Решение № 2817 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2017 г.

Решение № 2817 от 6.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14605/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на В. В. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 4975/21.04.2017 г. по адм. д. № 4212/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което е оставено в сила решение № 712/08.02.2016 г. по адм. д. № 8469/2015 г. на Административен съд С.- град. С последното е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. В. Т. и В. В. М. срещу заповед № СО 15-РД-09-962/28.07.2015 г. на заместник- кмета на Столична община и е оставена без уважение исковата им молба с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Столична община. В. М. твърди в молбата си, че така постановеното решение противоречи на влязлото в сила решение № 1134/27.02.2015 г. по адм. д. № 10430/2014 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено писмо изх. № СО - 0300-66/2/13.08.2014 г. на кмета на Столична община и преписката е върната за ново произнасяне на кмета на Столична община при съобразяване на мотивите на съдебния акт. Ответникът по молбата за отмяна - кмета на Столична община, чрез процесуалните си представители юрк. М. и юрк. Д. изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна С. В. Т. намира молбата за отмяна за основателна. Предвид направеното искане на 21.07.2017 г. за допълване на решение № 4975/21.04.2017 г., настоящият състав приема, че молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на молбата за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Съгласно чл. 239, т. 4 актът се отменя, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В този смисъл в молбата се твърди, че решението, чиято отмяна се претендира, противоречи на предходно такова. Според молителя и двете решения са с идентичен предмет - искане за изплащане на обезщетение за отнето право на строеж върху държавен имот, като втората заповед е издадена в изпълнение указанията на първото съдебно решение, с което първото произнасяне с цитираното по-горе писмо е отменено. Поради това молителят счита, че второто съдебно решение, чиято отмяна се цели, противоречи на първото постановено решение и постановените с него указания на съда. Молбата е неоснователна: Двете дела имат за предмет обжалването и проверката законосъобразността на два различни административни акта, макар и с еднакъв предмет и постановени по едно и също искане, но различни по време на постановяването им. За да се допусне отмяна в хипотезата на чл. 239, т. 4 е необходимо между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Не е налице идентичност на искането, тъй като се оспорват различни административни актове. В този смисъл е и ТР № 6 по т. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора и липсата на искане от ответника да се присъдят направените по делото разноски, такива не се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав