл. 101 ГПК, следва да даде указания на Даргова за отстраняване на пречките за разглеждане на иска, свързани с поправяне на посочените по – горе нередовности. Наред с това, следва да даде указания на Даргова за приобщаване към делото на Заповед № 7299 от 15.07.2011 г., издадена от министъра на вътрешните работи, отменена като незаконосъобразна с Решение № 14165 от 13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 12076 по описа на Върховния административен съд за 2011 г., влязло в сила на 04.02.2013 г. в случай, че вредите се претендират във връзка с нейното издаване. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение