Решение № 234 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2020 г.

Решение № 234 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7002/2020 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, чрез процесуалния си представител юрк. Консулов против решение № 2300/28.04.2020 г., постановено по адм. дело № 12598/2019 г. на Административен съд – София-град, с което Агенция по вписванията е осъдена да заплати на "Ю Джи Пи България" ООД, обезщетение в размер на 607, 50 лв. за претърпени имуществени вреди от отменен отказ № 20181128124942 от 28.11.2018 г. на Агенция по вписванията, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса във връзка със съдебното обжалване на цитирания отказ пред Софийски градски съд, както и сумата от 400 лева разноски в производството по ЗОДОВ. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на решението поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде обезсилено или алтернативно да се отмени като се постанови друго по същество на спора, с което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се отхвърли като неоснователен. Претендира и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Ю Джи Пи България" ЕООД, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Дъров, изразява становище за неоснователност. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Исковата молба е подадена първоначално до Районен съд – София, като ищецът е квалифицирал иска си като такъв с правно основание чл. 49 ЗЗД. По образуваното гр. д. № 17459/2019 г. съдът е приел, че разглеждането на спора е подсъдно на Административен съд – София-град, като се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър /ЗТР/. Посочил е, че с приемането на нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, т. 7 от ТП № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е с отпаднало действие и исковете за вреди от длъжностни лица към Агенцията по вписвания следва да се разглеждат по реда на ЗОДОВ. След изпращане на делото по подсъдност, пред Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 12598/2019 г. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск. Изложени са подробни мотиви от административния съд, че отказът от вписване в Търговския регистър не е административна дейност и не се осъществява от административен орган в изпълнение на нормативно възложени му правомощия, но е приравнен на административен акт по силата на чл. 28, ал. 2 от ЗТР. По тези съображения съдът е приел, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за защита и процесуално представителство от адвокат, направени в съдебното производство по обжалване на постановения отказ от вписване в Търговския регистър. Доказано е заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, отразено в приложения на л. 6 от т. д. № 2636/2018 г. на СГС и неоспорен от ответника договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за изплащането му в брой. След подробен анализ на приложимите разпореди и приложените по делото доказателства съдът е приел иска за основателен и доказан по размер. Решението е правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Дейността на Агенция по вписванията се характеризира като административна. Съгласно мотивите на законодателя, Законът за Търговския регистър, в сила от 1.01.2008 г. е приет, за да преуреди производството по регистрация на търговците от съдебно-охранително /каквото беше до този момент и се водеше от окръжните съдилища/ в административна дейност, осъществявана от административни органи. Дейността е възложена на специализиран административен орган – Агенция по вписванията, която е администрация към Министъра на правосъдието /чл. 2 от Устройствения й правилник/, организирана е в Обща и Специализирана администрация, звено "Сигурност на информацията" и финансов контрольор /чл. 3, ал. 1 и се ръководи и представлява от изпълнителен директор /чл. 6, ал. 1/. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрация", чийто правомощия са визирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрация са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданско-правен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията/. В този смисъл Харис, О'Бойл, Уорбрик, Бейтс, Бъкли, Право на Европейската конвенция за правата на човека, Сиела Норма АД, 2015/. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ. Да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Съгласно решението по делото Ротару срещу Румъния, чл. 13 ЕКПЧ гарантира наличието на национално ниво на средство за прилагане на същността на правата и свободите по Конвенцията в каквато и форма да са обезпечени те във вътрешния правен ред. Затова тази разпоредба изисква предвиждането на вътрешноправно средство за защита, която да позволява на компетентния национален орган както да разгледа съответното оплакване по Конвенцията по същество, така и да присъди подходящо обезщетение. Средството трябва да е ефективно, както на практика, така и по закон. Не на последно място, въпреки редакцията на текста на чл. 13, констатирането на евентуално нарушение на този текст не зависи от това действително да има нарушение на друго право по Конвенцията. Достатъчно в настоящия случай е наличието на вероятно защитимо имуществено право. Искът е доказан по своето основание и размер. Обосновано административният съд е приел, че са налице са елементите от фактическия състав за възникване отговорността на Агенция по вписванията – отменен по предвидения в закона ред незаконосъобразен акт, настъпила имуществена вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и акта. Правилно решаващият съд е приел, че е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на жалба срещу цитирания отказ, отразено в приложения на л. 6 от т. д. № 2636/2018 г., на СГС неоспорен от ответника договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка за изплащането му в брой. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, следва въпросът дали направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и дали е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без постановяване на незаконосъобразния акт претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява, че заплатените разноски следват по време постановения незаконосъобразен акт на длъжностното лице по регистрация. Адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, за която услуга страната в охранителното производство дължи плащане в минимален размер от 200 лв. при закрито съдебно заседание и 300 лв. при проведено открито съдебно заседание по жалба, съгласно чл. 11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това обжалването на отказа, постановен от длъжностното лице при ответника пред ОС, е свързано със задължителното заплащане на държавна такса в размера предвиден в Тарифата към ГПК, която в случая е 7, 50 лв. С оглед на това, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че се доказва по несъмнен начин, че е налице съдебна отмяна като незаконосъобразен акт на длъжностно лице от Агенция по вписванията, в резултат на който за ищеца има произтекли имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разходи за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса по сметка на Софийски градски съд. Съдът намира иска за изцяло основателен до пълния предявен размер от 607, 50 лева. Освен това съдът намира, за обоснован и правилен направения от съда извод, че в случая се доказва и другата кумулативна предпоставка – причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт на длъжностното лице при ответника, защото без постановяването на този незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по регистрация, разноските за адвокатско възнаграждение, вкл. и дължимата се държавна такса, нямаше да бъдат сторени. Ето защо относно тази сума, пряка и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да се присъдят направените от ответника по касация разноски, но предвид липсата на представени в тази насока доказателства такива не могат да се присъдят. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,