Решение № 9945 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2011 г.

Решение № 9945 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14151/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна, подадена чрез процесуален представител Катя Загорова против решение № 2078 от 16.09.2011 г., постановено по адм. д. № 2030/2011 г. от Административен съд - Варна. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209 от АПК и се твърди, че процесният имот попада в границите на м. "Боровец-юг" в територия, която е в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и заявителят не е от категорията лица, чиито имоти се уреждат с плана на новообразуваните имоти. Касационният жалбоподател заявява, че не са били налице условията за извършване на исканата административна услуга, тъй като заявителите не са носители на вещни права върху имота и нямат правен интерес да претендират заверка на молба-декларация. Касаторът моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно с всички законни последици от това. Ответникът - Милка Зафирова Стойчева чрез упълномощен адв. Кр. Джамбазова в писмен отговор оспорва касационната жалба, пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като в рамките на административното производство административният орган няма правомощията да преценява дали заявителят е собственик на имота, нито пък има правото да препятства посредством неизвършването на услугата снабдяването на заявителя с констативен нотариален акт, като съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 585 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС и чл. 86 от същия. В удостоверението, което се иска от Стойчева, се отбелязва само има ли съставен акт за общинска собственост и какъв е видът на собствеността, и евентуално данни за собствеността от имотния регистър. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен отказ рег. № ЗАО-10648/11.05.2011 г. на зам.-кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация, подадена до Община Варна по искане рег. № ЗАО-10648/23.03.2011 г. от Милка Зафирова Стойчева за имот с идентификатор 10135.5403.547 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: 10135.5403.9638, 10135.5403.546, 10135.5403.555, 10135.5403.554, 10135.5403.553 и 10135.5403.3225 и преписката е върната на община Варна с указание з а произнасяне по искането в срок от 7 дни, съобразно указанията на съда, дадени в същото съдебно решение. За да достигне до този резултат Административният съд - Варна е приел, че отказът е незаконосъобразен, защото поисканото от кмета на община Варна попълване на молба-декларация за обстоятелствена проверка е направено от лица с правен интерес и претендираната услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт, при който правомощието на административният орган е само да удостовери дали имотът е актуван като общинска собственост. Съдът е преценил, че от събраните по делото доказателства не е установено да е налице акт за общинска собственост върху имота, като ако има такъв акт издаден, това обстоятелство следва да се удостовери в молбата-декларация. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че е отказана претендираната административна услуга, тъй като имотът попадал в територия, която е в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която не може да се придобива имот по давностно владение и щели да бъдат ощетени хипотетични собственици на имоти по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилни са изводите на Административен съд - Варна, че незаверяването на молбата - декларация за извършване на обстоятелствена проверка, лишава заявителите от възможност за провеждане на охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК. Издателят на оспорения отказ е иззел компетентността на нотариуса да се произнесе по искането за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, а последният е овластеният от закона орган, който е компетентен да прецени обстоятелството, че се касае за земеделска земя, намираща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и дали спрямо нея е допустимо претендираното нотариално действие. В конкретната хипотеза кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителите, а само да завери молбата- декларация. Ако общината е актувала съответния земеделски имот като общински, в този случай следва да се впише номера и датата на акта за общинска собственост. Относно тезата, развита в оспорения отказ за евентуално засягане правата на трети лица, настоящият съдебен състав счита, че е без правно основание. В приложения регистър на собствениците към плана на новообразуваните имоти е видно, че за процесния имот е отразен "неидентифициран собственик" и следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярят по нотариалния акт не е собственик. В случая е от значение и факта, че в представената молба-декларация на заявителя е вписано, че община Варна, Дирекция "МДТ" е удостоверила, че имотът, посочен в настоящата декларация е деклариран и записан на името на двамата жалбоподатели в първоинстанционното производство, както и това, че към искането за претендираната административна услуга е приложена скица за процесния имот както и удостоверение от Дирекция "Местни данъци и такси", че имотът е деклариран от заявителя. При това положение първоинстанционният съд е формирал верен и обоснован извод за незаконосъобразност на постановения изричен отказ, който правилно е отменен и преписката е върната на административния орган с указание за извършване на исканата административна услуга - заверка на молба-декларация, която да се представи пред нотариуса за преценка от негова страна за наличие на законовите изисквания за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение