Решение № 8816 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2018 г.

Решение № 8816 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4120/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Скални материали" АД, представено от адв. Д. Н., срещу решение № 174/05.02.2018 г. на Административен съд В. по адм. д. № 2965/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 03251200141/26.11.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., в частта с която дружеството не е признато право на данъчен кредит за д. п. м. 08.2009 г. в размер на 7 772,94 лева - главница, и 2 589,58 лева - лихви, и за д. п. м. 09.2009 г. в размер на 11 001,90 лева - главница, и 3 559,71 лева - лихви, по фактури, издадени от "Непал" ООД. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на съдебното решение. Твърди извършени от съда процесуални нарушения по оценката на доказателствените средства - самостоятелно вместо съвкупно обсъждане на информационните източници. Сочи пропуск на съда да възприеме връзка на преюдициалност на отнесения пред него спор с тези предмет на образувани пред Окръжен съд В. Т. търговски дела. Навежда доводи, че неоснователно е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит. Заявява убеждение, че са доказани релевантните за отреченото му право на приспадане на данъчен кредит факти, като изброява съпътстващите доставките информационни източници. Иска отмяна на решението и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция ""Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. отрича неоснователността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Обжалваното решение на АС В. е постановено в повторно първоинстанционно производство - след постановена с решение № 11680/02.11.2016 г. на Върховния административен съд на Р. Б. по административно дело № 11580/2014 г. частична отмяна на решение № 1721/10.07.2014 г. на Административен съд - В. по административно дело № 1295/2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Съдебният контрол в новото първоинстанционно производство е ограничен до установените с РА в тежест на "Скални материали" АД задължения за ДДС и за закъснителни лихви в данъчни периоди м. 08 и 09.2009 г. в привръзка с отказ на органите по приходите да признаят упражнено от ревизираното лице право на приспадане на данъчен кредит в размери съответно 7 772.94 лева и 11 001.90 лева. Отреченото данъчно предимство е по общо седем фактури, издадени от "Непал" ООД с предмет на доставките различни видове строителни материали. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1 и ал. 2, чл. 69, ал. 1, чл. 6 и чл. 25 ЗДДС. Според администрацията доставките не са осъществени. С първоинстанционното решение контролът за законосъобразност на РА е ограничен до решаване на спора за съществуване на правото на приспадане на данъчен кредит у жалбоподателя по фактурите на "Непал" ООД. Съдът е отнесъл към процесуалните тежести на ревизираното лице /РЛ/ установяването на пораждащия данъчното предимство фактически състав. Концентрирал е спора по фактите до осъществяването на доставките на стоки. Констатирал е, че между жалбоподателя и "Непал" ООД е сключен договор от 01.08.2009 г., за чието изпълнение са съставени протоколи от 13.08.2009 г., 25.08.2009 г.; 14.09.2009 г. и 23.09.2009 г. По обясненията на управителя на РЛ стоките били отредени за извършване на строителни дейности на територията на гр. В. Търново съгласно договори за СМР, сключени между "Скални материали" АД, гр. Р. и Великотърновски университет /ВТУ/ "Св. Св. Кирил и Методий", гр. В. Търново, като за извършените строителни дейности и вложените материали са съставяни протоколи обр. 19. Фактическият извод на съда е за липса на доставки на стоки по фактурите на "Непал" ООД. Обоснован е с отсъствието на дължимите по договора от 01.08.2009 г. седмични заявки и на доказателства за превозването на вещите - протоколите за предаване били съставени в гр. Р., където е седалището на получателя, а седалището на доставчика е в гр. В. Търново, където и би трябвало да се вложи полученото по обясненията на РЛ. Според съда е било дължимо установяване за склад на доставчика и за мястото на съхранение на вещите от получателя за времето от получаването им до твърдяното последващо влагане, прието с актове обр. 19 от м. 11 и 12.2009 г. и м. 12.2010 г. Строителните материали не се обвързвали и със СМР, приети с протоколите обр. 19, тъй като съдържали само описание на дейности. Обсъдено е заключението на СТЕ, с което е установена липсата на съставени актове за строителството, което проследява проследяването на извършените във времето дейности, а съответно и вложените строителни материали. Съдът е отказал да цени т. т. 2 и 3 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като начинът на водене на счетоводството от РЛ не позволявал да се проследи движението на стоките. Като разколебаващо доказването на доставките е възприето удостоверяването на плащането с касови бележки, издадени от нерегистриран от доставчика ЕКАФП и подаването от последния на нулева ГДДД по ЗКПО за 2009 г. Решаващият правен извод на съда е, че липсват доставки на стоки, за които да е възникнало задължение за издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС, поради което за получателя по същите не възниква право на данъчен кредит, а начисленият данък се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Оспореният съдебен акт е правилен. Правораздавателната дейност на съда е осъществена непрецизно. С крайният му акт е разрешен частично правния спор. Разпоредителната част на РА е за установяване на задължения за ДДС и за лихви /вж. чл. 120, ал. 1, т. 6 ДОПК/, посочени по данъчни периоди в таблица 1 и с общ размер в таблица 3. Определените публични задължения са в резултат на отказа на органите по приходите да признаят упражненото от ДЗЛ право на приспадане на данъчен кредит. Отказът е обективиран в мотивите, а не в разпоредителната част. Това е обяснимо, доколкото данъчният кредит е сумата на данъка, която ДЗЛ има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон /чл. 68, ал. 1 ЗДДС/, а правото на приспадане се упражнява с включване на размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справката -декларация и посочване на документа по чл. 71 ЗДДС в дневника за покупките за данъчния период /вж. чл. 72, ал. 2 ЗДДС/. Т. е съществуването или не на правото на приспадане влияе върху резултата за данъчния период, изчислен като разлика между общата сума на изискуемия от ДЗЛ данък и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено право на приспадане в този период. Ефектът от отричането в мотивите на РА упражненото право на приспадане е корекция на определения от ДЗЛ по реда на чл. 88, ал. 4 ЗДДС резултат по чл. 88, ал. 2 или 3 ЗДДС за съответния данъчен период. Затова и разрешаването на спора за съществуването упражненото право на приспадане обуславя решението по спора за законосъобразността на РА за определяне на задължения за ДДС, като общата сума на определения ДДС за довнасяне не е задължително равна на общата сума на данъчния кредит /равенство се постига когато във всички коригирани периоди резултатът е бил данък за внасяне/. Дължимото решение от съда е било за отхвърляне на оспорването на РА в частта за поправения с него резултат за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2009 г. със сумата на данъчния кредит по фактурите на "Непал" ООД, за който е упражнено право на приспадане, респ. за установените в тези периоди публични задължения в корелация с отреченото право на приспадане. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения, включително в процеса на доказване. С мотивите на РА е въведено отрицателно правно твърдение за отсъствие на упражненото от РЛ право на приспадане на данъчен кредит. Субективните права не са предмет на доказателствена дейност. Затова и защитата на ДЗЛ с въвеждането на насрещно правно твърдение за съществуване на данъчното право /а то е направено още с упражняването на правото по реда на чл. 72, ал. 2 ЗДДС/ предполага доказване на пораждащия правото фактически състав, за което носи доказателствената тежест /арг. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. Касаторът надценява доказателствената стойност на преките първични писмени доказателствени средства - приемо-предавателни протоколи. Убеждаващото им въздействие се определя от тяхното съдържание и съпоставянето им с другите информационни източници /вж. чл. 12 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, което е сторил съда. Правилно е възприето противоречието на доказателствените средства, като основание за дискредитирането им. Така удостовереното в четирите броя протоколи предаване на стоките е в гр. Р., като по обясненията на РЛ транспортът е за сметка на доставчика. В същото време строителните материали са отредени за обект в гр. В. Търново и по доводите в касационната жалба е нелогично превозването им гр. В. Търново до гр. Р. и обратно. Ако предаването на вещите на РЛ е осъществено през м. 08 и 09.2009 г. /без значение къде/, би съществувала информационна следа за съхранението им до влагането в последващи доставки, чието осъществяване започва да се удостоверява през м. 11.2009 г. В същото време начинът на водене на счетоводството от касатора не позволява да се проследи движението на стоките от придобиването им до влагането в им в доставки към клиенти. Влагането на материалите не се установява и от заключението на СТЕ. Релевантно за възникване на правото на приспадане е изпълнението, а не съществуването на източник на правоотношението между доставчика и получателя. Договора на касатора с доставчика му създава основание за имуществено разместване, но не установява преминаването на материалната вещ в разпоредителната власт на получателя. Плащането създава вероятност за извършване на насрещната престация на доставчика заради функционалната и генетичната връзка на насрещните задължения по двустранните договори. Тази вероятност е несъвместима с изискването за убедителността на пълното доказване. Ниско е убеждаващото въздействие на представените като косвено доказателствено средство фискални бонове, които са издадени от нерегистрирани на името на доставчика ЕКАФП. Делата на касатора с негов клиент, за които според тезата му са предназначени строителните материали по фактурите на "Непал" ООД, не са преюдициални по делото на АС В. по оспорването на РА. Отнесените пред общия съд спорове са за права. Разрешаването им няма да има обвързващо действие за установяването на доказателствено релевантния факт на влагането на материалите по фактурите на "Непал" ООД в извършени от "Скални материали" АД строителни услуги - арг. от чл. 298, ал. 1 ГПК. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на решението му. При този изход на ДДОДОП се дължат разноски в размер 1 277.72 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение