Решение № 1400 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2007 г.

Решение № 1400 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4956/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на Г. Т. Ж., Д. Т. К., П. Д. Л., М. Д. Т., М. Т. Н., всички действащи чрез адв. Д от АК - В. против въззивно решение № 538/15.05.2007 г. на В. окръжен съд, постановено по гр. д. № 2324/2006 г. Касаторите твърдят неправилност на атакувания съдебен акт, като излагат съображения за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвдствените правила и необоснованост. Искат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касация Я. Г. К., Н. Г. К., С. Й. К. и Я. Н. Г. не вземат становище в срока по чл. 218г ГПК, нито по-късно в хода на съдебното производство. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Предявени са при условията на субективно обективно съединяване отрицателни установителни искове за собственост. С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил това на първостепенния Варненски районен съд, е прекратил производството по делото, като недопустимо. За да постанови този резултат, съдът е приел, че насрещните страни се ползват от решения на ОСЗГ - В., които не са подписани от секретар, поради което са и нищожни. От това е направил извод, че правото на иск не е упражнено за задоволяване на определен интерес, а е злоупотреба с право, поради което и производството е недопустимо. Този извод е необоснован и изведен в противоречие с материалния закон. Към 12.11.2001 г. нормата на чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ е отменена (ДВ, бр. 44/2001 г.). В закона, който е специален спрямо действалия към него момент АПК, е предвидено, че поземлените комисии (ОСЗГ) са органи на Министерството на земеделието и горите. Те се образуват, преобразуват и прекратяват от министъра на земеделието и горите по предложение на областните дирекции "Земеделие и гори". В правомощията на министъра е да определи структурата и числеността на тези служби, както и да назначава и освобождава конкретния им състав. Следователно, в организационната структура на конкретната ОСЗГ може да съществува или не длъжност секретар и този въпрос се решава по преценка на министъра на земеделието и горите. Тази уредба изключва приложимостта на чл. чл. 15, ал. 2, т. 6, изречение второ от ЗАП (отм.). Ето защо, обстоятелството, че въпросното решението на ПК не е подписано от секретар, без да бъде изяснен състава на административния орган, не може да обуслови извод за неговата нищожност поради издаване от некомпетентен орган. Независимо от изложеното, искът се явява недопустим по други съображения. Липсва правен интерес от исков процес, когато решението няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, а случая е такъв. Ищците са подали заявление до ПК - В. за възстановяване собствеността върху земеделски имоти, притежавани от наследодателя М. С решение № 840/12.11.2001 г. поземлената комисия е признала правото на собственост в съществуващи стари реални граници на едно лозе от 3,261 дка, находящо се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на В., местността "У".казано е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Следователно, решението е издадено на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, а в тази хипотеза, както и при възстановяване собствеността с план за земеразделяне (чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ), производството е двуфазно. То завършва едва с определяне на конкретен имот. В случая - с издаване на акта по § 4к. С него се индивидуализира възстановената земя. Този ред не може да бъде пренебрегнат, нито съдът по повод на исковия спор има право да замества втория етап от реституционната процедура "по аргумент за полезния ефект", както е сторил в мотивите си въззивния Варненски окръжен съд. Реституцията по ЗСПЗЗ, както е разяснено и в мотивите към Решение № 7 на Конституционния съд от 19.06.1995 г. по к. д. № 9/95 г. настъпва по силата на закона, но след провеждане на специалната административна процедура, предвидена в него, която приключва след като имотът е конкретно индивидуализиран с граници. Ищците по настоящия спор обуславят правния си интерес от отрицателните установителни искове именно със заповедта по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Твърдят, че ответниците Я. основават право на собственост върху имота по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Техните претенции ще бъдат зачетени при изготвянето на плана на новообразуваните имоти и определяне на конкретната земя (с площ и граници), върху която ще се възстанови собствеността на ищците. Подобен спор в случая, обаче, липсва, защото В. Н. К., праводател на ответниците Я, не е ползувател по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, нито претендира подобни права, а се основава на извършена замяна от ТПС комисия, оформена в нот. акт № 122/1964 г. Това е признато и в хода на процеса от ищците. Следователно, претенциите на ответниците нямат отношение към плана по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ и поради това, не ще се отразят върху определянето на конкретния имот в заповедта по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Извън разглежданата хипотеза на зависимост, липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу субекти, които считат себе си за собственици на имот пл. № 2* по плана на местност "Т" с площ 1,828 кв. м, защото само въз основа на решението по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, ищците не могат да твърдят, че имат вещно-правен спор за същия имот. Преди да завърши реституционната процедура и индивидуализирана възстановената земя, това са само твърдения за евентуален, бъдещ спор, а исковият процес е средство за защита - санкция относно съществуващ спор. Исковете не са положителни установителни за собственост, но както съставът вече изясни, следва да има правен интерес от предявяването им за ищците. Освен всичко изложено, липсва правен интерес от избраната съдебна защита срещу ответниците С. Й. К. и Я. Н. Г. и по следните съображения: Те са конституирани като страни в хода на първоинстанционното производство, поради това, че са съпруги на Я. и Н. К. Самите те не претендират лично или в условията на съпружеска имуществена общност право на собственост върху процесния имот. Няма и подобно твърдение от страна на ищците. Без значение е дали тези ответници оспорват от своя страна правата на ищците, защото с отрицателния установителен иск за собственост се цели съдебно установяване, че спорното субективно материално право не принадлежи на неоснователно претендиращия го ответник. Не съществуват и основания, които да сочат на пасивно задължително необходимо другарство. В заключение, липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство. Крайният резултат, до който е достигнал въззивният съд в атакуваното решение е правилен, поради което то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение