Решение № 3170 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2012 г.

Решение № 3170 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14246/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Биел Груп" ООД срещу решение № 4771 от 20.08.2012 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав по адм. д. № 1179/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед. Ответникът - областен управител на област София, представляван в производството от юрк. Динчев, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Заинтересованата страна - министъра на културата, представляван от юрк. Цупарска, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално недопустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № РД-15-181 от 10.12.2010 г. на областния управител на област София. Заповедта е оспорена в частта, с която е прекратена процедура за продажба чрез търг с тайно наддаване на имот - частна държавна собственост, съставляващ УПИ ХХVI-26, с площ от 645 кв. м, намиращ се в гр. София, район "Възраждане", ведно с намиращите се в това дворно място част от триетажна (външна) масивна сграда, включваща магазин № 2, разположен на партерния етаж на сградата; първи надпартерен етаж с три апартамента и втори надпартерен етаж с три апартамента, както и двуетажна (вътрешна) сграда, състояща се от един апартамент на партерен етаж и един апартамент на първи надпартерен етаж. Съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с разпоредбата на чл. 46 от ППЗДС, поради което не страда от релевирания порок материална незаконосъобразност. Съдът е приел, че към момента на приключване на процедурата на тръжната комисия е станало известно обстоятелство относно статута на сградата, което прави невъзможно приключване на тръжната процедура, което е мотива за издаване на оспорената заповед, с която процедурата е прекратена. По делото е установено, че част от имота, предмет на тръжната процедура е със статут на архитектурно-строителен паметник на културата - Зона на старите пазарища (А-2), I част Главен градски пазар. При така установените факти относно статута на част от имота, предмет на разпореждане, съдът е приел, че реда за управление, ползване и разпореждане с имоти, имащи статут на паметници на културата е уреден в специален закон - Закона за културното наследство, поради което приключване на тръжната процедура по реда на Закона за държавната собственост и Правилника за неговото приложение с определяне на купувач по този ред е изключен. Съдът е стигнал до правен извод, че имоти държавна собственост, които имат статут на недвижим паметник на културата не могат да бъдат продавани след провеждане на тръжна процедура, а съгласно специалните изисквания на Закона за културното наследство могат да бъдат отдавани на концесия по реда на Закона за концесиите. Освен това по отношение на тези имоти правата на собственост на държавата се упражняват от министъра на културата, което изключва компетентността на областния управител. С оглед на тези доводи, съдът е приел, че оспорената заповед, с която е прекратена тръжната процедура е законосъобразна, тъй като процедурата е открита и проведена при допуснат особено съществен порок, изразяващ се в липса на компетентност. Във връзка с доводите на жалбоподателя, че тръжната процедура е следвало да приключи със заповед, с която да бъде определен за купувач, съдът е изложил доводи, че такава заповед би била нищожен административен акт, тъй като областният управител не разполага с компетентност да се разпорежда с имот - държавна собственост, който е със статут на недвижима културна ценност. По тези доводи съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на изводите на решаващия съд, че оспорената заповед е валиден административен акт. Излагат се съображения, че към момента на постановяване на заповедта с влязло в сила съдебно решение е указано да се издаде заповед, с която да бъде определен за купувач, поради което и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съдът е следвало да обяви нищожността на оспорената заповед. Тези доводи не се споделят от настоящия състав. С решение № 49 от 19.10.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 6121/2009 г. съдът е отменил мълчалив отказ за издаване на акт, с който да се приключи тръжната процедура по съображения, че в тази процедура е недопустимо бездействие на административния орган, което да формира мълчалив отказ. Съдът е дал указания за постановяване на изричен акт, но тези указания не се отнасят към съдържанието на акта. Освен това следва да се отбележи, че в диспозитива на това решение липсва разпоредителна част за връщане на преписката на административния орган, както и указание по чл. 174 от АПК относно срока, в който административния орган следва издаде административен акт след отмяна на мълчаливия отказ. Настоящият състав приема, че с издаването на оспорената заповед административният орган е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение, а именно да се произнесе с изричен акт, с който да приключи тръжната процедура. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд, че тръжната процедура е приключила с приемане на наддавателните предложения и обявяването класирането. В случая протокола на тръжната комисия е приключил със становище, че процедурата следва да бъде прекратена, тъй като след обявяване и приемане на предложението на жалбоподателя на тръжната комисия е станал известен факт, относим към статута на имота предмет на разпореждане, който е от съществено значение за законосъобразното приключване на процедурата. Поради тази причина тръжната комисия е приключила протокола със становище, че следва да се издаде заповед за провеждане на нов търг или да бъде издадена заповед по чл. 46 от ППЗДС за прекратяване на процедурата. Именно, поради тази причина и след събиране на данни относно статута на имота като недвижима културна ценност е издадена оспорената заповед, с която е прекратена процедурата. Протокола на тръжната комисия е подписан от всички членове, с допълнение от чл. на комисията, че направеното второ наддавателно предложение е формално и не е следвало да се зачита като редовно, поради което е следвало да се обяви повторен търг. Не могат да се споделят доводите за необоснованост на съдебното решение, с което съдът е приел, че срока за издаване на заповед след провеждане на търга е инструктивен и неспазването му не влече за последица незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка следва да се отбележи, че процедурните срокове са уредени като преклузивни с изтичането на които се погасява правото на органа да издаде съответния административен акт и втора категория - инструктивни срокове, пропущането на които не е обвързано с фаталните последици на преклузията. Правната теория и практика приема, че срока, в който административния орган може да се произнесе по заявено пред него и от неговата компетентност искане е инструктивен. Пропускането на срока е обвързано само с възможността пред съда се атакува мълчалив отказ, като фикция на административен акт с негативни последици за заявителя. Този извод се налага и с оглед изрично предвидената възможност при последвал изричен акт предмет на оспорване да е именно акта, с който органа се е произнесъл изрично по направеното искане. На следващо място неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно съпоставимостта на приложимите в случая Закон за държавната собственост и Правилника за неговото прилагане и Закона за културното наследство. Обосновано решаващият съд е приел, че Закона за културното наследство има приоритетно действие, тъй като е специален по отношение на Закона за държавната собственост във връзка с реда за ползване, управление и разпореждане с имоти държавна собственост, които имат статут на недвижима културна ценност. Този извод следва пряко от разпоредбата на чл. 31 от ЗДС, която предвижда, че имотите и вещите - държавна собственост, които са културни ценности, се управляват при условия и по ред, определени с отделен закон. Не може да бъде споделено ограничителното тълкуване на разпоредбата, което е мотивирано в касационната жалба. След като Закона за културното наследство определя особен режим на закрила на обекти, имащи статут на културно наследство не може да сподели тезата, че реда е относим само за управление на тези обекти, но не и до режима на разпореждането с тях. Този извод се налага и с оглед изрично предвидения режим за упражняване на правата на собственост на държавата по отношение на обект недвижима културна ценност, предвиден в Глава пета - Опазване на недвижимо културно наследство,Раздел VI - Концесия върху недвижими културни ценности от Закона за културното наследство. Съгласно този ред държавен имот със статут на недвижими културна ценност може да се отдава само на концесия по реда на Закона за концесиите. С чл. 89, ал. 1 от ЗКН изрично са предвидени органите по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗК, по чиято инициатива може да започне процедурата за отдаване на концесия и за обектите държавна собственост това е министъра на културата. Правните изводи на решаващия съд по отношение на приложимия ред за упражняване на правата на собственост на държавата по отношение на имот, който е със статут на недвижима културна ценност са обосновани и законосъобразни. Правилно съдът приема, че приключването на тръжната процедура с акт на орган, който не е компетентен да извършва разпоредителни сделки с имоти недвижими културни ценности води до нищожност на акта с произтичащите от това негативни правни последици, включително и за лицето би било определено за купувач. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,