Решение № 5680 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2016 г.

Решение № 5680 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5299/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. Д., от гр. Б. против решение № 503/21.03.2016 г. по адм. дело № 330/2016 г. на Административен съд - Б.. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 84 вр. с чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - Б. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 503/21.03.2016 г. по адм. дело № 330/2016 г. Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на С. К. Д., от гр. Б. срещу решение № 1019 - 02 - 44 #3/28.01.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Б. и потвърденото с него разпореждане № 6/30.11.2015 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Б.. П. е, че актовете в оспорената им част не страдат от пороците по чл. 146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление № 2116 - 02 - 1074/18.11.2014 г. С. Д. е поискала от ТП на НОИ - Б. отпускане на добавка по чл. 84 от КСО. С атакуваните актове добавката е отпусната от датата на заявлението. Спорът между страните касае началната дата, от която се дължи добавката. Според жалбоподателката това е датата на събитието породило права по чл. 84 КСО (8.10.2011 г., когато е починал съпругът й) и в случая е неприложим редът по чл. 94, ал. 1 КСО, тъй като се касае за добавка, а не за пенсия. При постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните за спора факти и е направил обоснован и законосъобразен извод за неоснователност на жалбата срещу оспорената част от актовете на пенсионните органи. Съобразявайки релевантните факти досежно възникване на правото на добавка съдът законосъобразно е приел, че такава се дължи от датата на подаване на заявлението. Съгласно чл. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсия и добавки към тях се отпускат въз основа на заявление, т. е по инициатива на носителя на материалното право. Предвид идентичния режим на пенсиите и добавките към тях, при определяне на последните е приложима разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, който урежда началния момент на получаване на пенсия в зависимост от времето на подаване на заявлението. Правото на добавка има акцесорен характер и се формира при възникване на основанието за получаване, но законът е постановил упражняването му в зависимост от волята на правния субект. Последната се изразява чрез писмено заявление, но началната дата на получаване е детерминирана от срока, в който е подадено заявлението. Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. Твърдението на жалбоподателката, че началният момент е винаги възникване на основанието, в случая - смъртта на пенсионера съпруг, не намира опора в нормативната уредба. Законосъобразно административният съд е приел, че предвид наличните фактически установявания датата за отпускане на добавката по чл. 84 КСО е определена съобразно нормата на чл. 94, ал. 1 КСО при точно съобразяване на материалноправния й фактически състав. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение