Решение № 8646 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5663/2020 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Еко Енерджи Мениджмънт ООД, ЕИК[ЕИК] - гр. София срещу решение 749 от 07.02.2020 г., постановено по адм. д. 10253/2019 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът, Еко Енерджи Мениджмънт ООД, чрез пълномощникът си адв. Е. Йорданова твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно, и ВАС, трето отделение да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР и да върне делото във вид на преписка на КЕВР за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Еко Енерджи Мениджмънт ООД, се представлява от пълномощника си адв. Грозданов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество. Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) , редовно призован, се представлява от юриск. Методиева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор и устно в хода по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена срещу обжалваем съдебен акт от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Еко Енерджи Мениджмънт ООД срещу Решение Ц-30 от 16.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което не възобновява по заявление с вх. Е-13-266-1 от 11.08.2017 г., подадено от дружеството, административните производства по издаване на свое Решение Ц-24 от 30.06.2015 г. в частта му по т. ІV.3. и на Решение Ц-17 от 30.06.2016 г. в частта по т. VIII.2. отменено, вместо което е постановено Решение Ц-1 от 15.02.2019 г. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Еко Енерджи Мениджмънт ООД срещу Решение Ц-30 от 16.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да постанови този резултат, административният съд е приел от фактическа страна, че със заявление с вх. Е-13-266-1 от 11.08.2017 г. Еко Енерджи Мениджмънт ООД е поискало изменение на цени на електрическата енергия, определени с Решение Ц-24 от 30.06.2015 г., т. IV.3 на КЕВР и с Решение Ц-17 от 30.06.2016 г., т. VIII.2 на КЕВР, като бъде определена цена за обект БиоТЕЦ Еко Енерджи-Сърница съобразно Решение Ц-11 от 14.06.2017 г. на КЕВР за периодите от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г. и от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. Като основание за направеното искане дружеството е посочило чл. 99 АПК във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1 от Закона за енергетиката, чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и чл. 20 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). Поради непроизнасяне в срок по горното заявление на Еко Енерджи Мениджмънт ООД, дружеството е обжалвало мълчаливия отказ на КЕВР, по която жалба е образувано адм.д. 10957/2017г. по описа на АССГ, приключило с влязло в сила Решение 3069 от 09.05.2018г., с което този отказ е отменен, а делото е върнато за ново произнасяне от административния орган с изричен акт . Именно в изпълнение на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в това отменително съдебно решение, е постановено атакуваното пред АССГ Решение Ц-30 от 16.08.2019г. на КЕВР. АССГ е установил по делото и обстоятелството, че Еко Енерджи Мениджмънт ООД е обжалвало по съдебен ред решенията на КЕВР , чието изменение се иска с подаденото заявление с вх. Е-13-266-1 от 11.08.2017 г., а именно Решение Ц-24 от 30.06.2015 г. на КЕВР и Решение Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР. Решение Ц-24 от 30.06.2015 г. на КЕВР е стабилен административен акт, видно от Решение 5569 от 08.08.2016 г. постановено по адм. д. 7950/2015 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 13415 от 07.11.2017 г. постановено по адм. д. 11306/2016 г. по описа на ВАС. Решение Ц-17 от 30.06.2016 г. на КЕВР е отменено и вместо него е постановено Решение Ц-1 от 15.02.2019 г. на КЕВР. АССГ е заключил, че по отношение на енергийния обект, собственост на дружеството е прието да се прилага цената за изкупуване на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, определена в т. I.28 от Решение Ц-19 от 28.06.2013 г. на КЕВР и съответно нейните актуализации с последващи ежегодни решения на КЕВР - Решение Ц-13 от 01.07.2014 г., т.11.2, Решение Ц-24 от 30.06.2015 г., т. IV.3, Решение Ц-17 от 30.06.2016 г., т. VIII.2, както и Решение Ц-17 от 01.07.2017 г., т. VII.2, приети на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕВИ, като съгласно същите Комисията ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, отразяващ изменението на стойността на разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорт и разходите за труд и работна заплата. Първостепенния съд е приел за неоснователно твърдението на дружеството, че Решение Ц-11 от 14.06.2017 г. на КЕВР е решение за изменение на цените за минал период. Решение Ц-11 е постановено от КЕВР след отмяна на Решение Ц-1 от 28.01.2015 г. на КЕВР, в изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение 1320 от 29.02.2016 г. постановено по адм. д. 4882/2015 г. по описа на АССГ, оставено в сила с Решение 1549 от 07.02.2017 г. постановено по адм. д. 5102/2016 г. по описа на ВАС. В тази връзка, със същото е определена нова преференциална цена на електрическата енергия, произведена от електрически централи с инсталирана мощност до 5 MW, работещи чрез директно изгаряне на биомаса от дървесина, получена от дървесни остатъци, прочистване на гори, горско подрязване и други дървесни отпадъци, с комбинирано производство, която ще бъде прилагана по отношение на енергийни обекти, въведени в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията през периода от 01.02.2015 г. до 06.03.2015 г. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че Законът за енергетиката, както и Закона за енергията от възобновяеми източници не регламентират основание, въз основа на което Еко Енерджи Мениджмънт ООД да подава заявление за изменение на преференциални цени, актуализирани с решения на КЕВР за предходни ценови периоди, които се прилагат по отношение на жалбоподателя, като по отношение произнасянето по заявление с вх. Е-13-266-1 от 11.08.2017 г. на дружеството, АССГ е направил извод, че не е приложим общият ред за издаване на индивидуален административен акт по АПК. Решението на АССГ е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразността на оспорвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него накратко са описани становищата на страните и част от събраните по делото доказателства. Спрямо приетите за установени от съда факти, не са изложени правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най - общо посоченото, че хипотезата на чл. 99 от ПАК е неприложима в случая, тъй като не са налични императивно заложените кумулативно дадени от законодателя предпоставки, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Съгласно чл. 99 АПК влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал в изчерпателно посочени хипотези. Разпоредбата на чл. 99 от АПК е императивна и липсата на която и да е от кумулативно посочените предпоставки, не може да реализира хипотезите, посочени в т. 1 -т. 7 на същия член. В настоящия случай съдът не е изложил мотиви относно приложението на чл. 99 АПК. Предвид на изложеното настоящият състав на ВАС приема, че допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК претенциите за разноски в настоящото производство ще бъдат разрешени от АССГ при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение