Решение № 30 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г.

Решение № 30 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. М. Л. и на К. С. Л. срещу въззивно решение № 5227 от 13.07.17 г., постановено по гр. д. № 10219/16 г. на Софийския градски съд, ІІ Е с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 3229 от 25.03.16 г. по гр. д. № 28835/13 г. на Софийския районен съд, 32 с-в, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на И. Й. П., че А. М. Л. и К. С. Л. не са собственици на 1/3 ид. част от УПИ ****, в кв. 37 по плана на [населено място], местност [населено място], с площ от 1782 кв. м. /имот с идентификатор ****/ и е уважен предявеният от И. Й. П. против А. М. Л. и К. С. Л. иск с правна квалификация чл. 108 ЗС като е признато за установено, че ищецът е собственик на 1/3 ид. част от посоченото дворно място, както и на 1/3 ид. част от построената в североизточната му част триетажна жилищна сграда и ответниците са осъдени да му предадат владението върху тази част от имота, като е отменен и констативен нот. акт № 180/08 г., издаден в полза на А. М. Л. Решението е допуснато до касационен контрол в частта, с която първоинстанцинното решение е потвърдено в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост съгласно дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК. Ответникът по жалбите И. Й. П. изразява становище за тяхната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното: По делото е установено, че с договор за дарение /нот. акт № 69/75 г. / Г. С. Б. е дарила на сина си М. С. Б. и на внука си И. Й. П. (ищец в първоинстанционното производство) по 1/3 ид. част от процесното дворно място и от построената в североизточната му част едноетажна жилищна сграда, която впоследствие не пристроена и надстроена. С нот. акт № 10/83 г. М. Б. е дарил на ответника А. М. Л. 1/3 ид. част от жилищната сграда, а с договор за покупко-продажба /нот. акт № 111/83 г. / същата е закупила от Р. Д. К. и Д. П. К. 1/3 ид. част от дворното място и от жилищната сграда. С нот. акт № 180/08 г. А. М. Л., по време на брака й с К. С. Л., е призната за собственик на 1/3 ид. част от дворното място на основание давностно владение и наследство. За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че кумулативното съединяване на отрицателния установителен иск за собственост и на ревандикационния иск е допустимо, тъй като двата иска са с различен предмет, както и че за ищеца е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, тъй като със снабдяването си с констативен нотариален акт ответниците оспорват правата на ищеца и чрез него могат да се легитимират като собственици на притежаваните от ищеца идеални части от имота. Прието е, че основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху имота показва съвладение и ответниците са били държатели на притежаваната от ищеца 1/3 ид. част от имота, поради което в тази хипотеза, за да са могли да я придобият по давност, е следвало с едностранни действия да превърнат държането си във владение, които по явен и недвусмислен начин да показват отричане на неговите права, каквито факти по делото не са установени. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е процесуално недопустимо. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В първата хипотеза ищецът разполага с възможност да предяви и положителен установителен иск за собственост или осъдителния иск по чл. 108 ЗС. Когато той е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по интензивен способ на защита и предявил ревандикационен иск, спрямо който установителните искове за собственост са субсидиарна форма на защита, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания - ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него /ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 А/, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. Снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост на имота или на идеална част от него също не обуславя наличието на такъв интерес, тъй като отмяната на този акт съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК е законна последица от уважаването и на ревандикационния иск. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3, предл. 1 ГПК обжалваното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат обезсилени в частта, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, а производството по този иск следва да бъде прекратено. При този изход на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците в първоинстанционното производство следва да заплатят на ищеца сумата 880, 50 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК ищецът следва да заплати на ответника А. М. Л. сумата 1122, 50 лв., а на ответника К. С. Л. сумата 527, 50 лв., представляващи разноски за всички инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.