Решение № 13933 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2018 г.

Решение № 13933 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4070/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. Кетенов от [населено място], чрез адв. А. Тодорова, против Решение № 873 от 13.02.2018 г., постановено по адм. д. № 11447/2016 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт № Р – 22221015008840 – 091 – 001/30.05.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП София, изменен с Решение № 1808/14.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП – София, с който на ревизираното лице са установени данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчни периоди 2009-2012 г., общо в размер на 7 355, 14 лева главница и съответните лихви за просрочие. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ; необосновано съдът приел, че е доказано получаването на доходи от други източници, подлежащи на облагане; без основание съдът не признал представените договори за паричен заем, предоставен от лицата И. Рафаел, В. Найденов, Г. Георгиев и Н. Карадачки. Необосновано, при това, съдът приел, че получените от РЛ парични средства са облагаеми доходи. Не е съобразена природата на договора за паричен заем, нито свидетелските показания на заемодателите, потвърждаващи даването на парите, нито графологическата експертиза, потвърждаваща автентичността на подписите им като заемодатели. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, София, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния АССГ, са установени задължения за довнасяне, главница и лихви за всички календарни години в резултат от облагане на превишение на разходите над приходите и формиран недостиг на средства на годишна база. Не са признати като оправдание на разходите средствата по представени договори за заем от 6.01.2004 г., сключен с И. Рафаел за сумата от 48 000 лева; договор за заем от 5.01.2011 г., сключен с В. Найденов за сумата от 9 000 лева; договор за заем от 2.01.2012 г., сключен с Н. Карадачки за сумата от 9 500 лева и договор за заем от 9.01.2012 г., сключен с Г. Георгиев за сумата от 9 500 лева. Пред АС не е било спорно, че за всяка от ревизираните години е установено превишение на разходите на ревизираното физическо лице над доказаните му приходи. Като оправдание на разходното превишение, лицето е поддържало още в ревизионното производство, че е получило парични заеми от посочени физически лица. За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел, че твърденията за посоченото оправдание не са доказани. Съдът е приел, че относно твърдяния заем, даден през 2004 г. от лицето И. Рафаел не е доказано, нито предаването на сумата, нито възможността на заемателя да я даде назаем, нито че част от нея е останала на разположение на РЛ от 2004 г. до 1.01.2009 г. или до 1.01.2010 г. Относно показанията на разпитаните като свидетели В. Найденов и Н. Карадачки, съдът е приел, че показанията им не са убедителни и конкретни, няма доказателства да са разполагали с паричните средства, за които се твърди, че са дали на заем; заемите не са декларирани от ревизирания получател, нито са върнати. Решението е правилно. Действително, както се поддържа в касационната жалба, договорът за паричен заем е реален договор и доказването на изпълнението му изисква доказателства за реалното предаване на паричните средства на заемателя. Некоректно в касационната жалба се прави позоваване на Решение № 4824 от 19.04.2017 г. по адм. д. № 2355/2017 г. на осмо отделение на ВАС. Видно от мотивите на това решение, там първоинстанционният съд е приел за доказано даването на парични заеми и касационната инстанция е намерила този фактически извод за обоснован, при доказано превеждане по банков път на заетите средства. В настоящия случай, обосновано на събраните доказателства съдът е приел, че този факт с правно значение не е доказан. Свидетелските показания на посочените като заемодатели са допустими, на основание чл. 158 вр. чл. 57, ал. 2 ДОПК, само относно обстоятелствата по предаването на заетите средства, защото за доказването на тези обстоятелства законът не изисква писмен документ. Обосновано съдът е приел, че не е доказано заемодателите да са разполагали с възможност да дадат заетите средства. Няма конкретни обяснения при разпита им като свидетели относно произхода на тези суми, както и техния размер. Обстоятелствата на недеклариране на заетите средства от РЛ и невръщане на сумите за период от десет години, както и бланковия характер на всички договори с идентично съдържание, без разписки за получаване на парите, са косвени доказателства в подкрепа на решаващия извод, че получаването на заемите е само защитна теза на жалбоподателя. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба се дължат 698 лв. юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение