Решение № 15627 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2010 г.

Решение № 15627 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6426/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Диди Стоименов" ЕООД - гр. София, подадена чрез управителя Георги Стоименов, против решение от 08.12.2009 г. по адм. дело № 786 от 2007 г. на СГС - АО, III-А отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20001342 от 09.11.2006 г. на ТД на НАП - София, частично потвърден с решение № 82 от 19.01.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът неправилно е приложил нормите на чл. 29, ал. 5 и чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Според касатора съдът неправилно цитира фактура № 972 от 06.05.2007 г., която е извън ревизирания период (17.06-31.07.2005 г.). По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. ОТВЕТНИКЪТ - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - юрк. Мутева, моли да бъде оставено в сила решението на СГС. Счита, че същото е постановено в съответствие с всички правила и при правилно прилагане на материалния закон. Назначената по делото експертиза е потвърдила констатациите на ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд - първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, СГС е установил следното: С процесния РА на основание чл. 55 вр. чл. 30, ал. 2 от ЗДДС допълнително е начислен ДДС в размер на 44 291 лв. и не е признато право на данъчен кредит на дружеството в размер на 61 909 лв. по фактури на доставчиците "Джанет-1" ЕООД и "Поли Берш" ЕООД. Основният спор по делото е относно определените от ревизиращия орган данъчни задължения на жалбоподателя по реализираните от него продажби на автомобили - втора употреба, които според дружеството неправилно са определени по реда на чл. 29, ал. 5 и чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Анализирайки разпоредбите на чл. 30, ал. 2, чл. 29, ал. 5 и чл. 31, ал. 1 от ЗДДС (отм.), съдът е извел извода, че вносителят заприходява стоката по цена на придобиването, увеличена с разходите по доставката, и ползва като данъчен кредит начисления в митническата декларация за внос ДДС. При последваща продажба на транспортните средства се начислява данък върху митническата облагаема стойност, ако продажната цена и застрахователната стойност са по-ниски от нея. В случая от ССЕ съдът е установил, че за процесния период 17.06-31.07.2005 г. жалбоподателят в издадените фактури за продажба на автомобили е начислил и внесъл ДДС върху сумата, дължима от купувача при продажбата на автомобила, като данъчната основа е посочена в табличен вид към експертизата. В случая облагаемата основа е изчислена от ревизиращия орган на база съпоставка между продажната цена и тази по вноса на автомобилите, доколкото за нуждите на ревизията с помощта на лицензиран оценител е установено, че застрахователните стойности към момента на продажбата на автомобилите са по-ниски от данъчната основа при вноса на същите. Според съда в случая е неприложимо изключението на чл. 29, ал. 6, т. 1 за неприложимост на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС (отм.), предвид изричната разпоредба на чл. 29, ал. 7 от с. з., изключваща определянето на данъчна основа въз основа на пазарните цени по отношение на доставки на автомобили, освен ако при вноса им са били нови. Действително, според съда при определяне на данъчната основа при прехвърляне на собственост върху МПС следва да се държи сметка и за застрахователната му стойност, предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.), но в хода на съдебното производство ответникът е представил доказателства, според които застрахователната стойност на автомобилите е по-ниска от данъчната основа при вноса на същите, и тези доказателства не са опровергани от жалбоподателя чрез ангажиране на насрещни такива, респективно чрез оспорване по надлежния процесуален ред. В тази връзка правилно според съда не е признато право на данъчен кредит на дружеството по фактурите на доставчиците, доколкото данъчната основа на последващите доставки следва бъде не по-ниска от данъчната основа при вноса, което условие жалбоподателят не е спазил. Съдът е приел, че в случая фактурите, издадени от доставчиците "Джанет-1" ЕООД и "Поли Берш" ЕООД, не отговарят на изискването на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като не съдържат данъчна основа, определена по реда на чл. 30, ал. 2 от ЗДДС (отм.). Не е спазено изискването на чл. 94, ал. 3, т. 3 от с. з., поради което съдът е обосновал извода, че правилно органите по приходите са приели, че за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит по процесните фактури. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на извършения анализ на събраните писмени доказателства съдът е изложил от фактическа и правна страна аргументи за законосъобразност на действията на органа по приходите по повод издадения РА. Тези изводи кореспондират и с констатациите на вещото лице по приетата и неоспорена от страните ССЕ. Продажбата на автомобили е дейност, при която данъчната основа се формира съобразно разпоредбите на чл. 30, ал. 2 във вр. чл. 29 от ЗДДС (отм.), т. е. данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от ЗДДС (отм.), и застрахователната стойност на превозното средство, а съгласно ал. 5 на чл. 29 от ЗДДС (отм.) данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при вноса, когато се касае за стоки от внос, каквито са изследваните - предмет на облагаеми сделки, осъществени от дружеството касатор. Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчната основа при внос на стоки е митническата стойност по смисъла на Закона за митниците, определена в левове и увеличена с всички дължими при вноса митни сборове, такси, вноски и акциз. В съдебното производство не са опровергани констатациите в РА относно определената данъчна основа за автомобилите, която е тяхната митническа облагаема стойност, върху която следва да се начисли данък при последващите им продажби, а не върху продажната цена, както е направено от жалбоподателя. Както продажната цена, така и застрахователната стойност в случая са по-ниски от митническата облагаема стойност, поради което съдът е констатирал правилността на доначисляването от ревизиращия орган на ДДС в процесния размер. Законосъобразно е прието от съда, че не е спазена разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, видно от приложените към преписката фактури, издадени във връзка с доставките, за които е ползван данъчен кредит от страна на касатора, не отговарят на изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 3 от ЗДДС (отм.). Следователно не е изпълнено едно от кумулативните условия, посочени в разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което правилно органът по приходите и съдът са приели, че за касатора като получател по тези фактури не е налице право на данъчен кредит. Съобразно горното следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - I-А отделение,