Решение № 321 от 2.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1227/2017 г.

Решение № 321 от 2.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1227/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Христина Михова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК. Същото е образувано по постъпило искане от адвокат С. Ф. М., упълномощен от осъдения Х. А. С., за възобновяване на НЧД № 55/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали. В искането се твърди, че производството по делото е проведено в отсъствие на осъдения, като по този начин не му е дадена възможност да се защити, като са били допуснати и нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС, защитникът поддържа искането за възобновяване и моли същото да бъде уважено. Представителят на Върховна касационна прокуратура пледира за оставяне на искането без уважение. Осъденият Х. А. С. поддържа искането за възобновяване. Върховният касационен съд, I - во наказателно отделение, след като обсъди доводите посочени в искането за възобновяване и всички материали, събрани по делото, намери следното: С определение № 390, постановено на 17.05.2011 г. по НЧД № 55/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кърджали, на основание чл. чл. 43а, ал. 1, т. 2 от НПК е заменено наложеното на осъдения Х. А. С., с присъда № 65/8.07.2010 г. по НОХД № 631/2010 г. по описа на Районен съд - Кърджали наказание "пробация" - с пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години и шест месеца с периодичност два пъти седмично, "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години и шест месеца, и "Безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 200 часа годишно за срок от две поредни години, с наказание "лишаване от свобода" за срок от 344 /триста четиридесет и четири/ дни, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор, на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Определението не е било обжалвано пред въззивна инстанция. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал. 3, изр. 2 от НПК - шест месеца от датата, на която осъденият е узнал за влезлия в сила съдебен акт. Тъй като по делото няма други данни, следва да се приеме, че осъденият е узнал за постановеното по НЧД № 55/2011 г. по описа на ОС - Кърджали на 1.09.2017 г., когато е бил задържан и отведен в затвора в гр. Пазарджик за изтърпяване на замененото наказание лишаване от свобода. Предмет на делото, чието възобновяване се иска, е акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно. Производството по НЧД № 55/2011 г. е било образувано по предложение на председателя на Пробационния съвет към Областна служба "Изпълнение на наказанията" - гр. Кърджали и разгледано по реда на чл. 452 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от НПК, участието на осъдения в това производство е задължително, освен в случаите на чл. 269, ал. 3 от НПК. За съдебното заседание, в което е разгледано предложението за замяната на наказанието "пробация" с наказание "лишаване от свобода", осъденият Х. А. С. е бил призован на известния по делото на адрес, на който е и постоянната му регистрация. Същият не е намерен, като призовката е върната с отбелязване, че по сведения на майка му, той не живее на адреса от повече от две години. В изпълнение на задълженията си, първоинстанционният съд е направил справки до НСлС и до ГД "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието и е установил, че осъденият не пребивава в затворите и арестите в страната. На основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, съдът е назначил служебен защитник, който да представлява осъдения в съдебното производство и се е произнесъл по направеното предложение за замяна на наказанието. Възобновяване по чл. 423, ал. 1 от НПК се допуска по искане на задочно осъдено лице. Задочно производство е налице, когато делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия, при наличието на някоя от предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК. При описаните факти, настоящият съдебен състав прие, че първостепенният съд е приложил правилно процесуалния закон, като е счел, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК - осъденият не е намерен на известния по делото адрес, местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Процесуалният закон е приложен правилно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с провеждането на задочното производство, поради което не е налице основание за възобновяване на делото. Не се сочат конкретни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, а и настоящият състав не констатира такива, които да налага възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Предвид изложените съображения, ВКС, НК, I-во наказателно отделение