Решение № 115 от 9.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 61/2009 г.

Решение № 115 от 9.03.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 61/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на осъдения Р. Р. Р., депозирано на 12.01.2009 г, за възобновяване на наказателно дело НОХД № 209/08 по описа на Силистренски районен съд, по което е постановена присъда № 413 от 12.05.08, потвърдена с решение на Силистренски окръжен съд № 73 от 20.10.2008, по ВНОХД № 119/08. С първоинстанционната присъда, молителят е признат за виновен в това, че на 3.11.2003 г, в гр. С., пред Районен съд, Силистра, в съдебно заседание на 3.11.2003 г, по гр. д. № 361/03 по описа на Силистренския районен съд, в качеството на свидетел, устно, съзнателно е потвърдил неистина, с оглед на което и на основание чл. 290, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и шест месеца "лишаване от свобода", отложено, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се да бъде отменена присъдата и потвърждаващото я въззивно решение, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не вземат участие в производството. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. В искането са изложени следните доводи: В диспозитива на присъдата не е посочено в какво се състои потвърдената пред гражданския съд неистина. В мотивите липсва точният брой на превозените от подсъдимия хладилници. Първоинстанционният акт не отговаря на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Двете съдебни инстанции не са обсъдили доводите на защитата, че липсва престъпление. Не е съобразено въззивното решение по гражданското дело, неправилно са интерпретирани писмените доказателства (запис на заповед, съдебни протоколи, решения), кредитирани са показанията на св. С на св. В, а са игнорирани тези на св. С (дядо на подсъдимия). Правото на защита на подсъдимия е нарушено с отказа да се разпита като свидетел Н. Допуснатите процесуални нарушения са от категорията на съществените такива и са довели до осъждане на молителя за престъпление, което не е извършил. ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. В диспозитива на присъдата е достатъчно да бъдат посочени признаците от състава на престъплението, а запълването им с конкретно съдържание се прави в мотивите. В случая, това правило е спазено, като в диспозитива е отразено, че, деецът, в качеството на свидетел, пред съд, устно, съзнателно е потвърдил неистина, престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а в мотивите е уточнено, че неистината се състои в отричане факта на получаване и превозване на хладилници, собственост на св. Р, от гр. Т. до гр. В. За съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 НК няма значение какъв е бил точният бройна превозените хладилници, тъй като в предмета на доказване влиза установяване истинността или неистинността на отречения факт, че изобщо не са превозвани хладилници. Мотивите към присъдата не страдат от процесуален порок, тъй като отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК: посочени са кои факти са приети за установени, въз основа на кои доказателствени източници и какви са изведените от тях правни изводи. Съдилищата подробно са анализирали доказателствената съвкупност и са изложили съображения кои доказателствени материали кредитират и защо. Версията на подсъдимия, съдържаща се в неговите обяснения, че е казал истината по гражданското дело, е опровергана от показанията на св. В, кореспондиращи напълно с показанията на св. А св. С. Д. В същото време, св. С, дядо на подсъдимия, не отрича, че в дома му в гр. В. са докарвани хладилници, а заявява, че това е станало с ТИР, а не с лекотоварен автомобил. Взети са предвид и правилно са оценени писмените доказателства, сред които протоколите от съдебното заседание и решенията по гражданското дело. Неоснователно се твърди, че в присъдата и въззивното решение липсва отговор на наведените от защитата възражения, тъй като в съдебните актове са изложени съображения в тази насока. Правото на защита не е нарушено с отказа да бъде разпитан като свидетел Н, тъй като лицето се е намирало извън пределите на страната и съдилищата не са разполагал с адрес, от който да го призоват. ВКС намери, че не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите по делото релевантни факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 290, ал. 1 НК, както и е квалифицирано от инстанциите по същество, тоест, материалният закон е приложен правилно. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,