Решение № 4304 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2015 г.

Решение № 4304 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2015 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по жалба, подадена от "Н. с. на к. о. К. 2000" със седалище в град С. и "В. Е. Е." ЕООД със седалище в град Б. против решение № 166 от 18.02.2015 г. по преписка № КЗК-607/2013 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С него е установено, че "Б." ЕАД със седалище в град С. не е извършил нарушение по чл. 36, ал. 4 и по чл. 29 ЗЗК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и противоречие с целта на закона - отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Комисия за защита на конкуренцията чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованата страна - "Б." ЕАД чрез процесуалните си представители - адвокат Т. и адвокат К. изразяват становище за процесуална недопустимост на жалбата, подадена от сдружението и алтернативно за неоснователност на жалбата. При преценка допустимостта на жалбата, съдът констатира наличие на противоречива съдебна практика на тричленни и петчленни състави на Върховния административен съд относно правната възможност на "Н. с. на к. о. К. 2000" да обжалва решения на Комисия за защита на конкуренцията и на регулаторния орган - Комисия за регулиране на съобщенията и съответно да е страна в такива производства. Съдебните решения са постановени по подадени жалби срещу актове, постановени в проведени административни производства, в които то е участвало, било само в качеството си на обединение на кабелни оператори за защита на правата на учредилите го правни субекти, било в качеството му на упълномощен от тях представител. При преценката на тази практика, съдът съобрази доминиращата такава, включваща решения на Върховния административен съд - тричленни и петчленни състави, образувани по жалби срещу решения на КЗК и КРС, постановени по жалби, подадени от асоциации за защита правата на членовете им. В тави връзка, съдът взе предвид: решение № 8264 от 18.06.2014 г. по адм. 1518/2013 г., оставено в сила с решение № 15168 от 15.12.2014 г.; решение № 6579 от 26.05.2017 г. по адм. дело № 7616/2015 г., оставено в сила с решение № 14049 от 20.11.2017 г. по адм. дело № 8636/2017 г.; решение № 11007 от 21.10.2015 г. по адм. дело № 587/2015 г., оставено в сила с решение № 10848 от 12.09.2017 г. по адм. дело № 360/2016 г.; решение № 13255 от 6.12.2016 г. по адм. дело № 7615/2015 г., оставено в сила с решение № 4606 от 12.04.2017 г. по адм. дело № 1693/2017 г.; решение № 7308 от 16.06.2016 г. по адм. дело № 3087/2015 г., оставено в сила с решение № 13650 от 14.12.2016 г. по адм. дело № 12018/2016 г.; решение № 13182 от 1.11.2017 г. по адм. дело № 7617/2015 г. и др. По тези съображения счита подадената жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Производството пред КЗК е по реда на глава дванадесета от ЗЗК. Образувано е на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от закона въз основа на искане от 27.03.2013 г., подадено от "Н. с. на м. и с. к. о. ТВ К. 2000" (понастоящем преименувано на "Н. с. за к. о. К. 2000") за установяване на извършено от "Б." ЕАД нарушение по чл. 36, ал. 4 от закона. Искането е подадено от сдружението, като упълномощен представител за защита интересите на седем търговски дружества - негови членове, регистрирани в регистъра на КРС, като предприятия, осъществяващи електронни съобщения в описаните градове на страната: "В. Е." ЕООД, "Д. ТВ" ООД, "Е." ООД, "И." ООД, "К." ООД, "Б. БГ" ЕООД и "П. т." ЕООД. Макар формално да съответства на изискванията за съдържание, формулирани в чл. 71, ал. 1 във връзка с чл. 94, ал. 2 ЗЗК, в действителност в него се съдържат изключително формално и лаконично формулирани две обвинения: първото е, че Б. продава услугите си по два пакета "Икономичен" и "Стандартен" на цени под себестойността им - т. е. под производствените разходи и тези за търговска реализация. То е обосновано с твърдението, че членовете на сдружението, изследвайки собствените си разходи и нормата на печалба, която реализират, не са в състояние да продават на цени, равни или близки на цените, на които продава двете пакетни услуги ответното дружество. Второто обвинение е за "хищническо ценообразуване", изразяващо се в лишаване на Б. от норма на печалба с единствената цел - да изтика конкурентите от пазара. В тази връзка, макар, че искането му е подадено за установяване на нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК - нелоялна конкуренция, то съдържа и препратка към чл. 21 от закона, касаещ проблемите, свързани с господстващото положение. Извън тези две твърдения, цялото съдържание на обстоятелствената част и доводите, съдържащи се в искането, на практика съставляват жалба против влязло в сила вече решение на КЗК по аналогични въпроси. При това отново е посочен период 2010, 2011 и 2012 г., голямата част от който е предмет на изследване именно в окончателното решение на комисията - решение № 1727/2011 г. По двете отправени обвинения за нелоялна конкуренция, ответното дружество е отговорило с обстойни писмени становища, обяснения и анализи. КЗК е събрала поисканите от страните писмени доказателства и е извършила разследване по специфичните правила на чл. 94 и следващите, както и по общите такива по чл. 44, 45, 47, 53 и следващите от закона. Въз основа на събраните писмени доказателства, комисията е идентифицирала предмета и териториалния обхват на дейност на членовете на сдружението, инициирало производството пред нея, както и на ответната страна. Изключително подробно е изложила приетите за установени факти, обособени в 11 самостоятелни точки със съответните им подточки. Изследвана е цялостната дейност на Б., извършвана на територията на страната на няколко електронни съобщителни пазара: пренос на данни, достъп до Интернет, разпространение на радио и телевизионни програми, мобилна телефонна услуга, фиксирана телефонна услуга. За целите на анализа, комисията се е концентрирала върху разпространението на радио и телевизионни програми чрез традиционна сателитна технология и интернет връзка и то по отношение на двата процесни пакета "Икономичен" и "Стандартен", която има базов характер за компанията. В тази връзка е разгледала цялата технология на предоставянето им, включените в тях телевизионни програми, общите условия, цените, както и начина на събирането на дължимите такси. Разгледала ги е поотделно за отделните периоди, попадащи в рамките на приетия за обследване процесен период от септември на 2011 г. да края на декември на 2012 г. Съществената част от приетите за установени факти е посветена на изследването на себестойността на двата предлагани продукта, което е от съществено значение за анализиране поведението на стопанския оператор с оглед твърденията за нарушение по чл. 36, ал. 4 от закона. Позовавайки се на правомощието си по чл. 45, т. 4 ЗЗК, комисията е уважила искането на сдружението за изслушване на експертно заключение за установяване реалната себестойност на двете услуги, предлагани от ответната страна през периода 1.09.2011 - 31.12.2012 г. Използваният метод на изчисление на разходите - преки и непреки /косвени/ и резултатите от него, отразени в заключението на единичната счетоводно-икономическа експертиза са пресъздадени в т. 5 от приетите за установени факти. Към първата група са отнесени само три вида разходи, относими към конкретно определен продукт от дейността на компанията: Първият са разходите за телевизионно съдържание, зависещи от броя на абонатите и програмите, включени в конкретния пакет. Вторият са разходите за спътников капацитет, зависещи от броя на излъчваните канали. Третият са разходите за интернет мрежи, свързаност и прилежащи разходи, относими към услугата - достъп до интернет, допълнителна дейност за Б.. Втората група разходи са непреките такива, които са общи за всички дейности и услуги, които се предоставят от доставчика. Разпределянето им се извършва чрез пропорционалния метод, който предполага две стъпки: първата е определяне на относителния дял на приходите от предоставяне на общата услуга сателитна телевизия спрямо общия обем на реализираните приходи от всички дейности. Втората е претегляне делът на непреките разходи, който подлежи на разпределение. Непреките разходи, които подлежат на разпределение представляват разликата между общите разходи и направените преки такива за тв съдържание, сателитен капацитет и разходи за интернет услуги. В т. 5 от решението със съпътстващите я подточки, са вписани точните цифри и е показан числово начинът на изчисляване, доколкото с определение на КЗК, оставено в сила от съда е приложена хипотезата на чл. 55, ал. 3 ЗЗК. От сумата на неразпределените разходи, 58.68% са отнесени, като непреки разходи за предоставяне общо на услугата сателитна телевизия и са разделени на общия брой абонати. Методиката е приложена поотделно за всеки пакет и поотделно за всеки ценови период, попадащ в определения времеви такъв. Крайното заключение е, че за четирите месеца на 2011 г. двата пакета не са предлагани на цени, по-ниски от разходите за производство и реализация на продукта. За разлика от този период, обаче през 2012 г. продажбите на пакетите Икономичен и Стандартен са извършвани на по-ниска цена. Б. е възразил мотивирано срещу експертното заключение на 27.08.2013 г. и то в редица насоки. Съществената от тях е, че пропорционалният метод за разпределение на непреките разходи по начина, по който е приложен от експерта, не съответства на ценовата политика на дружеството. Без да се съобрази с нея, екпертизата разпределя непреките разходи поравно, вместо да ги разпредели пропорционално на приходите от отделните пакети Икономичен, Стандартен и Премиум. Направил е заключение, че приложеният от експерта подход изкуствено и немотивирано е довел до увеличаване себестойността на пакетите с по-малко програми, с по-ниско качество (невключващи HD програми) и съответно с по-ниска цена за сметка на пакетите с повече програми, по-високо качество и по-висока продажна цена. За обективно изясняване на поставените във възраженията на ответната страна въпроси, свързани с образуването на цената на продуктите, пряко относими към правилното решаване на спора въпроси, КЗК е назначила тройна счетоводно-икономическа експертиза. Използваната от нея методика и крайните резултати са отразени в т. 7 от раздела "Установени факти" от решението със съпътстващите го подточки. В него приходите от предоставяне на общата услуга "Сателитна телевизия" са разделени на приходите от предоставяне на услуги по отделните пакети. Така получените величини са отнесени към общия размер на реализираните приходи от всички дейности на дружеството и е намерен относителният дял за пакетите Икономичен, Стандартен и Други пакети. След калкулирането на всеки относителен дял в проценти (като конкретен коефициент), с него са умножени непреките разходи, подлежащи на разпределение. Така получените вече разпределени непреки разходи са разделени на броя на абонатите. По този начин е получена сумата на непреките разходи, извършени от дружеството за един абонат само на услугата по продажба и предлагане на съответния пакет. Така извършените изчисления при прилагането на тази методика на разпределение на непреките разходи, са довели до заключението, че за процесния период двата пакета са продавани на цени, които надвишават разходите за производството и реализацията им. Тройната експертиза е подписана с особено мнение от експертът, представил единичната такава. В него се защитава позицията, че към себестойността на пакета следва да се добави такава част от непреките разходи, която осреднено отговаря на извършените такива за един потребител - без значение от закупения пакет. Това предполага остойностяването да става при изполване на един и същи коефициент. Не се приема методиката, използвана от другите две вещи лица за прилагането на различни коефициенти за трите пакета сателитна телевизия, които според този експерт представляват една услуга. Той развива тезата, че разглеждането на сателитната телевизия, като отделни услуги и от там прилагането на различни коефициенти за всяка една от тях изкривяват резултата, доколкото непреките разходи не зависят от генерираните приходи от отделния пакет. Те са еднакви за всеки абонат, независимо от пакета, който е закупил. Въз основа на така изложените обстоятелства, КЗК е приела на първо място, че Б. и членовете на сдружението, чиито интереси то представлява в производството пред КЗК, са предприятия по смисъла на ЗЗК, които оперират на пазара на предоставяне на услуги по пренос и/или разпространение на телевизионни програми. Счела е за ирелевантен за конкуренцията различният начин за техническа реализация на услугите - кабелна мрежа за кабелните оператори и спътникова (сателитна) мрежа за Б.. Изложила е и мотиви, че се касае за засягане на националния пазар, а не на регионалните такива. По тези две групи съображения е приела, че са изпълнени общите изисквания за приложимост на Г. VII от закона и съответно за изследване съставомерността на поведението на ответната компания с оглед твърденията за нелоялно привличане на клиенти. При определяне на процесния период е съобразила свое предходно решение № 1727 от 15.12.2011 г., влязло в сила през 2012 г. и на тази база е редуцирала периода, въведен в искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК от 1.09.2011 г. до 31.12.2102 г. Третият етап от правния анализ е посветен на изследване наличието/липсата на елементите по чл. 36, ал. 4 от закона. Обърнато е особено внимание на най-съществения от тях - продажбата на услугите на цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им. Комисията е възприела тройното експертно заключение. Аргументирала се е с принципното разбиране, че прилагането на пропорционалния метод при разпределението на непреките разходи, предполага да се вземат предвид приходите, които се реализират от различните услуги, за които се отнасят. Разграничила е отделните пакети, като отделни предлагани и продавани услуги. На тази база е счела за правилно схващането, че прилагането на пропорционалния метод изисква определяне на относителния дял на приходите от всяка от процесните услуги (пакети) и към него съотнасяне на непреките разходи, последвано от разпределянето им на общия брой абонати на услугата. Анализът е дал основание на комисията да приеме, че цените, на които са продавани пакетите Икономичен и Стандартен през процесния период не надвишават разходите за тяхното производство и реализация, поради което не е установено нарушение от ответното дружество на забраната по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. По отношение на второто обвинение в искането, инициирало производството пред КЗК за "хищнически цени", комисията е съобразила, че то касае злоупотребата с господстващо положение, предмет на уредба в чл. 21 ЗЗК и съществено различаваща се от нелоялната конкуренция по Г. седма от същия закон. В тази връзка е посочила, че в инициираното и проведено пред нея производство не е допустимо установяване нарушаване на забраната по чл. 21 от закона. На последно място КЗК е разгледала поведението на ответното дружество с оглед общата забрана по чл. 29 ЗЗК. Съобразила е, че в искането на сдружението не се съдържат конкретни твърдения за нейното нарушаване извън посочените такива за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 4 от закона. По така изложените съображения е установила липса на извършени нарушения от Б. по чл. 36, ал. 4 и чл. 29 ЗЗК. Така постановеното решение е законосъобразно. То е постановено от компетентен по материя и време административен орган. На заседанието, на което е взето, са присъствали председателят, заместник-председателят и четирима от членовете на комисията - общо шест човека. От тях двама са го подписали с особено мнение, което означава, че то е взето с необходимото мнозинство от четирима члена - спазено е изричното изискване на чл. 59, ал. 2 ЗЗК. Актът е и подробно мотивиран. Основните възражения в жалбата могат да се квалифицират, като твърдения за допуснато нарушение на административно-производствените правила, довело до неправилно прилагане на материалния закон. Оспорват се правните изводи, базирани на заключението на тройната експертиза относно начина и базата за разпределение на непреките разходи. На първо място се твърди, че използваният от експертите метод на пропорционално отнасяне на непреките разходи не би следвало да се прилага в конкретния случай. Сочи се, че той се е прилагал преди компютрите, остарял е и намира приложение само когато субектът продава множество различаващи се продукти и обективно не е в състояние да анализира реализираните количества поотделно. Едновременно с това приема за правилно пропорционалното разпределение, извършено от единичната експертиза. Тройната експертиза квалифицира, като ретроградна. При обсъждането на това основно възражение, съдът взе предвид обстоятелството, че спорът за допуснато нарушение от Б. на забраната по чл. 36, ал. 4 ЗЗК при продажбата на пакетите Икономичен и Стандартен под себестойността им е втори по реда си и като такъв не е нов. Същият спор с аналогични проблеми и възражения вече е разрешен с решение № 1727 от 15.12.2011 г. по преписка № КЗК-830/2011 г. Макар и постановено в производство, по което искатели са други оператори на пазара на предоставяне на ТВ услуги, то установява, че за период, продължаващ до края на месец август на 2011 г. ответната компания не е продавала двата пакета на цени под себестойността им. Влязлото в сила решение формира създадена практика относно правилата, при които компанията извършва ценообразуването. В решението комисията е акцентирала на обстоятелството, че методът на калкулиране на разходите е "част от самостоятелната ценова политика на всяко едно предприятие на пазара. За определяне на разходите за конкретната услуга не е налице задължение на оператора да спазва определен метод на ценообразуване". Срещу този извод на комисията, жалбоподателят възразява в т. "Е" от обстоятелствената част на искането по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, с което инициира производството. Сочи, че цената представлява сбор между себестойността на стоката/услугата и прибавената към нея норма на печалба. В тази връзка твърди, че себестойността не зависи от ценовата политика на предприятието. Посочените от жалбоподателя два ценови компонента са правилни. Поради това и основната част от дейността на комисията при разглеждане на искането е свързана точно с определяне себестойността на двете услуги. Установено е, че тя е сбор от преките и непреките разходи. Докато първите са точно установими, защото се намират в пряка причинно-следствена връзка със себестойността, то проблемът възниква при непреките разходи. Дори наименованието им показва, че те са свързани с общата дейност на предприятието, което не позволява прякото им отнасяне към една или друга от предлаганите продукти/услуги. Това налага използване на пропорционалния метод при разпределянето и добавянето им към себестойността на продукта/услугата. В този ред на мисли, както в искането до КЗК, така и в съдебното производство, националното сдружение твърди, че при определянето на себестойността, всяко предприятие е длъжно да спазва определените модели и добри счетоводни практики. Възражението бе предмет на специално изследване в настоящото съдебно производство чрез поставяне с определение от 21.07.2015 г. на допълнителна задача към тройната счетоводно-икономическа експертиза по въпроси, формулирани от жалбоподателя в изпълнение на разпределената му доказателствена тежест. В заключението счетоводната политика е определена, като възприет от предприятието счетоводен модел за отчитаните на дейността му, представляващ съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, използвани за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет. Констатирано е, че ответната страна е разработила собствена счетоводна политика, представляваща съвкупност от организационни и методически принципи, възприети за определен отчетен период, за регистриране, оценка, обработка, съхраняване и ползване на счетоводната информация. Възприетата счетоводна политика се оповестява, като приложение към годишния финансов отчет. В т. 2 от експертизата е разгледана от дефинитивна гледна точка ценовата политика, като система за оперативно и стратегическо управление на цените и инструмент за реализиране на маркетинговата, пазарната и цялостната бизнес стратегия на фирмата. Описани са четирите съществени елемента на ценовата политика, която представлява вътрешен за фирмата документ (без значение какво е наименованието му). Вещите лица са констатирали още, че Б., като доставчик на телекомуникационни услуги, не подлежи на законови или други регулаторни изисквания за публично оповестяване на ценовата си политика. В заключението е акцентирано на липсата на пряка връзка между счетоводната и ценовата политика. Поясненията за конкретния начин на ценообразуване на двата процесни продукта е базиран на обясненията, дадени от доставчика им в производството пред комисията. Това е причината за съдържащото се на стр. 4 от експертизата (л. 71 от делото) преповтаряне на обясненията на Б., констатирано от съда и от процесуалния представител на първия жалбоподател. По отношение отговорите на тези два въпроса няма разногласие между трите вещи лица. Такова е налице при отговорите на третата и четвъртата задачи относно методиката за прилагане на пропорционалния метод при разпределението на непреките разходи. Логично и очаквано вещите лица поддържат дадените заключения в производството пред КЗК, което води до подписване на заключението с особено мнение от вещото лице - Н. П.. Наличието на разногласие между трите вещи лица се преекспонира от жалбоподателите с формираното особено мнение на двама от членовете на КЗК при вземане и подписване на обжалваното решение. Анализът на изложените мотиви към особеното мнение на експерта и особеното мнение на членовете на КЗК обаче показва, че те касаят принципно различни въпроси. Разногласието между експертите е по съществото на спора за нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК, тъй като касае начина на разпределението на непреките разходи, като елемент от себестойността на процесните пакети. Практически то се свежда до различното тълкуване на предлаганата услуга. Докато мнозинството експерти от тройната експертиза, разглеждат всеки един от предлаганите пакети Икономичен, Стандартен и Други, като отделна услуга, то вещото лице, изготвило първоначалната експертиза пред КЗК и изразило особено мнение в тройната такава, разглежда трите пакета, като разновидност на една услуга. Касае се за различна изходна позиция, която води до различен начин на разпределение на непреките разходи. За разлика от разногласията между експертите, особеното мнение на двамата членове на КЗК засяга въпроси не от съществото на спора, а процесуални такива. Именно в него е допуснато неправилното смешение между счетоводната и ценовата политика, като е посочено неизпълнение на задължението на вещите лица да съобразят разпределението на непреките разходи съобразно действащото законодателство и счетоводната политика на ответната компания. Точно тези въпроси, залегнали в особеното мнение на членовете на КЗК, като неизследвани, бяха поставени, като допълнителни задачи към тройната експертиза в съдебното производство. При отговора на въпросите трите вещи лица единодушно приемат липсата на връзка между счетоводната и ценовата политика на търговския субект. Отново във връзка с използваната счетоводна политика на ответната компания е другият мотив в особеното мнение към обжалваното решение, за липса на запознаване от страна на вещите лица със счетоводните документи на място. Този мотив на двамата членове на КЗК също присъства под формата на възражения в жалбата до съда. То е неоснователно по две съображения: Първото е, че ответното дружество е представило в производството пред комисията всички изискуеми финансови анализи, документи и отчети, поискани от комисията по реда на чл. 45, т. 1 от закона (каквато е и обичайната използвана практика в такива случаи). Поставената задача към експертите е била да проучат именно тези документи, събрани, като доказателства по конкретната преписка. При изготвяне на двете експертизи пред КЗК, вещите лица не са поставяли въпроса за осигуряване на пряк достъп до счетоводството на компанията. Едва при обосноваване на особеното мнение, експертът Н. П. за първи път е поставила този въпрос. П. липсата на конкретно формулирано задължение на вещите лица да проверяват първичните счетоводни документи, извън поисканите от КЗК и надлежно представени от ответната страна, не може да се приеме допуснато нарушение на административно-процесуалните правила. Обвързаността на разпределението на непреките разходи от конкретната ценова политика на конкретен търговски субект е затвърдена и в други решения на комисията, извън цитираното решение № 1727/2011 г., постановявани по спорове, възникнали между кабелни оператори и национални доставчици на аналогични услуги. Такова е решение № 671 от 19.06.2012 г. по преписка № КЗК-832/2011 г. В него КЗК е повторила правните си изводи за ценообразуването, изразени в акта й от 2011 г. Изрично е посочила, че всеки твърдян от кабелните оператори алгоритъм за ценообразуване на предоставяните пакети платена телевизия на обследвания доставчик не следва да се сравняват и анализират. Причината е, че всеки доставчик сам калкулира разходите си в зависимост от избраната ценова политика. Това решение е обжалвано от кабелните оператори и по жалбата им е образувано адм. дело № 9243/2012 г. на ВАС, четвърто отделение. Спорът, сходен с настоящия спор, е разрешен с решение № 2927 от 1.03.2013 г. В него се съдържат три важни констатации, които имат принципен характер за подобни спорове и като такива са приложими и към настоящия спор: Първата е, че макар "услугата пренос и разпространение на телевизионни програми срещу заплащане, да се предлага на регулиран пазар, предметът на регулация не обхваща определяне на фиксирана цена от регулатора КРС, валидна за всички лицензирани оператори. "Втората е, че "начинът на ценообразуване е част от самостоятелната ценова политика на всяко едно предприятие на пазара. За определянето на разходите за конкретната услуга не е налице и задължение за оператора да прилага определена методика на ценообразуване." Третата е, че всички разходи - описаните такива са, както преки, така и непреки (формулирани от съда в мотивите на решението, като "други разходи") се преценяват за всеки самостоятелен пакет. Именно такъв подход е използван от двамата експерти в представените експертизи. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Прилагайки формираната вече съдебна практика, съдът в настоящото производство разпредели доказателствената тежест за установяване на ценовата политика на ответната страна. В тази връзка бяха представени и приети две писмени доказателства: Първото са общите условия на индивидуалните договори, сключвани от Б. с крайните потребители на електронни съобщителни услуги. В т. 7.1 от тях, касаещо дейността му "Телевизия до дома" (разглеждана от експертите с английската й абревиатура DTH) е отразено, че тя се извършва чрез разпространение на цифрови телевизионни и радио програми, разпределени в телевизионни пакети. В т. 12.1 е посочено, че между доставчика и потребителя се сключва индивидуален договор с вид и описание на услугата (индивидуално или пакетно). Съгласно т. 44.2 абонатът дължи на оператора месечна абонаментна такса за услугата, за която е сключен договорът. Допълнително бе представена от процесуалните представители на Б. с молба от 14.11.2016 г. извадка от налична за компанията "Методология и принципи на продуктовото ценообразуване на телевизионните пакети към Вътрешни правила за ценообразуване на пакетите "Икономичен", "Стандартен" и "Премиум". Тя съдържа метода на разпределение на непреките разходи пропорционално, на база относителната стойност на продажбите на всеки отделен телевизионен пакет - л. 140 и 141 от делото. Още в самото й начало е посочено, че предмет на договаряне с всеки абонат, е видът и цената на телевизионния пакет, квалифициран чрез пояснението в скобите, като услуга. От съдържанието на т. 1 е видно, че пълната себестойност на всеки ТВ пакет е равна на сумата от преките и непреките разходи. Като самостоятелни подточки 1.1 и 1.2 са дефинирани двата вида разходи. Преките са оперативните разходи, които директно се отнасят към производството и реализацията на конкретните ТВ пакети. Вторите са оперативните разходи, които не са категоризирани, като преки и които са свързани с повече от един продукт, който компанията предлага или са общи за цялостната й дейност. Следва обособяване на петте групи непреки разходи: Външни услуги, различни от разходите за ТВ съдържание и сателитен капацитет и изключващи преките разходи за бизнес линия Интернет; Разходи за материали; Разходи за персонал - възнаграждения и осигуровка; Разходи за амортизации; Други оперативни разходи, различни от предходните четири групи. Посочен е, като използван пропорционалният метод на разпределение на непреките разходи в себестойността на всеки от трите телевизионни пакета на база относителната стойност на продажбите на всеки отделен пакет. В методологията на ценообразуването са обособени и трите стъпки при калкулиране разпределението на непреките разходи по ТВ пакети: Първата е намиране на общ процент на приходите от всички ТВ пакети, като съотнасяне на приходите от всички ТВ пакети към общия размер на реализираните приходи от всички дейности на компанията. Втората е определяне на коефициент на база прихода от всеки ТВ пакет, като отделна услуга. Технологията на определяне на коефициента е съотнасяне на прихода от ТВ пакета към приходите от всички ТВ пакети. Полученият при това резултат съставлява процента на приходите от ТВ пакет. Третата и последна стъпка е самото разпределяне на непрекия разход. Разпределеният непряк разход в ТВ пакет е равен на процента на приходите от ТВ пакет, умножен по сумата на средномесечните непреки разходи за периода, разделен на средномесечния брой абонати за периода. Така представената методология не променя, а подкрепя изводите на мнозинството експерти в тройната съдебно-икономическа експертиза - видно от отговора на допълнителната задача към експертизата от 6.06.2017 г. Особеното мнение на вещото лице П. от 25.05.2017 г. съдържа изразено несъгласие от експерта с провежданата ценова политика на компанията. Субективното мнение на експерта обаче не може по никакъв начин да окаже влияние върху използвания начин на ценообразуване от ответното дружество, доколкото става въпрос за избор на ръководството и мениджмънта му. Налице е приета методология и принципи на продуктовото ценообразуване, които дружеството е свободно да приеме и да прилага в търговската си дейност. Касае се за обективен факт от действителността, който не зависи от експертното мнение на един или друг външен специалист. Не следващо място в жалбата националното сдружение и кабелния оператор се позовават на неспазване на приетата през 2012 г. от КРС Методология за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство. Прегледът на съдържанието на документа, който е публично известен, като обявен на сайта на регулаторния орган, показва, че той е относим само към три компании: "М." ЕАД, "К. Б. М." ЕАД и "Б. т. к." АД. Б. не е включен в обхвата му, съответно не е по никакъв начин задължен да прилага съдържащите се в методологията изисквания за въвеждане и прилагане на разделно счетоводство. Ето защо всички препратки в жалбата към правилата и принципите, съдържащи се в документа с възражения за неспазването им от ответната страна са неоснователни. Така извършеният анализ на събраните доказателства, както в производството пред комисията, така и в първоинстанционното съдебно производство, показва правилността на решението на органа по конкуренция, да възприеме заключението на тройната икономическа експертиза. Направеният извод, че цените, на които са продавани през процесния период ТВ пакетите Икономичен и Стандартен надвишават разходите за тяхното производство и реализация са обосновани. Липсата на най-съществената от четирите законови предпоставки за прилагане хипотезата на нелоялно привличане на клиенти е довело до законосъобразния правен извод, че Б. не е извършил нарушение по чл. 36, ал. 4 ЗЗК. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението на комисията и в частта му, в която е приета липса на нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК. В тази връзка се сочи, че в хода на производството пред комисията са установени "данни и за други нарушения по чл. 29 ЗЗК". Като такова е посочено установено според жалбоподателите кръстосано субсидиране за дейности, извършвани в Р. С. и К. И.. В случая производството е образувано по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Съгласно чл. 94, ал. 2 от закона, искането следва да отговаря на изискванията на чл. 71, ал. 1. Точка три от него задължава заявителите да опишат обстоятелствата, на които се основава искането и твърдяното нарушение. Обстоятелствата и нарушението очертават обхвата на изследване, който е дължим от комисията. В искането са отправени две обвинения: за нелоялно привличане на клиенти чрез продажба на стоки на цени, под разходите за производството и реализацията им, както и за "хищническо ценообразуване". Други обвинения, в това число такова за кръстосано субсидиране - противоречащо на добросъвестната търговска практика по чл. 29 от закона не се съдържа. Ето защо неоснователно се възразява в жалбата пред съда, че комисията не е изследвала данните в тази насока. Обосновано е решението на комисията и по отношение недопустимостта в производство за установяване на нарушение по глава седма от закона, да се изследва поведение на ответната страна, сочещо на нарушение по чл. 21 от закона. Още повече, че на съда е служебно известно обстоятелството за постановено решение № 1341 от 9.10.2013 г. по преписка № КЗК-608/2013 г. С него, по искане на същото сдружение, е установена липса на извършено от Б. нарушение по чл. 21 ЗЗК за периода от 2009 до 2013 г. Актът на комисията е потвърден с решение № 8264 от 18.06.2014 г. по адм. дело № 15180/2013 г. на ВАС, четвърто отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на сдружението против решението на комисията. Първоинстанционното решение на съда е обжалвано с касационна жалба от националното сдружение и е оставено в сила с решение № 15168 от 15.12.2014 г. по адм. дело № 9243/2012 г. на петчленен състав на ВАС. От така изложените съображения е видно, че не се установява наличие на нито едно от отменителните основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение на КЗК е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответната комисия и заинтересованата страна, жалбоподателите следва да им заплатят направените разноски. За КЗК те са в размер на 200 лева - юрисконсултско възнаграждение. З. Б. те са в размер на 300 лева - внесен хонорар за експертиза и адвокатско възнаграждение от 3000 лева. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на националното сдружение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Спорът е от административно-правен характер и няма материален интерес. П. това сумата 18000 лева е прекомерно завишена и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. С оглед представените след приключване на съдебното заседание справки-декларации от две вещи лица за суми от по 200 лева, то жалбоподателите следва да заплатят и тях. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение