Решение № 1151 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2020 г.

Решение № 1151 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8765/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 1119 от 30.06.2020 г. постановено по адм. дело № 190/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди, че платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса за касационна инстанция. Ответникът – "Ани Стил 2017" ЕООД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспорваното решение Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на "Ани Стил 2017" ЕООД сумата от 600, 00 /шестстотин/ лева, съставляваща причинени имуществени вреди от незаконосъобразно и отменено с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление (НП) № 398361-F458309/16.01.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение до окончателното му изплащане. С отмененото наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 600 лева. За да постанови решението, АС – Пловдив след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната на наказателното постановление; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното наказателно постановление и настъпилите вреди. Решение е правилно. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не е било спорно, че с решение № 1658 от 13.09.2019 г. по н. а. х. дело № 4286/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е отменено като незаконосъобразно НП № 398361-F458309/16.01.2019 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. С решение № 2744 от 19.12.2019 г. по к. н. а. х. дело № 3183/2019 г. по описа на АС – Пловдив е оставено в сила решението на Районен съд - Пловдив. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 300 лв., за осъществено процесуално представителство пред съда. Представени са доказателства за заплатеното договорено адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваните и водени дела по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Решението на съда е постановено в съответствие и с Тълкувателното решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадена с него, то същото е в съответствие с него и се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300, 00 лева, съобразно представените доказателствата /л. 16/. В случая не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение