Решение № 4670 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2655/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби от Кмет на Община Сандански, чрез юрк. Милушева и от „И.Г.Турс“ ЕООД, против решение № 5107/14.11.2025 г., постановено по административно дело № 149/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № АБ-03/21.01.2025 г. на кмета на Община Сандански. Касаторът - Кмет на Община Сандански, навежда оплаквания за неправилност на оспореното решение, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго решение, с което жалбата против оспорената заповед да бъде отхвърлена като недопустима, а алтернативно - като неоснователна. С молба – становище от 03.04.2026 г., чрез юрк. Милушева, поддържа изцяло касационната жалба с доводи по същество на спора и заявява претенция за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото надхвърля минимално определеното в наредба №1/09.07.2004 г. възнаграждение за адвокатска работа. Касаторът - „И.Г.Турс“ ЕООД, настоява първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение, с което жалбата против оспорената заповед да бъде приета за недопустима, а алтернативно - за неоснователна. В съдебно заседание, чрез адв. Орманлиева поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна „Интерхотел Сандански – България“ АД, чрез адв. Илиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на „И. Г. Турс“ ЕООД. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които оспореното решение е неблагоприятно. С обжалваното първоинстанционно решение, по жалба на „Интерхотел Сандански – България“ АД, е отменена заповед № АБ-03/21.01.2025 г. на Кмета на община Сандански. Със същата по искане на „И.Г.Турс“ ЕООД е одобрен ПУП - парцеларен план по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, на основание чл. 59, ал.1 и чл. 109, ал.3, т. 7 от ЗУТ, за „Водопровод за минерална вода“ за захранване на хотел „Медите“ в имот с иденификатор 57176.1.28 по КККР на с. Поленица, за който е отредено трасе с дължина 899,43 кв.м, преминаващо през ПИ с идентификатори 65334.102.764, 65334.102.258, 65334.102.66 по КККР на землището на гр. Сандански и ПИ с идентификатори 57176.316.130 и 57176.1.28 по КККР на землището на с. Поленица и сервитут от 6 м (по 3 м от всяка страна на водопровода). За да постанови отменителния резултат, съдът е възприел оспорения акт за издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. Настоящата инстанция, при разглеждане на повдигнатото в касационните жалби оплакване за недопустимост на първоинстанционната жалба и при извършване на служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационните жалби за основателни. Видно от оспорената заповед № АБ-03/21.01.2025 г. на кмета на Община Сандански, е одобрен ПУП - парцеларен план с одобрено трасе за водопровод за минерална вода с дължина 899,43 кв.м., преминаващо през ПИ с идентификатори 65334.102.764, 65334.102.258, 65334.102.66 по КККР на землището на гр. Сандански и ПИ с идентификатори 57176.316.130 и 57176.1.28 по КККР на землището на с. Поленица. Според обяснителната записка на към одобрения проект „От границата на регулацията на гр. Сандански започва новото трасе на парцеларния план, който преминава над северната граница на тенис кортовете и по дерето достига до имот № 57176.1.28 частна собственост на инвеститорите …“. Според графичната част на проекта, съдържаща три листа, всеки от тях носещ печат за одобряване с дата 19.11.2024 г. и подпис на кмета на Община Сандански, с червен цвят е обозначено новото трасе с начална точка 16 от регулационната граница на гр. Сандански в ПИ 65334.102.764 и преминаващо през ПИ 65334.102.258, ПИ 65334.102.66, ПИ 57176.316.130 и крайна точка 31 в ПИ 57176.1.28. В регистъра на засегнатите от трасето имоти са посочени същите имоти, с вписвано трайно предназначение земеделска земя, собственост на Община Сандански и „И.Г.Турс“ ООД“. С решение № 1 от 19.11.2024 г., обективирано в протокол № 10 от същата дата, на който се е позовал кметът на Община Сандански при издаването на оспорената заповед, ОЕСУТ при Община Сандански е приел проекта с така посоченото трасе. Депозираното възражение вх. № ЕР-660/24.10.2024 г. не е прието, с мотиви, че „предмет на парцеларния план е трасето на водопровода за минерална вода, преминаващо през имоти извън урбанизирана територия. За преминаването на водопровода през ПИ с идентификатор 65334.303.854, собственост на „Интерхотел – Сандански - България“ АД е необходимо да се изпълнят изискванията на чл. 193 от ЗУТ преди одобряване на инвестиционни проекти за строежа и издаване на разрешение за строеж на същия.“ От така установеното от оспорения административен акт и приложената преписка се установява, че предмет на заповедта е одобрения парцеларен план за трасе на водопровода, преминаващо през земеделски земи. В одобреното по парцеларния план трасе имотът на оспорващия заповедта - ПИ 65334.303.854 не е включен. От това следва, че този имот не е засегнат от трасето на водопровода, същият не е вписан и в регистъра на засегнатите имоти. Изработването на ПУП-ПП е било разрешено с решение № 262 от 27 юли 2023 г. на Общински съвет Сандански, видно от което обхватът на разрешената разработка е бил по-широк, като е обхващал и имота на оспорващия ПИ 65334.303.854, тоест неговият собственик е бил в качеството на лице по чл. 131 от ЗУТ. Но в проекта на плана, предложен за одобрение и одобрен с оспорената заповед ПИ 65334.303.854 не фигурира. Поради това собственикът му не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ - собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. С оглед изложеното, констатира се липса на правен интерес за оспорващия, инициирал първоинстанционното производство, поради което и недопустимост на депозираната от него жалба против заповед № АБ-03/21.01.2025 г. на кмета на Община Сандански. Разрешаването на спор по недопустима жалба влече недопустимост и на постановения съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилен, а делото -прекратено. При този изход на спора, отговорността на ответника по касация за заплащане на сторените от касаторите съдебни разноски следва да бъде ангажирана. Касаторът- Кмет на Община Сандански е заявил претенция за присъждане на разноски пред касационната инстанция, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати 86.92 евро разноски за тази инстанция, от които 70 лв. държавна такса за касационната жалба, преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 35,79 евро и юрисконсултско възнаграждение в заявения размер, а именно 51,13 евро. Касаторът „И.Г.Турс“ ЕООД е заявил претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, но предвид изричното му изявление в о.с.з от 14.10.2025 г. пред първоинстанционния съд, че разноски не се претендират, то заявена сега, претенцията за присъждане на разноски за първа инстанция е несвоевременно предявена. Поради това му се следват само сторените в касационното производство разноски, които са доказани надлежно. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се явява основателно, тъй като настоящото производство не се отличава с по-голяма фактическа и правна сложност от обичайните за този вид. Ето защо съдът редуцира размера на претендираните от касатора разноски за адвокатско възнаграждение на 1250 лева, които са определения нормативен минимум за този вид дела. С оглед на това ответникът следва да му заплати разноски за касационната инстанция в размер на 828.29 евро, от които 1250 лв., преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 639.11 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 370 лв., преизчислени на основание чл. 13 и 14 от ЗВЕРБ на 189.18 евро - държавна такса за касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,