Решение № 311 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6435/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение16.04.2009 г.докладчик Веска Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение от 13.07.2007 г. по гр.д. № 244/2007 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от12.10.2007 г. по гр. д. № 244/2007 г. на Смолянски окръжен съд.
Мотиви
Решение № 311 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6435/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК във вр.чл. 218и ГПК /отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Т. С. П., Н. С. П., Н. С. Б. и Б. С. П. срещу решение от 13.07.2007 г. по гр.д. № 244/2007 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от12.10.2007 г. по гр.д. № 244/2007 г. на Смолянски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 34 ЗС. Жалбоподателите твърдят, че са неправилни и двете решения. Съобщения за основното решение те са получили обаче на 17.07.2007 г., а жалба срещу него са подали в съда на 14.11.2007 г., т.е. след изтичането на предвидения в закона месечен срок, който е изтекъл на 17.08.2007 г. Ето защо в тази й част жалбата следва да се остави без разглеждане. Ответниците А. С. Б. и И. Б. Т. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Жалбата е неоснователна. С решение от 13.07.2007 г. по гр.д. 244/2007 г. Смолянски ОС, като е отменил решение от 27.03.2007 г. по гр.д. № 229/2006 г. частично, е допуснал делба между страните по делото при дялове по 1/4 за А. С., и по 1/8 идеална част за останалите съделители И. Б., Т. С., Н. С., Н. С. и Б. С. С обжалваното решение съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като е постановил, че дяловете на А. С. и И. Б. са по 1/4идеална част, а на останалите по 1/8 идеална част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че общ наследодател на страните е С. С., починал на 3.12.1958 г., като негови наследници са останали две деца- К. А. и С. П., които са имали равни права върху откритото наследство съобразно разпоредбата на чл.5 ЗН- по 1/2идеална част от същото. Установено е по делото, че дъщерята К. А. също е починала и нейни наследници са останали дъщерите й А. С. и Н. С., като последната също починала 2005 г. и неин наследник е ответника по жалба - неин син И. Т. При тези данни съдът правилно е приел, че А. С. и И. Т.наследяват по равно частта на починала тяхна праводателка К. А. е. всеки притежава по 1/4идеална част от наследството на общия праводател С. С. Установено е по делото, че е починал и другия наследник на С. С. - С. П., чийто наследници-деца, са жалбоподателите по делото, които наследяват неговата част от наследството на общия праводател при равни права съобразно чл. 5 ЗН, т. 1. както е приел и въззивния съд по 1/8 идеална част от наследството на общия праводател. За да допусне делба на 37 земеделски имота, в землището на гр. Ч. въззивният съд правилно е приел за установено, че между страните по делото е налице съсобственост. Правилно е прието, че дяловете им следва да бъдат определени при спазване разпоредбата на чл. 5 ЗН При така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът