Решение № 13032 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2012 г.

Решение № 13032 от 19.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4727/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 70 от 11.01.2012 г. по административно дело № 444/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) изменил писмена покана изх. № 16-0651 от 4.01.2011 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив в частта, с която на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД, ЕИК 000463240, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. "Понеделник пазар" № 5, представлявано от управителя д-р Георги Спасов Кръстев, за първото тримесечие на 2009 г. са определени задължения за превишения на определените индивидуални регулативни стандарти относно медицински направления за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) в размер на 19767.34 лв. и задължение за превишения на определените индивидуални регулативни стандарти относно медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3) в размер на 5031.50 лв., като намаля така определените задължения съответно от 19767.34 на 16933.58 лв. за медицински направления за медико-диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) и от 5031.50 лв. на 3016 лв. за медицински направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ-НЗОК № 3); 2) отхвърля жалбата на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД срещу писмената покана в останалата й част като неоснователна; 3) осъжда Районна здравноосигурителна каса - Пловдив да заплати на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД сумата в размер на 30.49 лв. - съответна част от заплатените държавна такса и депозити за вещо лице; 4) осъжда "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД да заплати на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив сумата в размер на 1147.99 лв., представляваща съответна част от възнаграждението за юрисконсултска защита. Така постановеното решение е атакувано и от двете страни по спора. С касационна жалба, подадена от директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив чрез пълномощника юрисконсулт Хронева, се иска отмяна на съдебния акт като неправилен в частта му, с която е изменена писмената покана и намалени претендираните с нея задължения за превишение на индивидуалните регулативни стандарти на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД за първо тримесечие на 2009 г. съответно от 5031.50 лв. на 3016 лв. за специализирани медицински дейности (бл. МЗ-НЗОК № 3) и от 19767.34 на 16933.58 лв. за медико-диагностични дейности (бл. МЗ-НЗОК № 4). Касационните оплаквания против тази част от решението на първоинстанционния съд са по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С касационна жалба, подадена от "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД, гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Вулджева, съдебният акт е оспорен в частта му, в която първоинстанционният съдебен състав е отхвърлил частично жалбата срещу писмената покана. По съображения за неправилност, относими към всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение в тази му част. Същевременно се претендира и отхвърляне на касационната жалба на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив против частта от съдебното решение, с която частично е отменена писмената покана. Касационната жалба на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД е оспорена като неоснователна с искане за нейното отхвърляне в писмен отговор на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хронева. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив е допустима и основателна, а касационната жалба на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД е допустима, но неоснователна. И двете касационни жалби са процесуално допустими като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в оспорените от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД е неоснователна, а тази на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД писмена покана изх. № 16-0651 от 4.01.2011 г. на директора на РЗОК - Пловдив за възстановяване от дружеството в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) в бюджета на НЗОК, на неоснователно заплатените от касата средства за медико-диагностични дейности (МДД) и специализирани медицински дейности (СМД) за четирите тримесечия на 2009 г. в общ размер на 71571.57 лв., назначени от лечебното заведение извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива) е установено, че на "Диагностично-консултативен център I - Пловдив" ЕООД като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ през 2009 г. по договор с НЗОК, са определени с протоколи към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за всяко от тримесечията на годината. От данните по делото е видно, че лечебното заведение с назначените медико-диагностични изследвания (бл. МЗ-НЗОК № 4) и специализирани медицински дейности (бл. МЗ-НЗОК № 3) е превишило определените му РС за процесните периоди извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, като стойността на неоснователно заплатените от НЗОК суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което тези суми подлежат на връщане от лечебното заведение. Винаги когато изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения и възможностите за компенсиране, следва да възстанови заплатените заради това средства в бюджета на НЗОК. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Законите за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. От гореизложеното е видно, че в частта, с която е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила в тази част. Изводът на съда за незаконосъобразност на изменената от него част от оспорения индивидуален административен акт обаче е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение, в тази част. По отношение на първото тримесечие, неправилно е тълкувана в мотивите на проверяваното решение разпоредбата на § 5 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, в насока, че след като не е имало все още сключен договор, за база на разходите на средствата за различните СМД следва да се използва определеният регулативен стандарт за предходното тримесечие, което се явява IV-то тримесечие от индивидуалния договор от предходната 2008 г. Съгласно тази норма, до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие, изпълнителите на СИМД и ПИМП, сключили договор с РЗОК, през първия месец на текущото тримесечие назначават СМД и МДД, съобразно медицинската целесъобразност, обема и чистотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към Решение № РД-УС -...... на УС на НЗОК и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. В случая изпълнителят на медицинска помощ е следвало да приложи този регулативен стандарт само за първият месец на I-то тримесечие на 2009 г., тъй като такъв по това време не е имало определен с договор за същата година. Направените разходи впоследствие следва да бъдат вместени в предвидените такива за тримесечието, съгласно индивидуалния договор от 25.03.2009 г., като превишенията се преценяват съобразно тях. С оглед на това съдът неправилно е приел вторият вариант на заключението на вещото лице по назначената експертиза, изградено върху РС за IV-то тримесечие на 2008 г., съгласно Протокол № 4/3.11.2008 г. към индивидуалния договор за същата година, още повече като към тях е включил и допълнително отпуснатите на лечебното заведение анекси за същия период. Последните изобщо не следва да намират приложение, тъй като са отпуснати по отделно обосновани искания и при наличие на резерв от средства в касата. По изложените съображения съдебното решение в частта, в която е изменена писмената покана, следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба срещу писмената покана на директора на РЗОК в тази й част се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Пловдив за осъществената защита пред Върховния административен съд, се явява основателна, и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,