Решение № 6365 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2009 г.

Решение № 6365 от 14.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение от 07.02.2008 г. по адм. дело № 2285/2001 г., Софийски градски съд, III УЕ" състав ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Георги Манолов Ангелов с адресна регистрация гр. София, ж. к. "Сердика" ..., против Заповед № РД 46-335/13.09.2000 г. на кмета на район "Панчарево", с която се отказва правото да придобие собственост върху имот пл. № 311 кад.л. г-9-5 в м. Лозето, землище Панчарево район Панчарево, на основание § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като неоснователна и недоказана. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба от Георги Манолов Ангелов, в която заявява, че не е доволен от решението и моли да бъде отменено. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно, погрешно обосновано и несправедливо. Твърди, че в имота има барака, която е закрепена към земята чрез бетонов фундамент и е пригодена за живеене - електрифицирана, водоснабдена, телефонизирана и др. Заявява също, че владее имота от 1977 г., облагородил го е, както и засадил над 40 бр. овощни дръвчета. Според него е собственик по право, тъй като го владее повече от 10 години без оглед на това чия е тази земя - общинска, държавна или частна. С допълнително решение от 05.01.2009 г. по адм. дело № 2285/2001 г., Софийски градски съд, III УЕ" състав ОСЪЖДА Георги Манолов Ангелов със съдебна регистрация гр. София ..., да заплати на Васил Станоев Манолов, Кирил Илиев Димитров и Тинка Илиева Георгиева сумата от 650 лева направени съдебни разноски и включващи адвокатско възнаграждение и внесен депозит за съдебни експертизи. И това допълнително решение е обжалвано от Георги Манолов Ангелов. В касационната жалба се твърди, че са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според него лицата, на които е осъден да заплати разноски нямат статут на заинтересовани страни по смисъла на закона, а освен това, по делото липсват доказателства удостоверяващи направени съдебни разноски за 200 лв. адвокатски хонорар и 10 лв. разноски по издаването на съдебно удостоверение. Моли неправилният правораздавателен акт да бъде отменен. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател чрез надлежно упълномощен за пред тази съдебна инстанция адвокат-пълномощник поддържа и двете жалби и моли да бъдат уважени. Представена е писмена защита с подробни съображения. Ответникът - Кмета на Столична община Район "Панчарево" не взема отношение по касационните жалби. Заинтересованите страни Кирил Илиев Димитров, Тинка Илиева Георгиева и Васил Станоев Манолов, чрез процесуалния си представител оспорват жалбите и представят писмени бележки. Заинтересованите страни Стоян Илиев Димитров и Йорданка Димитрова Йорданова се явяват лично, оспорват жалбите и считат, че са неоснователни. Заинтересованите страни Ели Василева Стоичкова и Георги Василев Манолов, чрез пълномощника си оспорват и двете касационни жалби и молят да бъдат отхвърлени, защото не са налице предвидените в ЗСПЗЗ предпоставки - да е изградена масивна сграда, която да е трайно прикрепена към парцела, а мястото се намира на по-малко от 30 км. от гр. София. Останалите заинтересовани страни - Лазаринка Дойчинова Божилова, Борислав Димитров Божилов, Григор Илиев Димитров и Иван Димитров Йорданов, не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата не е мотивирана с оглед разпоредбите на чл. 212 АПК и следва да се остави без движение. Освен това е неоснователна. Правилно съдът е приел, след анализ на всички доказателства по делото, че не са налице кумулативните предпоставки за признаване на правото на придобиване на собственост при условията на § 4а, т. е. да е предоставено право на ползване при спазване на изискванията върху имота да има изградена сграда до 01.03.1991 г. и имотът да се намира на по-малко от 30 км от град, както и не са налице и основанията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази насока е и заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Решението на СГС е правилно и следва да остане в сила. И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решенията, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК спрямо която постановените съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете се явяват неоснователни. По отношение на касационната жалба на Георги Манолов Ангелов срещу основното решение: в същата (наименована само "жалба") не се съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания за неговата отмяна съгласно изискването на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, но доколкото според чл. 218, ал. 2 от АПК за съответствието на решението с материалния закон съдът в касационното производство следи и служебно, не се налага да бъде оставяна "без движение". Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е сред кръга на правоимащите по смисъла на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвид това, че сред актовете, подробно посочени в § 63 на ПМС № 456/97 г. даващи права на гражданите по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ се намира и ПМС № 11/1982 г. по силата на което е и издаденото Удостоверение № 30/1987 г. на председателя на РНС "Девети септември". Посочил е, че това удостоверение е достатъчно доказателство, свързано с правото на ползване, но не е достатъчно, за да може жалбоподателят да придобие право на собственост, което възниква при две хипотези - § 4а и § 4б. В случая от заключението на вещото лице е видно, че върху имот пл. № 311 има изградени две бараки за които няма строителни книжа и съгласно § 1в, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ не са сгради по смисъла на § 4а - строежи, направени от фургони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена. От същото заключение се установява, че процесния имот № 311 в местността "Лозето - Детски град", с. Панчарево не е в строителните граници и същия отстои на по-малко от 30 км от София, който е град с население над 300 хиляди души. При тези данни съдът е извел извод, че не са налице предпоставките за признаване на правото на придобиване на собственост нито по § 4а, нито по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не са налице и основанията на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като за имота е признато право на собственост на бивши собственици - наследници на Стана Илиева. Така постановеното съдебно решение е правилно. Първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Тъй като в ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, се приема, че изброяването на актовете в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.) не е изчерпателно, а примерно, защото е недопустимо по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. Обстоятелството, че има бивши собственици на имота е ирелевантно за признаване правото на ползвателя да придобие собственост върху предоставеното му по надлежния ред право на ползване, поради следното: целта на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на бившите им собственици или техните наследници. Само в хипотезите, когато ползвателите на земеделските земи са построили сграда върху земята до определената в закона дата (§ 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ) и когато незастроените земеделски земи представляват лозя, овощни градини или единствена земеделска земя на ползувателя, който живее постоянно в населеното място (§ 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ), реституционният земеделски закон урежда приоритетно положение на ползувателите спрямо бившите собственици и наследниците им. Като държи сметка за обстоятелството, че ползувателите са изградили сгради в земеделската земя или са извършили значителни подобрения, в резултат на което са превърнали запустели, изоставени, маломерни, силно наклонени или неподходящи за машинна обработка земи, в овощни градини или лозя, законът предоставя право на тези лица да изкупят предоставената им за ползване земеделска земя, като я заплатят на бившите собственици. Следователно и в случаите, когато правото на собственост върху земеделски земи е възстановено на бившите собственици, това обстоятелство не е пречка за изкупуването на тези земеделски земи от ползувателите. Напротив, в посочените две разпоредби е уредено правото на изкупуване на ползувателите, а бившите собственици, които няма да получат реално собствеността върху земята, ще получат стойността й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет. В конкретния случай и настоящият състав на Върховния административен съд, както и съставът на Софийски градски съд приема, че Удостоверение № 30 от 1987 г., издадено от Районен народен съвет (РНС) "Девети септември" - София е надлежен документ, от който ползвателят може да черпи права - то съдържа необходимите реквизити, които доказват предоставянето на право на ползване по конкретни Постановления на Министерския съвет, на конкретно лице върху конкретна земя, местност, площ, граници. Насочването на усилията за изследване на подписите на издателите само е забавило производството (което трябва да се напомни е административно по своя характер) с години, като се има предвид, че делото е образувано през 2001 г., а е приключило с решение на първата инстанция през 2008 г.. Така че първата законоустановена предпоставка е доказана, а още повече този извод се подкрепя от приложеното в кориците на адм. дело № 2285/2001 г. ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ОТ ОБРАЗУВАНЕ НА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО от 22.12.2008 г. (11 месеца след постановяване на съдебното решение на 07.02.2008 г.), в което е констатирано, че не са налице предпоставките за образуване на наказателно производство срещу Георги Манолов Ангелов, по преписка вх. № 3501/2008 г. на 04 РПУ - СДП, пр. пр. № 736/08 г. на СГП, образувана по тъжба на Васил Станоев Манолов за представяне по делото пред СГС на неистински документ - Удостоверение № 30/1987 г. за предоставяне право на ползване на земя, издадено от РНС "Девети септември" - София. Не са налице обаче останалите условия необходими за признаване придобиването правото на собственост и в двете хипотези. В имота няма сграда според изискването на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а същия се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 000 жители, за да е налице основанието на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези факти са установени пред първата инстанция и не се опровергават и пред настоящата инстанция. Представените в касационното производство писмени доказателства не могат да променят горните изводи, а доводите за придобивна давност вследствие непрекъснато владение повече от 10 години касаят спор за материално право, който може да бъде разрешен по исков ред в гражданско производство, но са недопустими за разглеждане в административно производство, каквото е настоящото. Решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано - не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. По отношение на касационната жалба на Георги Манолов Ангелов срещу допълнителното решение: За да осъди жалбоподателя да заплати на заинтересованите страни разноски в размер на 650 лева първоинстанционният съд е констатирал, че в решението си от 07.02.2008 г. няма произнасяне относно разноските, поискани от страните в последното открито съдебно заседание и затова следва да уважи искането за присъждане на направени разноски като страна, в чиято полза е постановен съдебния акт. Така постановеното допълнително решение е правилно. Разноските по принцип включват три пера - държавна такса, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. При горепосочения изход на спора, на заинтересованите страни се дължат направените разноски, които са и поискани своевременно. Държавна такса не е заплащана, защото тези лица не са жалбоподатели, а са участвали като заинтересовани страни в процеса. В тази връзка следва да се отбележи, че правилно са конституирани в производството пред Софийски градски съд в качеството си на наследници на Илия Димитров Божилов, който е адресат на издадената от Кмета на Район "Панчарево" заповед. Същите обаче са направили разноски по производството, защото те са били активната страна по делото - и двете експертизи са назначени по тяхно искане, като за вещите лица са внесени, както следва: за първата - съдебно-техническа експертиза - 300 лева и за съдебно-графологическа - 150 лева. Относно възнагражденията на пълномощника следва да се отбележи принципното положение, че разноски се присъждат само за един адвокат, независимо колко на брой процесуални представители са защитавали съответната страна (чл. 64, ал. 1 от отменения ГПК; чл. 78, ал. 1 от действащия понастоящем ГПК; чл. 143, ал. 1 от АПК). В случая Васил Станоев Манолов, Кирил Илиев Димитров и Тинка Илиева Георгиева са се представлявани от двама адвокати - адв. Василева и адв. Митков. Видно от Договор за правна защита и съдействие серия А № 298643, между тримата клиенти и само с адвокат Снежана Василева е договорено възнаграждение в размер на 200 лева, което е и внесено изцяло видно от попълнената с текст графа "внесена сума": 200 лева. При тези данни това са действително направените разноски за адвокатско възнаграждение само за един адвокат. Сбора на всичките разноски е 650 лева, колкото е присъдил и Софийски градски съд, който изрично е посочил, че разноските включват адвокатско възнаграждение и депозит за съдебни експертизи. Както се вижда, в присъдената сума не са включени твърдяните в касационната жалба 10 лева за издаване на съдебно удостоверение. С оглед изложеното, и тази касационна жалба е неоснователна, поради което и допълнителното съдебно решение също следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,