Решение № 5393 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 52/2011 г.
ВАСII отделение18.04.2011 г.докладчик Захаринка Тодорова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 457/18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 405/2010 г. на Административен съд - Пазарджик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Областния управител на Пазарджишка област против решение № 128, прието с протокол № 7 от 28.05.2010 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено с решение № 130 по протокол № 10 от 24.06.2010 г. на Общински съвет гр. Велинград, с което се дава съгласие за Частично изменение на ПР на част от кв. 3971 по плана на гр. Велинград, като ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 405/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5393 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 52/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Председателя на Общински съвет - Велинград, против решение № 457/18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 405/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Решението се счита недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответните по жалбата страни - Областен управител на Пазарджишка област и Кмета на община - Велинград, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за подадена в срок, допустима и по същество - основателна касационна жалба. Видно от материалите по делото и становището на гл. архитект, е налице градоустройствената необходимост от промяната на предназначението на тези терени. Изяснено е също, че озеленяването на место не е реализирано. Промяната обхваща само част от тези територии. В § 5, т. 31 са посочени обектите на техническата инфраструктура, които обаче не са изчерпателно изброени. Изграждането на паркинг също би следвало да се причисли като такъв обект. Независимо, че след решението е проведено обществено обсъждане по реда на чл. 121, ал. 1 ЗУТ налице е спазване на тази законова норма и това, че същото е проведено по-късно, би следвало да се приема като ирелевантен факт за спора. От значение е мнението на гражданите, независимо кога е дадено то. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, което я определя като процесуално допустима. По съществото си същата е и основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отменил решение № 128, прието с протокол № 7 от 28.05.2010 г. на Общински съвет гр. Велинград, потвърдено - след връщане от Областния управител за ново обсъждане, с решение № 130 по протокол № 10 от 24.06.2010 г. на Общински съвет гр. Велинград, с което се дава съгласие за Частично изменение на ПР на част от кв. 3971 по плана на гр. Велинград, като за сметка на част от УПИ I - "За парк", се образува нов УПИ VI - "За паркинг" в същия квартал, съгласно кафявия цвят в представения проект и се задължава кметът на общината да извърши законоустановените за реализирането му процедури. Със заповед № 213/9.07.2010 г., на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, Областният управител е оспорил като незаконосъобразни решенията на Общински съвет гр. Велинград. За да достигне до посочения правен резултат съдът е приел, че оспорения акт противоречи както на чл. 62, ал. 2 от ЗУТ, така и на чл. 62а от ЗУТ. Решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. В чл. 1, ал. 1 и 3 от ЗА е предвидено, че законът урежда структурата на администрацията, основните принципи на организация на нейната дейност, длъжностите в нея и основните изисквания за заемането им и се прилага доколкото не е установено друго в специални закони. Създаването и изменението на устройствени планове е уредено в Закона за устройство на територията, който е специален по отношение на Закона за администрацията и ЗМСМА. Поради това, в процедурата по оспорване на административните актове по чл. 215 от ЗУТ ще следва да се прилага разпоредбата на чл. 131 от същия закон, в която изчерпателно са посочените заинтересуваните лица, имащи право на жалба. Сред тях не е посочен областния управител в това му качество, нито предметът на спора касае имот - държавна собственост. Цитираната норма е специална и изключва приложението и на общата норма чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА, поради което областният управител няма правомощия да оспорва актовете на общинския съвет по Закона за устройство на територията. По тези съображения и с оглед характера на порока, за който съдът следи служебно, обжалвания съдебен акт следва да бъде обезсилен, поради което и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 209, т. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,