Решение № 8308 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2026 г.

Производството е образувано по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител юрк. Гъркова, срещу Решение № 1918/02.03.2026 г., постановено по адм. дело № 1919/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на „ПМ Груп 7“ ЕООД е отменен Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/7088#12 от 11.09.2025 г., издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторът моли да бъде отменено съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че административният съд неправилно е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Посочва се, че от дружеството не са представени сертификат или друго писмено доказателство относно съответствието на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. Обосновава се съответствие на административния акт с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, както и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по КЖ – „ПМ Груп 7“ ЕООД, оспорва чрез пълномощник адв. Тончева, в писмен отговор и писмени бележки, основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а за да се произнесе по основателността ?, съобрази следното: По делото е установено следното от фактическа и правна страна: На 09.06.2016 г. „ПМ Груп 7“ ЕООД – регистриран земеделски производител, е подало заявление за подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, от ПРСР за периода 2014 – 2020. Дружеството било одобрено за участие с поемане на 5-годишен ангажимент за извършване на биологични действия по посоченото направление. От приложена към заявлението таблица на използваните парцели, под № 35 бил заявен парцел 57491-1244-1-1, с култура код 211000 „Винени лозя“, с площ 0,29 ха. Общият размер на заявените и одобрени площи е 38,03 ха. През 2017 г., 2018 г., 2019 и 2020 г. посоченият парцел, под различни номера, бил заявяван за подпомагане като угар. На 17.09.2020 г. с писмо изх. № 02-020-2600/2904 г. зам.- изпълнителният директор на ДФЗ уведомил дружеството, че кампания 2020 г. се явява пета от поетия ангажимент, като на основание чл. 39, т. 1, б. „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 указал на дружеството да представи сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените продукти с правилата на биологичното производство, отговарящи на изискванията по чл. 33, ал. 1 от Наредбата. В отговор, със заявление № 02-020-2600/3181/16.11.2020 г., от „ПМ Груп 7“ ЕООД е представено писмено доказателство с № 01633010200 от 30.10.2020 г., издадено от контролиращо лице „Космосерт“ АД. Към доказателството бил приложен и Анекс изх. № 0165301020/30.10.2020 г., в който са описани парцелите, тяхната площ, културите, добитата продукция, началото на преходния период за всеки парцел и неговия статус. Към заявлението е приложен и сертификат за съответствие № 01/BG989/00385/1, валиден от 09.11.2018 г. до 08.11.2019 г., с който е декларирано, че дейностите, посочени в сертификата, са в съответствие с Регламент 834/2007 на Съвета. С писмо с изх. № 02-020-2600/3181/24.03.2021 г. дружеството е уведомено, че при извършена административна проверка, е констатирано, че представените документи не отговарят на изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. по отношение на заявения парцел 57491-1244-1-1. На 14.04.2021 г. дружеството е подало възражение, към което са представени Анекс към договор за контрол и сертификация - план за първично производство - растениевъдство, като видно от т. 42 от таблицата за процесния парцел № 57491-1244-1-1, с площ 0,29 ха, в колоната „Отглеждани култури“ било отбелязано „Площи с угари/нахут за зелено торене“, с добив - 0,05 т., както и писмо от „Космосерт“ АД, с което „ПМ Груп 7“ ЕООД било уведомено за допусната техническа грешка в анекс № 0165301020 от 30.10.2020 г. В тази връзка бил представен коригиран анекс (correct repetition) с изх. № 0165301020 към писменото доказателство с № 0163301020 от 30.10.2020 г., в който на шести ред бил посочен процесният парцел, за който в колона „Култура“ е записано „Площи с угари/нахут“, колоната „Продукция“ била попълнена със записа – „втора култура за зелено торене“. Въпреки представените доказателства, с писмо с изх. № 01-2600/7088/21.12.2021 г. дружеството, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, било уведомено за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на биологичен анагажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2020 г. поради неизпълнение на задълженията по чл. 15, ал. 3, т. 3 и нарушения на чл. 33, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 4/24.02.2015 г. На дружеството е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7088 от 26.04.2022 г., който е оспорен по съдебен ред, като първоначално е отменен с Решение № 1417/29.11.2022 г., постановено по адм. дело № 1012/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас. Посоченото решение е отменено с Решение № 268/11.01.2024 г., постановено по адм. дело № 94/2024 г. по описа на ВАС, и делото е върнато за ново разглеждане. Така, с Решение № 2283/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, актът е отменен, както решението е оставено в сила с Решение № 13551/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5886/2024 г. по описа на ВАС. Междувременно контролиращото дружество „Космосерт“ АД е издало на „ПМ Груп 7“ ЕООД писмо с изх. №1302240001/13.02.2024 г., от което се установява, че в хода на извършени инспекции спорният парцел през 2019 г. бил установен с угар, а за 2020 г. бил установен с угар и нахут. Поради слабото фенологично развитие на културата спрямо агротехническия период за реколтиране, операторът не е реализирал добив с търговски цели, а е оставил растителните остатъци на полето за зелено торене с цел подобряване качеството на почвата. С писмо изх. № 01-2600/7088#10/19.06.2025 г. „ПМ Груп 7“ ЕООД било уведомено, че съобразно изменението на чл. 15, ал. 3 от Наредба №4/24.02.2015 г. ДФЗ прекратява биологичния ангажимент и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по същия. Изложени са съображения, че в нормативно определения срок – до 30 октомври на петата година от ангажимента, дружеството не е представило надлежен документ, отговарящ на условието всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно – декларирани по мярката парцели, в годината на издаването на документа. Този извод е обоснован с факта, че съгласно представените сертификационни писма за спорния парцел с площ 0,29 ха не била доказана биологична продукция. Посочено е, че площта, за която не бил предоставен сертификат се равнява на 0,81% от цялата заявена и одобрена за подпомагане площ, съобразно което е изчислено, че сумата, която следва да бъде възстановена, е в размер на 843,31 лева. На 11.09.2025 г. е издаден оспореният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 - 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане, с изх. № 01-2600/7088#12, с който е прекратен биологичният ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2020 и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 843,31 лева. Административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, като е спазена изискуемата от закона писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на дружеството за нищожност на оспорения административен акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като е прието, че първоначално оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7088 от 26.04.2022 г. и процесният Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/7088#12 от 11.09.2025 г. имат различен предмет, съдържание и са издадени в рамките на различни производства. Посочено е също, че при съдебната отмяна на Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7088 от 26.04.2022 г. не са разрешени със силата на пресъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки за издаването му, а са изтъкнати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на материалната законосъобразност и обоснованост на акта, съдът е приел, че не е допуснатото нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., тъй като дружеството е представило надлежно писмено доказателство по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата. Изложени са съображения, според които ангажираните от дружеството писмено доказателство № 0163301020/30.10.2020 г. и Анекс към него отговарят на изискванията на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/03.09.2018 г. и на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 843/2007. Отделно, в съдебния акт е изтъкнато, че твърдяното от административния орган нарушение е единствено по отношение на № 57491-1244-1-1 с площ 0,29 ха, която е незначителна спрямо общия размер на одобрените площи от 35,72 ха, поради което дори да е допуснато нарушение, то прекратяването на ангажимента и установяване на задължението за въстановяване нарушава принципа за пропорционалност, залегнал в чл. 6 АПК. Доколкото отсъстват материалноправните предпоставки за прекратяване на биологичния ангажимент, административният съд е приел незаконоъобразност на акта в частта, установяваща подлежащо на възстановяване публично държавно вземане. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения: Видно от мотивите на първоначално издадения на „ПМ Груп 7“ ЕООД Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7088 от 26.04.2022 г. (л. 16 от дело 1012/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас), същият е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г., тъй като органът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 33, ал.1, т. 2 и 5 от Наредбата. От съдържанието на акта се установява, че биологичният ангажимент на дружеството се прекратява поради липса на документ, отговарящ на изискванията на чл. 48, ал. 9 от Наредба № 5/03.09.2018 г. вр. чл. 29, § 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007. При съдебното оспорване на акта, с окончателното Решение № 13551/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5886/2024 г. по описа на ВАС, потвърждаващо Решение № 2283/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен актът, е прието, че от административната преписка се установява, че мотивите на административния орган се отнасят до парцел 57491-1244-1-1, с площ 0,29 ха, находящ се в землище Поморие. Касационната инстанция е посочила, че от дружеството са представени документи, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) №834/2007 и Регламент (ЕО) №889/2008, които удостоверяват изискуемия от приложимата норма факт на произведена биологична продукция от земеделската култура, формираща размера за подпомагане на всички парцели, в годината на подаване на документа, но част от тях, касаещи процесния парцел, макар издадени до 30.10.2020 г. (и налични в съответната информационна система), не са представени в ДФЗ в изискуемия срок (този по чл. 33, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г.). С оглед това е прието, че при издаване на акта за прекратяване на биологичния ангажимент на дружеството, органът е допуснал нарушение на чл. 77, § 1, т. 2, б. „в“ и б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013, които норми предвиждат, че не се прилагат административни санкции когато неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и ако няма основания да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция и когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/7088#12 от 11.09.2025 г., както е установил и административният съд, е издаден на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. поради неспазване изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 по отношение на парцел 57491-1244-1-1, с площ 0,29 ха. В мотивите му отново е изтъкнато, че дружеството не е представило изискуемите документи по отношение на посочения парцел. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Повторно издаденият Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/7088#12 от 11.09.2025 г., в частта, в която е прекратен биологичният ангажимент на дружеството, е обективно и субективно тъждествен на предходно издадения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-2600/7088 от 26.04.2022 г., отменен с влязло в сила съдебно решение. Противно на приетото от административния съд, основанията на административния орган за прекратяване на ангажимента по посочената мярка са идентични и по двата акта – липса на документ по чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 година. Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, според който въпросът за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на ангажимента не е разрешен с влязлото в сила Решение № 2283/20.03.2024 г., постановено по адм. дело № 94/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 13551/12.12.2024 г., постановено по адм. дело № 5886/2024 г. по описа на ВАС. Напротив – налице е произнасяне по същество на спора, като е прието, че от страна на дружеството са представени изискуемите документи, но след предвидения срок, поради което органът е следвало да приложи разпоредбите на чл. 77, § 1, т. 2, б. „в“ и б. „г“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (т. напр. Решение № 1437/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12217/2025 г. по описа на ВАС, Първо отделение). Поради изложеното, първоинстанционното решение, в частта, в която е отменен актът като незаконосъобразен по отношение прекратяване на биологичния ангажимент на „ПМ Груп 7“ ЕООД, като неправилно трябва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което актът да бъде обявен за нищожен в тази му част. След като не са налице предпоставки за прекратяване на ангажимента по мярката, то не са налице и предпоставки за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Поради това в останалата част решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: В касационното съдебно производство „ПМ Груп 7“ ЕООД е защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат, който е направил своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразно резултата по спора искането за разноски на ответника по касация е основателно. Съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 32) дружеството е заплатило 700 евро за адвокатска защита и съдействие за касационното производство, като от страна на касатора е направено възражение за прекомерност. Възражението е основателно – с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и при отчитане извършените от адвоката процесуалния действия – подаване на писмен отговор, писмено становище и писмени бележки, сумата следва да се редуцира до 500 евро. Настоящият касационен състав намира, че посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на СЕС критерии за справедливост, като е съобразен и с материалния интерес по делото, възлизащ на 843,31 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение