Решение № 6136 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2013 г.

Решение № 6136 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15202/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Ивал 2000" ООД против решение по адм. д. № 95/2013 г. по описа на АС - Разград с оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че решението е неправилно, защото ТБО не се дължи, след като имотът не е ползван и не е генериран отпадък, неправилно е определена таксата върху отчетна стойност на имота, а не върху количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата надвишава в пъти еквивалентността на насрещната престация, административният орган не е доказал, че имотът попада в съответното населено място и услугите са предоставяни реално, таксата не е определена съобразно чл. 62 и чл. 67 от ЗМДТ по видове задължения, липсват мотиви към административния акт. Иска отмяна на решението и отмяна на административния акт. Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна и представя подробна писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд е обжалван АУЗД № АУ000299/13.03.2013 г. на главен инспектор в отдел" Местни данъци и такси" при община Разград, потвърден с Решение № 29/25.04.2013 г. на директора на Дирекция" Финансови дейности и МДТ", Отдел "Местни данъци и такси" при община Разград. С решение № 50/25.09.2013 г. по адм. д. № 95/2013 г. по описа на Административен съд - Разград е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Ивал ООД", гр. Варна. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, а такса битови отпадъци, начислена за нежилищен имот УПИ I-2218, кв. 145, гр. Разград, партиден номер 103578526, собственост на търговското дружество, за периода 2011 и 2012 г. е определена правилно в съответствие с чл. 62, чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, Наредби № 18 и № 14 на Общинския съвет и Решение № 851/28.12.2010 г. С АУЗД е определен и данък върху недвижимия имот, подадена е жалба срещу административния акт и в тази част, но с първоинстанционното съдебно решение жалбата в тази й част не е разгледана и не е поставено съдебно решение по спора. Първоинстанционният съд намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото липсата на мотиви не опорочава административния акт, след като изчисляването на таксата е извършено по единствено възможния начин съобразно разпоредбите на ЗМДТ, Наредба № 14 и решенията на Общински съвет Разград. Развива правни изводи, че е без значение дали имотът се ползва, след като жалбоподателят не е подал декларация по реда на Наредба № 14. Лихвата е начислена при спазване на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, а в случая е приложим чл. 175, ал. 1 от ДОПК за начисляване на лихви върху публични държавни вземания. Решението е материално незаконосъобразно и необосновано, поради което е налице отменително основание по чл. 208, т. 3 от АПК. И в първоинстанционната и в касационната жалба жалбоподателят твърди, че не е спазен чл. 62 от ЗМДТ за определяне на размера на таксата за всяка услуга поотделно за сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване, липсват изложени фактически съображения, няма доказателства за реално предоставяне на услугите, липсват мотиви и данни от кой момент са начислявани лихвите, дружеството не е получило съобщение за определената такса, което има значение за лихвите. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите, а неспазването на това изискване в случая е съществено нарушение на закона. (виж Решение № 4233/26.03.2013 г. по адм. д. № 1057/2013 г. на ВАС, VII отд., Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII отд). С АУЗД № АУ000299/13.03.2013 г. на главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Разград за имот УПИ № I-2218, партиден номер 103578526, е начислена ТБО за 2011 г. в размер на 65,15 лв., а за 2012 г. в размер на 65,15 лв., общо главница 149,07 лв. и лихви 14,79 лв. Според свидетеля Драган Атанасов имотът се намира северно от ул. "Силиврия", която е последната улица на гр. Разград. Няма изложени факти поотделно за компонентите на таксата относно главницата, за реално предоставяне на трите услуги, нито има съображения откога и на какво основание е начислявана лихвата. Такива мотиви не са изложени и в решение № 29/25.04.2013 г. на началник отдел МДТ. Контролиращият административен орган е посочил само, че имотът е деклариран от жалбоподателя, партидата е действаща, размерът на ТБО е съобразен с решение на Общински съвет - Разград, не е поискано освобождаване от заплащане на таксата с декларация по чл. 18-а от Наредба № 14. Жалбоподателят изрично е навел довод за неспазване на чл. 62 от ЗМДТ за определяне размера на таксата за всяка услуга поотделно (л. 3 от делото). Допуснатото нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК в случая е съществено, тъй като лишава издадения административен акт от фактическо основание, което да подлежи на съдебен контрол. Решението се явява и необосновано и материално незаконосъобразно, защото няма доказателства за реално извършване на услугите. Представени са следните писмени доказателства: 1. заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ (л. 36 и л. 104 от делото); 2. решение на общинския съвет за одобрена план-сметка на 28.12.2010 г. за 2011 г. - л. 87 (предвидени са разходи за дейност, която да се осъществи от Общинско предприятие Паркстрой, гр. Разград, относно поддържане на чистотата на обществени места; 3. десетгодишен договор от 20.08.2001 г. (с приложения), т. е. с действие до 2011 г. между община Разград и "РЕБ - РВЕ Ентзоуринг България" ЕООД за събиране, извозване, обезвреждане на твърди битови отпадъци, поддържане на депо и поддържане на чистота; 4. договор за възлагане на обществена поръчка № 324/25.10.2011 г. между Община Разград и "А. С. А. България" ЕООД за събиране, транспортиране на битови отпадъци, разполагане и поддръжка на съдове за битови отпадъци, лятно и зимно почистване и др. места за обществено ползване (няма поето задължение за поддържане на депо). Само тези доказателства не доказват реално предоставяне на услугите за годините 2011 г. и 2012 г., в какъвто смисъл е трайната съдебна практика. Освен това от приложение № 5 към план-сметка № 46/2010 г. е видно, че са предвидени разходи за дейност осъществявана от Общинско предприятие Паркстрой гр. Разград без да има яснота какво е определено като задължение и е извършено реално от общинското предприятие и какво от търговското дружество "РЕБ - РВЕ Ентзоуринг България" ЕООД. Няма данни и за правоприемство между "РЕБ - РВЕ Ентзоуринг България" ЕООД и "А. С. А. България" ЕООД, такива данни няма и в търговския регистър на Агенцията по вписвания, а е задължение на административния орган да докаже реално извършване на услугите за 2011 г. и 2012 г. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставял и извършвал услугите, за които претендира заплащане на такса, а съдът дължи служебна проверка на законосъобразността на административния акт без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, предвид чл. 168, ал. 1 от АПК. В случая жалбоподателят твърди още с жалбата, че няма доказателства услугите да са предоставяни реално ( виж л. 4 от делото). В о. с. з. на 26.06.2013 г. адвокат Борисов заявява, че имотът е в регулация и попада в определена зона за сметосъбиране, но такава услуга в района на ул. "Сребърна" не е предоставяна. Първоинстанционният съд не е отделил спорно от безспорно, предвид чл. 146, ал. 1, т. 3 и чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за кои точно обстоятелства относно услугите по чл. 62 от ЗМДТ страните няма да ангажират доказателства поради безспорност на фактите и се налага извод, че оспорването направено с жалбата се отнася за реалното предоставяне и на трите вида услуги за ТБО. Извършването на услугите подлежи на установяване с писмени доказателства като договори, заповеди, план за работа, отчети с описание на извършената работа по място и време и др. (Решение № 15797/11.12.2012 г. оп адм. д. № 2994/2012 г. на ВАС, VI отд., Решение № 5730 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2010 г., I о, Решение № 9184/26.06.2012 г. по адм. д. № 1055/2012 г. на ВАС, VI отд., Решение № 6005 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2033/2013 г., VII о., Решение № 4088 от 25.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14002/2013 г., VII о.). Писмото на "А. С. А. България" ЕООД изх. № 212/5.09.2013 г. на л. 112 от делото е прието в о. с. з. на 18.09.2013 г, подписано за юридическото лице от лице без представителна власт - "ръководител звено Хр. Георгиев", не представлява частен писмен документ за вид и обем на извършена работа за съответния период от време, а представлява свидетелско показание отразено в писмена форма, недопустимо доказателствено средство в съдебната фаза, предвид чл. 171, ал. 2 от АПК. Освен това при липса на доказателства за правоприемство между "РЕБ - РВЕ Ентзоуринг България" ЕООД и "А. С. А. България" ЕООД писмото се отнася само за 2012 г. и то само за услугата сметосъбиране. За останалите услуги не е провеждано доказване и не са давани указания до страните по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, но пред касационната инстанция няма оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и делото следва да бъде решено при така изяснените факти и съобразно наведените касационни основания. Като е приел, че не е налице основание по чл. 71 от ЗМДТ да не се събират такси и че няма спор за реалното предоставяне и на услугите по чл. 62 от ЗМДТ за процесния период от време, съдът е постановил необосновано и материално незаконосъобразно съдебно решение. Изявлението на процесуалния представител в о. с. з. на 26.06.2013 г. (л. 76), че не оспорва математическото изчисляване на размера на таксата върху избраната от административния орган данъчна основа не означава липса на спор относно прилагането на чл. 62 от ЗМДТ вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за определянето на таксата за всяка услуга поотделно. Освен това дори да нямаше изрично оплакване в тази насока, съдът е длъжен по чл. 168, ал. 1 от АПК да извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. При липсата на доказателства за реално извършени услуги по чл. 62 от ЗМДТ издаденият административен акт следва да бъде отменен, след отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Предвид изложеното касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски по делото в размер на 25 лева д. т. за касационно производство, 50 лева т. д. за първоинстанционното дело и 150 лева за адвокатска защита (л. 70) общо в размер на 225 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,