Решение № 15091 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 456/2020 г.

Решение № 15091 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 456/2020 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Синджие, гражданин на [държава], чрез адв. Томова, против решение № 7198 от 22.11.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5917/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 513 ПАМ - 25/25.03.2019 г. на началника на отдел "Миграция" - СДВР, относно издаване на отказ за продължаване на срока за пребиваване в страната. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалноправните норми – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е изпълнил изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за разкриване на 10 работни места и че неправилно е прието от съда, че не отговаря на това законово изискване. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът – Началник отдел "Миграция" в СДВР, чрез юрисконсулт Пашунов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи неговата отмяна и следва да се остави в сила. Настоящият тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 7198 от 22.11.2019 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 5917/2019 г., е отхвърлена жалбата на Д. Синджие срещу заповед № 513 ПАМ - 25/25.03.2019 г. на началника на отдел "Миграция" – СДВР относно издаване на отказ за продължаване на срока за пребиваване в страната. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ППЗЧРБ е императивна и чужденецът е трябвало да има сключени трудови договори за целия период на пребиваването. Съдът е приел, че оспореният отказ е издаден в законоустановената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му, като при постановяване на същия не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. Приел е, че правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, според която разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ и осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, за всеки от съдружниците, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България. Съдът е установил от от представената справка за осигурени лица във "Фей Фан" ООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.01.2019 г. / л. 47-л. 51/, както и от такава за периода от 01.04.2018 г. до 01.03.2019 г. /л. 105-л. 106/, че в дружеството за периода на разрешение за продължително пребиваване – от. м. февруари 2018 г. до м. март 2019 г. са осигурявани по около 18-20 броя лица до края на м. декември 2018 г. От началото на 2019 г. през м. февруари има наети три лица –български граждани. Извел е извод, че дори и да се приеме, че за първите девет месеца на пребиваване са налице повече от 10 лица, осигурени за всички социални рискове, поради това, че за тях е записан код "01", жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, тъй като броят на работни места на пълно работно време за български граждани следва да са поддържани, с реално наети работници за срока на пребиваването, т. е. за целия престой, а не само за отделни месеци от него. Освен това, същият следва да разпределен съобразно броя на съдружниците в търговското дружество. Видно от приложената по делото справка от ТР /л. 70/, във "Фей Фан" ООД, наред с жалбоподателя, качеството на съдружници имат още четири лица. При тези обстоятелства, съобразно действащата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, търговецът следва да поддържа поне 50 работни места за български граждани за целия период на пребиваване на чужденеца-молител. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване на доводите на страните намира, че обжалваното решение на Административен съд – София град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, "разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденците, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и "осъществяват търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места на пълно работно време за български граждани, поддържани за срока на пребиваването, освен когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като изискването е валидно за всеки един съдружник поотделно; същите условия се прилагат и за всеки управител поотделно". Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят (сега касатор) не отговаря на законовите изисквания на тази разпоредба. Безспорно е, че Д. Синджие е гражданин на [държава] по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЧРБ и е със статут на продължително пребиваващ в страната чужденец, който има разрешение за пребиваване, издадено от СДВР. На 19.02.2019 г. е подал заявление с рег. № 130765 за продължаване срока на пребиваване в Република България. Заявлението е разгледано заедно с приложените към него документи, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 14, ал. 1 от Правилник за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). От доказателствата по делото се установява, че административният орган е издал акта си след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за процесния случай. По делото са приложени всички относими доказателства и съдът е обсъдил всички заявени от жалбоподателя твърдения. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за осъществяване на фактическия състав на чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ, е било необходимо разкритите 10 работни места да бъдат реално заети от български граждани, които да престират работна сила с всички произтичащи от това последици, за срока на пребиваването, т. е. за целия престой, а не само за отделни месеци от него. Посоченото правило кореспондира с разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ППЗЧРБ. Обосновано АССГ е приел, че по отношение на Д. Синджие е отпаднала една от кумулативно изискуеми от чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ предпоставки - упражняване на търговска дейност, в резултат на която са наети по трудово правоотношение 10 български граждани, поддържани за срока на неговото пребиваване. Следователно с неизпълнение на едно от кумулативно предвидените условия в тази разпоредба, са били налице предпоставките за издаване на атакувания отказ / В този смисъл решение № 7087 от 2020 година, постановено по адм. дело № 517/2020 година на ВАС, четвърто отделение/. Недоказано е твърдението на жалбоподателя (касатор), че е изпълнил законовото си задължение по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. Както бе посочено по-горе, от. м. февруари 2018 г. до м. март 2019 г. са осигурявани по около 18-20 броя лица до края на м. декември 2018 г. От началото на 2019 г. през м. февруари има наети три лица –български граждани. От друга страна, видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, във "Фей Фан" ООД, наред с жалбоподателя, качеството на съдружници имат още четири лица. При тези обстоятелства е обоснован изводът на съда, че съобразно действащата редакция на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, търговецът следва да поддържа поне 50 работни места за български граждани за целия период на пребиваване на чужденеца-молител. С оглед изложените съображения съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на правния спор е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в поискания минимален размер, който на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,