Решение № 14309 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2016 г.

Решение № 14309 от 27.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба на В. Н. Г. срещу решение № 86 от 27.01.2016 г. по адм. д. № 1318/2015 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ006474/5.09.2014 г., издаден от главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" към дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" към О. Б., потвърден с Решение № 94-01-10518/7/23.06.2015 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама". Счита решението за неправилно, тъй като не е носител на задължението за плащане. Излага доводи, че с нотариален акт от 9.12.1997 г., с който са подарили имота на другата си дъщеря, родителите й са запазили заедно и поотделно ползването на недвижимия имот, но по силата на същия нотариален акт имотът е дарен на друго лице - Г. Н. Г. и е нейна лична собственост. Независимо, че жалбоопдателката е наследила родителите си, този имот не е включен в наследствената маса. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗМДТ при учредено право на ползване данъчно задължен е ползувателя, но при положение, че ползувателите не са изпълнили задължението си за заплащане на ДНИ и ТБО, то вземането следва да се насочи към собственика. Сочи, че е наследник на родителите си, но този имот не попада в наследеното имущество, тъй като има друг собственик от момента на декларирането му с декларация от 27.05.1998 г., с оглед на което счита, че издадения АУЗД се явява нищожен поради липса на процесуална легитимация за поемане на задълженията от нея. Счита, че следва да се приложи принципът заложен в чл. 60, ал. 2 от ЗН. Сочи, че съгласно чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ задълженията за данък недвижими имоти и ТБО са за собствениците на имота, за които тези задължения са начислени. Счита, че неправилно съдът отхвърлил и евентуалното й искане за прогласяване на частична нищожност на АУЗД за периода 2005 г. - 2009 г. на основание разпоредбите на чл. 109, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 ДОПК. Излага доводи, че след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, административният орган няма правомощие да образува производство по определяне на данъчни задължения, поради което не е компетентен да издаде акт, с който да ги установи по основание и размер, губи времевата компетентност. Счита, че издадения АУЗД прекъсва давността за периода след 2008 г., а за периода от 2005 г. до 2008 г. се явява частично нищожен. Ответната страна е представила писмен отговор в който излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата за нищожност на оспореният акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган - главен експерт в отдел "Контрол и принудително събиране" към ДМПДТР при О. Б., съобразно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ. По делото са приложени заповед № 1681/1.07.2014 г. на Кмета на О. Б., с която са определени служители от общинската администрация с права и задължения на органи по приходите и Удостоверение № 24-000-1976/1/10.11.2014 г. за длъжността, заемана от С. Г. В. в администрацията на О. Б.. Изложил мотиви, че нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК съдържа преклузивен срок за образуване на производство за установяване на задължения за данъци по ДОПК, но изтичането на посочения срок обуславя само незаконосъобразност, а не нищожност на акта. Относно срока по 171, ал. 1 ДОПК посочил, че е материалноправна норма, но дори и при направено възражение за изтекла давност и изтекла такава по отношение на процесните задължения, това възражение обуславя унищожаемост, а не нищожност на АУЗД. В този смисъл възраженията за недължимост на задълженията за данък недвижими имоти и ТБО за 2005 г., за 2006 г., за 2007 г. и за 2008 г., поради изтичане на давностния срок, приел за неотносими и искането за обявяване на частична нищожност на АУЗД в тази част за неоснователно. Съдът приел за неоснователно твърдението на жалбоподателката, че не е пасивно легитимирана да бъде носител на определените й с процесния административен акт задължения за данък недвижими имоти и ТБО. Изложил мотиви, че в случая критерий за възникване качеството й на данъчнозадължено лице не е качеството й на собственик, а качеството на наследник /на задължения за плащане/. Видно от приложените по делото удостоверения за наследници В. Н. Г. е наследник и на А. Р. Г. и на Н. Г. Г.. Няма доказателства, че е направила отказ от наследство, жалбоподателката е приела в полагаемият й се обем от 1/3 ид. ч. наследството на Н. Г. Г., което представлява съвкупност от права и задължения, с оглед на което органът по приходите е определил жалбоподателката като данъчнозадължено лице за задълженията, възникнали за имота до момента на смъртта на нейния баща и е без значение, че тя не е собственик на имота и този имот не попада в наследствената маса. Направени са изводи, че чл. 11 от ЗМДТ е правилно приложен и не се установяват нарушения на материалния закон. Въпросите относно размера на задълженията и начина на тяхното определяне са въпроси по законосъобразността на акта, които не подлежат на разглеждане от съда, тъй като производството е само относно нищожността на оспорения административен акт. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че задълженията на наследодателите на жалбоподателката - нейните родители за заплащане на ДНИ и ТБО като ползуватели на имота са облигационни задължения на наследодателите й, който са преминали в наследството на жалбоподателката като парични задължения. Не става въпрос за преминаване в наследство на правото на ползване на имота, което е лично и ненаследимо или за собствеността на имота, който е подарен на друго лице, а за преминаване в наследство на облигационни парични задължения от имуществото на наследодателите за заплащане на ДНИ и ТБО. Не са основателни изложените в касационната жалба доводи за времева компетентност на административния орган, досежно срока за образуване на производство за установяване на задължения за данъци по смисъла на чл. 109, ал. 1, като основание за нищожност на АУЗД, тъй като това са нарушения, които могат да доведат до незаконосъобразност на административният акт. Нормата чл. 109 ДОПК въвежда преклузивен срок, с изтичането на който се препятства възможността на органите по приходите да установяват задължения. Изтичането на посочения в чл. 109, ал. 1 ДОПК срок представлява отрицателна процесуална предпоставка, която е пречка за образуването и развитието на административното производството за задълженията, за които този срок е изтекъл. Недопустимостта на производството не прави завършващия го акт нищожен, а унищожаем. Нормата на чл. 109, ал. 1 ДОПК следва да се тълкува и във връзка с разпоредбата на чл. 171, ал. 1 с. з. относно погасителната давност, по силата на която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В този смисъл неоснователни са доводите за липса на времева компетеност на органа издал акта за установяване на задължения, тъй като срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК не се отнася за крайния акт. При издаване на крайния акт задълженото лице има право да направи възражение за изтекла давност, основателността на което е въпрос на законосъобразност на акта, а не на неговата нищожност. Обратното означава да не могат да се издават актове след изтичане на 5-годишна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК, която се релевира чрез възражение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение