Решение № 3341 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2014 г.

Решение № 3341 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е образувано по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ по жалба на Лиляна Димитрова Ташева, Стефанка Димитрова Христова, Иван Димитров Иванов, Светла Благоева Тодоринова, Иван Багоев Янков, Симеон Иванов Христов и Милчо Иванов Стрински, всички чрез адв. Ани Върбовска със съдебен адрес гр. София срещу Решение № 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100, на територията на област София, в частта досежно определеното обезщетение за следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор 68134.8615.12 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", землище Враждебна, целият с площ от 0.500 дка, за който е определено обезщетение в размер на 10 021 лв. Жалбоподателите не са доволни от размера на определеното обезщетение, считат същото за занижено и несъответно на действителните пазарни цени. Ответникът, Министерският съвет на Република България, чрез юриск. Ангелов оспорва жалбата. Заинтересованите страни, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители адв. Рангелов, юрк. Манолова и юрк. Станева, оспорват жалбата като неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Жалбата е депозирана в срок, от надлежни страни - адресати на решението на МС в атакуваната му част, видно от представено по делото удостоверение за наследници на общия им наследодател срещу акт, подлежащ на обжалване по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Видно от представените в преписката доказателства, отчужденият имот с площ от 0.500 дка представлява поземлен имот с идентификатор 68134.8615.12 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци", с предназначение на територията съгласно окончателния вариант на Общия устройствен план на София - Ссб - земеделска зона, в която без промяна на предназначението се допуска само застрояване, свързано с ползването на земите като земеделски. По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, която съдът кредитира изцяло като неоспорена от страните и компетентно изготвена. Видно от констатациите на вещото лице, жалбоподателите са собственици на процесния имот по силата на универсално правоприемство като наследници по закон на общия им наследодател Иван Стефанов Мърчев. С Решение № 314 от 30.11.1999 г. на Поземлена комисия - район "Кремиковци", София на н-ци на Иван Стефанов Мърче е възстановена собствеността върху нива, пета категория с площ от 0.500 дка, находяща се в м. Папрата, землището на кв. Враждебна, съставляваща имот № 54012 по плана за земеразделяне на Враждебна. Според заключението на СОЕ този имот е идентичен с отчуждавания поземлен имот с идентификатор 68134.8615.12 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. София, район "Кремиковци". и по предназначение и начин на трайно ползване към датата на приемане на Решение № 811/2013 г. на МС съставлява земеделска територия, ползвана за селскостопански нужди. Експертизата е изготвена в два варианта: първи вариант - с включени пазарни аналози само за землище Враждебна, независимо в кой район на гр. София попадат тези имоти и Втори вариант - при ползване на пазарни аналози - земеделски земи в кв. Враждебна, Орландовци и Малашевци, всички попадащи в район "Кремиковци". И в двата варианта, след изключване на сделките с идеални части от недвижими имоти, вещото лице е стигнало до извода, че определеното по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС обезщетение за отчуждения имот е по-ниско от определеното от административния орган такова, а именно - при първи вариант - обезщетението е в размер на 5 999 лв., а при втори вариант - 6 462 лв. Определеното с Решение № 811/2013 г. на МС обезщетение за процесния имот е в размер на 10 021 лв. След като определеното от вещото лице обезщетение за отчуждавания имот е по-ниско по размер от обезщетението, определено от административния орган, то жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Присъждане на разноски по чл. 143 от АПК не се дължи, доколкото от представителите на ответника и заинтересованите страни, за които обжалваният административен акт е благоприятен, такова искане не е отправено своевременно до съда. Водим от изложеното, Върховният административен съд