Решение № 15518 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2009 г.

Решение № 15518 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център - гр. Благоевград, против решение № 114/25.03.2009 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 162/2008 г. в частта за имоти №№ 2968 и 2044 в землището на с. Дъбрава, по отношение на които е отменена заповедта на областния управител и преписката върната за ново разглеждане и произнасяне по същество. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № ОА-526/03.12.2007 г. на Областния управител на Благоевградска област, с която са одобрени плановете на новообразуваните имоти и регистрите към тях на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Дъбрава, област Благоевград, в частта за имоти № 2968 и № 2044 и е върнал преписката на областния управител за ново произнасяне по съществото на спора в отменената част съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Отхвърлил е като неоснователна жалбата в частта за имот № 1211 и е оставил без разглеждане като недопустима жалбата за имоти с № 2030и № 2031 и е прекратил производството по делото в тази част, като по отношение на решението за последните два имота е постановено допълнително решение за поправяне на допуснатата ЯФГ относно номерата на имотите. За да постанови решението си в обжалваната му част, административният съд е приел следното:С решение № 08-604/23.10.1995 г. е признато правото на възстановяване на собствеността върху зем. земи, ПК е отказала да се произнесе на този етап, поради учредено и съществуващо право на ползване по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ и ще се произнесе след окончателното възстановяване на правото на собственост в полза на собственика или ползувателя. От приетите по делото основно и допълнително заключение на назначената СТЕ се установява, че имотите попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са нанесени в ПНИ, одобрен с оспорената заповед. Като вероятна причина за това се сочи фактът, че точното им местоположение е следвало да бъде посочено на място и отразено при проведената анкета от фирмата-изпълнител и поземлената комисия. Вещото лице, въз основа на допълнителни проучвания и идентифициране на имота е установило следното:нива от 2 дкр. в м. "Ръпето" попада в масив 315 по КВС и ПНИ за землището на Благоевград, в границите на имот 2968, със записана собственост "Общинска-остатъчна" (приложение скица № 1), нива от 4 дкр. в м. "Урвището" попада в масив 104 по КВС и ПНИ, в границите на имот 2030 с площ от 2098 кв. м. и имот 2031 с площ от 1031 кв. м (скица № 2), записани на наследниците на Костадин Марков, нива от 2 дкр. в м. "Дълго парче"попада в масив 104 по КВС и ПНИ за землището на с. Дъбрава, в границите на имот 2044 (скица № 4), записан на община-ползувател. Вещото лице дава заключение (след справка в Областна администрация и в ОСЗ - гр. Благоевград, че имотите не са предоставяни за ползване, с изключение на част от имот-нива от 4 дкр. в м. "Урвището", от която 758 кв. м са записани на заинтересованата страна Владимир Иванов Гърчев. Видно от представените документи за предоставяне на право на ползване и заплащане на оценката, същият е заплатил цената на 700 кв. м, следователно по отношение на него правото на ползване за тези 700 кв. м се е трансформирало в право на собственост. Съдът е задължил служебно административният орган да представи по делото пълната адм. преписка и извадки от регистъра за процесните имоти. След повторно разпореждане в горния смисъл, по делото са приложени само извадки от регистъра за имот № 1211 с площ от 758 кв. м, записан на името на Владимир Иванов Гърчев и за имот 2044, записан на ползвател - община Благоевград. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че жалбоподателите попадат в категорията на възстановени собственици и по отношение на описаните ниви, попадащи в границите на имоти 2968 и 2044, записани на общината, по отношение на които не са признати права на трети лица, поради което следва да им бъдат отредени и записани на тяхно име в регистъра към обжалваната заповед. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение в посочената част, изразяващи се в следното: Видно от уведомлението по реда на чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ до Стоян Костадинов Марков, е налице отказ за възстановяване на посочените в уведомлението имоти, поради което следва да се счита, че жалбоподателите не се легитимират като бивши собственици на зем. земи с признато право на собственост. На следващо място съдът не е изследвал и направените в документите отметки, че първият имот-попадащ в м. Ръпето, се намира в землището на Благоевград, а вторият - в м. Дълго парче, попада в горски фонд. Съдът не е изискал преписката от ОСЗ, за да провери има ли окончателно произнасяне на адм. орган за тези два имота, къде попадат действително те и дали не са нанесени в ПНИ. Като е приел за решаване делото без да бъде изяснена фактическата обстановка, административният съд е постановил едно неправилно и необосновано решение. Ответниците:Асен Йорданов Марков и Емилия Христова Маркова, чрез пълномощника си-адв. Богоева, с писмено становище оспорват касационната жалба като неоснователна, по следните съображения:Необосновани са твърденията на жалбоподателя, че оспорващите пред БАС не са от кръга на лицата, имащи правен интерес от оспорване заповедта на областния управител. От доказателствата по делото е видно, че е налице решение на ОСЗ (бивша ПК), с което е налице признаване на правото на собственост върху процесните зем. земи, по отношение на които съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Представеното в хода на производството решение на ПК не представлява отказ, а уведомление, че окончателното възстановяване на имотите, описани в него, ще се извърши след одобряване картата на новообразуваните имоти, тъй като същите попадат в зона с имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая касаторът извършва превратно и неправилно тълкуване на уведомлението от ПК. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател и че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като липсват доказателства, представляващи част от адм. преписка по възстановяването на имотите, находяща се в ОСЗ - Благоевград. В тази връзка следва да се има пред вид, че тежестта на доказване на законосъобразността на адм. акт е върху техния издател-административния орган. Пред вид това, ако областният управител счита, че единият имот попада в терена на горския фонд, то същият следваше да докаже това по безспорен начин. На второ място по делото е изслушано заключение на вещо лице, което не е оспорено и с което се установи идентичност (по площ, местонахождение и местност) между имотите, предмет на жалбата, дописани под № 2968 и 2044 в обжалвания план и тези по уведомлението от ПК, за които се сочи, че попадат в имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Заинтересованите страни: Тодорка Костадинова Маркова, Верка Костадинова Маркова, Виолета Стоянова Маркова, Костадин Христов Марков, Стоянка Николова Маркова, Елена Йорданова Маркова и Владимир Иванов Гърчев - редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба, заинтересованата страна - Кметът на община-Благоевград - също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. От проверката на събраните доказателства се установява, че относими към правото на собственост на жалбоподателите към процесните имоти са единствено извлечение от решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на ОбПК - Благоевград от 23.10.1995 г., и уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, от които не може да се направи извод за възстановено право на собственост. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си в обжалваната част съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани с тях и не противоречат на материалния закон. От приложеното по делото уведомление по чл. 18д, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е видно, че ПК - Благоевград е приела, че "двата зем. имота са установени с данъчен регистър 2291/28.06.29 г., но е отказала да се произнесе на този етап, поради учредено и съществуващо право на ползване по смисъла на § 4 от ЗСПЗЗ. След окончателното решаване на въпроса в полза на собственика или ползвателя, комисията ще се произнесе отново." Тълкуването на областния управител на посоченото решение е неправилно. С него ПК е признала правото на собственост върху притежаваните земи, но не се е произнесла за реалното възстановяване на собствеността, тъй като земите попадат в територия с ползуватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която именно е предмет на регулирани с ПНИ. Правото на собственост на бившите собственици, респективно - на техните наследници се възстановява реално след влизане в сила на ПНИ, съобразно отразеното в него, а основание за включването на зем. земи на бившите собственици е решението за признаване правото на собственост, а не решение за реалното възстановяване на земята. ПК неправилно е приела, че следва да постановява допълнително решение за реалното възстановяване на правото на собственост след решаването на въпроса с правата на ползувателя и на собственика, тъй като няма такава компетентност. Последващи решения се издават от ОСЗ (бивша ПК) само при възстановяването на собствеността в стари (възстановими) реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне, т. е. с решения по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗСПЗЗ. По отношение на заявленията за възстановяване правото на собственост при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, се издава единствено решение за признаване правото на собственост. Реалното възстановяване на правото на собственост в тези случаи се регламентира по друг ред и от други органи. Правото на трансформиране на правото на ползване в право на собственост по отношение на ползувателите се признава със заповед на кмета на общината, който утвърждава с втора заповед и оценката на земята. След влизане в сила на оценката и заплащането и от ползувателя, с ПНИ му се отрежда имот, като със същия ПНИ се отрежда имот и на бившите собственици от останалата земя. Актът, с който приключва земеделската реституция в тези случаи е заповедта на кмета по § 4к, ал. 7, която се издава въз основа на влезлия в сила ПНИ. Следователно съдът не е следвало да изисква и установява дали е имало издадено друго решение на ПК, след като такова не е предвидено по закон да бъде издавано. По делото е допусната основна и допълнителна СТЕ, която не е оспорена от страните и обосновано съдът се е съобразил с установеното в нея. Вещото лице е дало заключението си не само след преглед на представените по делото доказателства, но и след направени справки в Областна администрация - Благоевград и в Общинска служба "ЗГ" - Благоевград и след оглед в присъствието на жалбоподателите. Областният управител е страна в производството и е имал възможност да оспори експертизата, което не е сторено. Съгласно чл. 35 от АПК, административният акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. От друга страна, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният акт и лицата, за които оспореният адм. акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. С оглед на изложеното настоящият състав намира за неоснователни доводите на областния управител, че съдът не бил изяснил всички релевантни за спора факти, след като самият административен орган най-напред е имал това задължение, а в производството пред съда не е доказал твърденията си. Не е доказано нито твърдението, че с ПНИ е бил отреден и записан на името на бившите собственици имот по признатото им с решението на ПК право на собственост, нито че имотите представляват гори и правото на собственост се извършва по реда на ЗВСГЗГФ. От заключението на вещото лице и представеното решение за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Костадин Димитров Марков по реда на ЗВСГЗГФ е установено, че по този ред не са били възстановени процесните имоти, а имоти в други местности. Освен това съгласно заключението, процесните земи са включени в границите на имоти, регулирани от ПНИ и записани като остатъчна общинска собственост, а не като земи от държавен горски фонд. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,