Решение № 15863 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2012 г.

Решение № 15863 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10965/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Асенов Толев от гр. София срещу Решение № 4247 от 20.07.2012 г., постановено по административно дело № 6395/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против Заповед № РД-09-408/12.09.2008 г. на кмета на район "Надежда" - СО, издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение, да се отмени и заповедта на кмета на район "Надежда" на СО и вместо нея да се постанови решение, с което цялата площ от 486 кв. м се определи за свободна от застрояване. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния си представител адв. Ников поддържа жалбата. Ответникът - кметът на район "Надежда" на СО, с писмен отговор оспорва жалбата по съображения, че мероприятието е осъществено и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита пред ВАС в размер на 250 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно, постановено след изяснена фактическа обстановка, предвид приетите заключения на техническата и допълнителната техническа експертизи, установяващи, че не е налице незастроена част от имота. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е повторно, образувано по жалба на Ангел Асенов Толев от гр. София, с която той оспорил Заповед № РД-09-408/12.09.2008 г. на кмета на район "Надежда" - СО, с която е одобрено решение № 21 по протокол № 17/19.06.2008 г. на заседанието на техническата комисия, назначена с негова заповед, във връзка с издаването на скици и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, определящо за застроена цялата площ от 486 кв. м. на имот № 122703, кадастрален лист 219 по помощен кадастрален план от 2004 г. Съображенията били, че през имота не преминавали надземни и подземни комуникации по смисъла на § 1 от ПР на ЗСПЗЗ и че в него нямало озеленяване, тъй като предвиждане за такова нямало със Застроителния план. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 4183/13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1992/2010 г. Административен съд - София град, е отменил процесната ЗАПОВЕД от 12.09.2008 г. на кмета на район "Надежда" - СО, и вместо нея определил цялата площ от 486 кв. м. на имот № 122703, кад. лист 219 по помощния кадастрален план от 2004 г., ограничена в скицата по б. АБВГДЕЖА, за незастроена. С Решение № 9786/1.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1838/2011 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение на съда и върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства за установяване на наличие или липса на съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ в процесния имот, с оглед установеното отреждане за комплексно жилищно строителство, включително с поставяне на допълнителна задача на вещо лице и че при установяване на изпълнени елементи на строителството, съдът следва да приеме, че мероприятието е изпълнено, респ. имотът не е свободен от застрояване. При новото разглеждане на делото първостепенният съд, в изпълнение на указанията на ВАС назначил, приел и кредитирал като обективни и неоспорени основна /л. 17 от делото/ и допълнителна /л. 26 от делото/ експертизи, с които установил, че процесният ПИ пл. № 122703, кад. лист 219, бившо землище на с. Връбница, м. "Банишора" е отразен в помощния план по стари реални граници, като по РП на м. "Надежда - I", одобрен със Заповед № 315814.10.1972 г., попада в кв. 147, УПИ IV - "за комплексно жилищно строителство и гаражи", в частност процесният имот, оцветен в жълто и ограничен по т. А-Б-В-Г-Д-Е-А от скицата към заключението по първоначалната СТЕ, се намирал в терен, предвиден по регулация за зелена площи, вертикалната планировка за озеленяване била изпълнена, като изпълненото озеленяване било изоставено и неподдържано- на място при огледа имало само две дървета. С оглед указанията на ВАС по приложение на материалния закон приел, че тъй като бившият имот попада в УПИ IV - "за комплексно жилищно строителство и гаражи" и в него е реализирано строителство, процесният ПИ заема част от този УПИ, която по регулация е за зелена площ и вертикалната планировка за озеленяване е изпълнена, е без правно значение състоянието, в което се намира озеленяването към момента на извършване на огледа от вещото лице. Обосновал извод, че в имота са изпълнени благоустройствени мероприятия като вертикална планировка и озеленяване, откъдето извел извод, че заповедта на кмета е законосъобразна. По тези съображения съдът приел жалбата за неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, Административен съд София-град е произнесъл законосъобразно решение. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед данните по делото, събрани при новото разглеждане на делото, съдът правилно е издирил и приложил относимата за случая правна норма, предвид следното: От данните по делото безспорно е установено, че реализираното строителство в УПИ IV - "за комплексно жилищно строителство", като елемент на предвиждането, представлява реално изпълнено мероприятие по регулацията от 1972 г., поради което имотът правилно е определен изцяло за застроен, в това число и частта от него, заета от зелена площ, в която част попада бившият имот пл. № 122703, тъй като тя е част от комплексното мероприятие, недопускащо незаетите части да бъдат определени като незастроени и функционално обслужва осъщественото строителство. Правилни са изводите на съда, че вертикалната планировка и озеленяването са строителни дейности по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, поради което правилно имотът е определен за изцяло застроен. Благоустройствените мероприятия включително и озеленяването са част от реализирането на цялостното мероприятие и е без значение обстоятелството, че част от озеленената система не е поддържана. С оглед на тези обстоятелства правилно е приложена нормата на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като доводите в касационната жалба за противното не намират опора в закона. По тези съображения доводът за нарушение на материалния закон и твърдението, че "изпълнената вертикална планировка е без значение" е неоснователен. Съдът е съобразил и указанието на ВАС да установи застрояване не само със сгради, които са само частен случай на застрояването, а и да провери за наличие на съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Доводите на касатора не държат сметка, че реализацията на цялостно мероприятие - "за комплексно жилищно строителство и гаражи", включващо и озеленяване, не обосновава възможност да се приеме, че процесната територия е незастроена. Както бе посочено по-горе, в случая вертикалната планировка е изпълнена - изградени са алеи и градинки, като ирелевантно за спора е състоянието им в настоящия момент. Площта на процесния имот попада в междублоковото пространство, която е отредена за озеленяване, тя е част от комплексното мероприятие, което е реализирано, поради което не може да бъде определена като незастроена. Неоснователно в касационната жалба се прави позоваване на заключението на експерта, прието в отмененото решение на съда, тъй като то е непълно и необосновано. В този смисъл са и дадените указания на касационната инстанция, които съдът е изпълнил изцяло. Твърденията за несъобразяване с посоченото е в жалбата решение на ВАС № 2590 от 18.04.2001 г. по адм. д. № 7677/2000 г., IV отд. не могат да бъдат приети за основателни. Посоченото решение визира отношения, неидентични с настоящата хипотеза, а именно за отказано възстановяване на правото на собственост поради проведени мероприятия - асфалтов път и подземна инфраструктура. По това възражение следва да се посочи константната практика на ВАС за идентични на настоящия случай хипотези - така напр. в решение № 8853 от 19.06.2012 г. по адм. д. № 15252/2011 г., и решение № 13972 от 7.11.2012 г. по адм. д. № 4527/2012 г. - двете на IV отд. на ВАС. Предвид изложените съображения и спазените указания на ВАС, настоящият състав на ВАС преценява оспореното решение като законосъобразно и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния закон. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответната страна, посочено във възражението против жалбата, за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е своевременно заявено и основателно до размера на 150 лева, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати посочената сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,