Решение № 13584 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2016 г.

Решение № 13584 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3603/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. Я. от с. Г. край, община Е. против решение № 2 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 823/2015 г. на Административен съд - В. Т. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомително писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2014 г. Със същото решение съдът е осъдил И. Я. да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Касаторът, в настоящото производство твърди, че за проведеното съдебно заседание не бил уведомен редовно и не могъл да представи доказателствата си. Освен това твърди, че уведомителното писмо не съдържало фактически основания за издаването си. И. Я. твърди, че не му е било известно да е извършена проверка на място на парцелите, заявени за подпомагане, поради което изводът, че те не са стопанисвани бил неправилен. Моли съда, да отмени съдебното решение и оспорения административен акт. От ответната страна по касация - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е постъпил писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора са направени възражения срещу доводите в касационната жалба. По изложените съображения в отговора моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 800 лв. и за двете съдебни инстанции. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът сочи, че заявените за подпомагане парцели са били проверени, чрез проверка на място, извършена по реда на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП. При нея е било установено, че недопустимата за подпомагане площ (наддекларираната) е 70.43%. В съответствие с чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на жалбоподателя не е изплатена субсидия, а му е наложена санкция за бъдещ период. На следващо място според прокурора е било установено, че за три от пасищата не са били спазени Националните стандарти 4.1 и 4.2, поради което кандидата не е изплатена финансова помощ на основание различно от това за наддекларираната площ. Прокурорът счита, че съдебното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд-В. Т. е бил сезиран с жалба, подадена от И. И. Я. против уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/5448 от 15.10.2015 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е било отказано финансово подпомагане за кампания 2014 г. по подадена заявление по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че с подадено общо заявление за плащане на площ И. Я. е заявил за подпомагане по мярка Агроекологични плащания (АЕП) с агроекологичен код АП 13 общо 4.39 ха. На него му е била извършена проверка на място от РТИ на ДФЗ, въз основа на описаните заповеди, като при нея е било установено, че недопустимата за подпомагане площ е 2.57 ха. Процентът на наддеклариране е бил 70.43%, поради което и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП му е отказано финансово подпомагане, а на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. са му наложени санкции за бъдещ период. Съдът е приел, че за извършената проверка на място от РТИ-В. Търново на ДФЗ И. Я. е бил уведомен, присъствал е на нея, защото се е подписал на 21.11.2014 г. и е изписал собственоръчно, че няма забележки. Отделно от това му е бил изпратен контролния лист за резултатите от проверката на място с указания, че може да направи възражения срещу него в срок от 14 дни, което Янев не е сторил. Отделно от това съдът е обсъдил констатациите от извършената проверка на място относно трите парцела, описани в обжалваното уведомително писмо, като е приел, че за тях не са били спазени изискванията на Национален стандарт 4.1 и 4.2 съгласно Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., издадена от министъра на земеделието и храните въз основа на заповед № РД 09-508 от 24.07.2014 г, по законовата делегация на чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания". Проверил е и размерът на наложената санкция и е направил правени изводи, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, а жалбата против него като недопустима е отхвърлил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното оплакване в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, относно това, че И. Я. не е бил редовно призован за съдебното заседание е неоснователно и се опровергава от доказателствата. За проведеното съдебно заседание И. Я. е бил уведомен лично, обстоятелство отбелязано в призовката, а отделно от това към нея е приложено и съпроводително писмо от кметския наместник - Д., в което е записано, че призовката е връчена надлежно лично на И. А. на 14.12.2015 г. Следващия довод в касационната жалба е относно извършената проверка на място, която също се оспорва. Контролният лист от извършената проверка на място, на основание чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, в релевантната му редакция, по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с доказателствената си сила. Той не е оспорен по надлежния ред и тази доказателствена сила не е опровергана, поради което констатациите относно трите парцела, заявени за АЕП с код АП 13 са безспорни. Поради това и твърдението е неоснователно. И. Я. е заявил за подпомагане агроекологична дейност управление на земеделски земи с висока природна стойност - възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11 от 6.09.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. В контролния лист за два от парцелите № 23710-1-2-1 с площ от 0.36 ха и № 23710-205-1-1 с площ от 0.55 ха е посочено, че те не се поддържат, обрасли са с храсти и дървета, а вторият парцел - и с орлова папрат. За третият парцел с № 23710-85-2-1 с площ от 1,29 ха също е посочено, че не е поддържан и е обрасъл с храсти и дървета, като с GPS е измерена само площта, която е поддържана, която е била в размер на 0.38 ха. При това фактическо установяване правилно е отказано подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, а на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на И. Я. е наложена санкция за бъдещ период. Съдебното решение е съответно на материалния закон. Неоснователно е и оплакването, че уведомителното писмо не съдържало фактически основания за издаването си. В уведомителното писмо в табличен вид са посочени резултатите от проверката на място, а в текстова част е обяснено съдържанието на всяка една колона от таблицата. По изложените съображения решението на съда е законосъобразно, като при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а касационната жалба против него е неоснователна. С оглед на изхода на спора И. Я. следва да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Искането на юрисконсулта за присъждане на възнаграждение и за първата съдебна инстанция е неоснователно, защото то вече е присъдено веднъж. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение