Решение № 4052 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1053/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на А. Натов от гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адв. Костурков, против решение 764 от 11.12.2023г. по адм. дело 209/2023г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против заповед Л 308/3 от 18.01.2023г. на Главния директора на Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ към Министерство на правосъдието /МП/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194 ал. 2 т. 4 във връзка с т. 17, 24 и 27 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД Изпълнение на наказанията и ГД Охрана към МП, на основание чл. 197 ал. 1 т. 6 и чл. 204, т. 3 ЗМВР и чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания уволнение и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като надзирател I ва степен в затвора в гр. Пазарджик, считано от връчване на заповедта. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че в случая не е налице един от елементите на фактическия състав, които да доведат до налагане на най тежкото наказание уволнение, а именно да е извършено тежко нарушение, съобразно чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР. Посочва, че това е така, тъй като за да е тежко нарушението е необходимо деянието да уронва престижа на службата, което съобразно ТР 3 от 07.06.2007г. на ОС на съдиите на ВАС да е станало известно на други лица, от което да е уронен престижа на службата. Посочва, че в случая деянието му не е станало известно на трети лица, граждани, а фактът, че е станало известно на служителите на Районно управление на полицията /РУП/ - Пазарджик и Районна прокуратура /РП/ - Пазарджик не изпълнява тези изисквания, защото е станало известно на служители на РУП и РП в служебното им качество, а не като граждани. Поради това твърди неправилност на извода за законосъобразност на заповедта. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът Главният директорът на ГДИН към МП, чрез процесуалните си представители юрк. Русчев и юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Пазарджик е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204 т. 3 ЗМВР и във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 1 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата, изискващи се по чл. 210 ал. 1 ЗМВР и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените, тъй като е спазен срокът по чл. 195 ал. 1 във връзка с чл. 196 ал. 2 ЗМВР, не е допуснато нарушение на чл. 206 ал. 1 ЗМВР жалбоподателят е бил запознат със събраните материали и изслушан преди налагане на наказанието. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение. Достигнал е до извод, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на служителя, като са спазени изискванията на чл. 206 ал. 2 ЗМВР. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са допуснати нарушения на чл. 17, чл. 24 и чл. 27 ал. 1, 2 и 3 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГД Охрана към МП, с който жалбоподателят е запознат на 08.01.2018г., тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с тези правила с поведението си, изразяващо се в това, че е управлявал след работно време личното си МПС, самокатастрофирал е и при покана от служител младши инспектор в сектор Пътна полиция на ОД на МВР Пазарджик категорично е отказал да даде кръвна проба за алкохол и употреба на наркотични вещества, но по късно се съгласява да даде проба за употреба на наркотични вещества с техническо средство на място, но не и проба за алкохол, при което е отчетена положителен резултат за употреба на наркотични вещества. Съставен му е АУАН и са му издадени талони за кръвни проби, като при направените такива и изследвани във ВМА е отчетено липса на положителна проба за наркотични вещество, но положителна такава за употреба на алкохол, а именно 2,63 гр./л. Съдът е приел, че с това поведение действително е осъществено тежко нарушение на правилата на Етичния кодекс, което е злепоставило институцията, в която служи жалбоподателя, тъй като се касае за грубо нарушение на правилата за движение, за което жалбоподателят е длъжен не само да спазва, но и да осигурява спазването от страна и на другите граждани, което пък обосновава извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина съобразно чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР. По подробно изложени мотиви съдът е приел допуснати нарушения, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Приел е заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган главният директор на ГДИН, съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204 т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Съответен на закона и събраните доказателства е и изводът за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Установява се, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Съответен на закона е и извода за спазени срокове по чл. 195 във връзка с чл. 196 ал. 1 и 2 ЗМВР. На следващо място неоснователно е възражението за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта, тъй като не е отчел, че в случая не е налице един от елементите за налагане на най тежкото наказание, а именно липса на предпоставките да се приеме, че извършено тежко нарушение на нарушение на служебната дисциплина на основанието по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР. В случая в оспорената заповед и предвид проведеното дисциплинарно производство, което е за нарушение на правилата на Етичния кодекс, съответен на закона е извода на първоинстанционния съд за законосъобразно квалифициране на тежкото нарушение по чл. 203 ал. 1 т. 13 ЗМВР, а именно установени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на чл. 17 и чл. 27 в посочените три точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГД Охрана, тъй като съобразно чл. 17 следва да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Служителят е нарушил това правило и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че с факта, че поведението му е станало известно в обществото, е осъществил нарушение по Етичния кодекс, не е опазил доброто име на институцията, която представлява, което обосновава извод за тежко нарушение. Не може да бъде споделено възражението в касационната жалба, че тъй като поведението му е станало известно само на служители на РУП Пазарджик и на РП Пазарджик, които са действали в рамките на служебните си задължение, то деянието му не е станало известно в обществото. Това е така, тъй като проверката на служителите е извършена по повод на станала катастрофа на главна улица в гр. Пазарджик. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че посоченото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Налице е допуснато и нарушение на чл. 27 от Етичния кодекс и в трите хипотези, посочени в него, тъй като жалбоподателят не е съобразил поведението си да спазва правилата за движение по пътищата, да не управлява МПС след употреба на алкохол или други упойващи вещества и да се подчинява на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на МПС след употреба на алкохол и други упойващи средства. Това е така, тъй като от доказателствата е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол, нарушил е правилата за движение и е самокатастрофирал, както и не се е подчинил на разпорежданията на контролните органи, тъй като е отказал да даде съответни проби на място за употреба на алкохол. Следва да се посочи, че жалбоподателят като служител на правоохранителните органи е следвало да съобразява законността на действията си, като за служителите на тези органи изисквания са завишени именно предвид характера на службата им като охранители на закона, а жалбоподателят не е съобразил, че извършените от него действията са в нарушение на закона. Във връзка с изложеното е правилен извода на съда, че посоченото представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, като същото следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,