Решение № 13517 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2014 г.

Решение № 13517 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Институт по заваряване" АД против решение № 2489/14.04.14 г. по адм. д. № 10805/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно, претендира разноски. Ответникът Румен Стоянов Цоневски поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Началник Служба по геодезия, картография и кадастър-София не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и след като по повод нея, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, провери съотвествието на решението с материалния закон, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора "Институт по заваряване" АД срещу Заповед КД-14-22-900/12.06.13 г., с която на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по заявление на ответника Румен Стоянов Цоневски, Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър -София е одобрил изменение на КК и КР, одобрени със Заповед № РД-198-27/03.04.12 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София в частта на имот с идентификатор 68134.1500.668 / без данни за собственост/ чрез нанасяне в границите му нов поземлен имот с идентификатор 68134.1500.2655 с площ 4127 кв. м, собственост на Цоневски и нов имот с идентификатор 68134.1500.2656, без данни за собственост. Касационният жалбоподател "Институт по заваряване" АД се е легитимирал като заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР с твърдението, че е собственик на съседен имот с идентификатор 68134.1500.2458 с площ 16095 кв. м. при което сграда, негова собственост, попада частично в новонанесения имот с идентификатор 68134.1500.2655. Видно от приложения по делото графичен материал / скици на поземлените имоти л. 10, л. 60, л. 61 и л. 62/ одобреното с обжалваната заповед изменение не засяга границите на имот с идентификатор 68134.1500.2458, записан по действащия кадастрален регистър като собственост на "Институт по заваряване" АД и "Институт по металолеене и леярски технологии" АД, както и, че сградата, отразена с № 10 попада частично в имот с идентификатор 68134.1500.2458 и имот с идентификатор 68134.1500.668 по действащата КК, а след изменението с обжалваната заповед частично в имот с идентификатор 68134.1500.2655. С оглед категоричното установяване, че границите на имот с идентификатор 68134.1500.2458 не са засегнати от изменението, оспорващият би имал качеството на заинтересувано лице в хипотезата на § 1, т. 13, предл. 2 ДРЗКИР в действащата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция като носител на ограничено вещно право в новонанесения имот. Сградата като обект на кадастъра, видно от приложената на л. 10 скица на имот с идентификатор 68134.1500.2458 е отразена в действащата КК. По делото обаче липсва скица на този самостоятелен обект на кадастъра с обозначаване местоположението му и собствеността по КР. Ето защо въпросът относно активната процесуална легитимация на оспорващия е останал неизяснен. Тъй като съдът конституира страните служебно /чл. 154, ал. 1 АПК/ е следвало първоинстанционният такъв да изиска представляването на съответния графичен материал и с оглед записването по КР да прецени активната процесуална легитимация на оспорващия, както и качеството на заинтересувана страна и "Института по металолеене и леярски технологии" АД, в случай, че в КР е вписан не само като съсобственик на поземления имат, а и на процесната сграда. Предвид изложеното обжалваното решение се явява постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо преценката за съответствието му с материалния закон. Следва същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид този резултат исканията за разноски, заявени в настоящето производство следва да бъдат решени с решението, постановено при новото разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение