Решение № 4429 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2529/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница - Русе при Агенция „Митници", депозирана чрез процесуален представител юрк. Сталева, против Решение № 103/14.01.2026 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. д. № 668/2025 по описа за 2025 г. на този съд. С решението е отменено по жалба на „Евротрейдинг“ ЕООД Решение № 32-261749/27.08.2025 г., издадено от Директора на ТД Митница Русе, в обжалваната част, с която е оставено без уважение искане № 32-246069/12.08.2025 г., за изплащане на законна лихва върху възстановена сума за вносни мита, в размер на 87 464,70 лева, считано от датата на плащане до момента на окончателното й връщане. Решението на директора на ТД Митница - Русе е било потвърдено с Решение № Р-427/32-299695/02.10.2025 г. на Директора на Агенция „Митници". Съдът е върнал преписката за ново произнасяне съобразно мотивите на решение си. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1048,14 евро. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдебният състав неправилно е счел като неприложима нормата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., указваща, че възстановяването не е основание за изплащане на лихви. Касаторът твърди, че неправилно е приложен по аналогия редът по чл. 128 и сл. ДОПК, въпреки наличието на специална нормативна уредба. По подробни съображения, касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по КЖ – „Евротрейдинг" ЕООД я е оспорил с аргументи, съдържащи се в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание от адвокат - пълномощник. Моли да му бъдат присъдени разноски за касационното производство. Представител на Върховната касационна прокуратура не се явява и не дава заключение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима и неоснователна по същество. По делото е установено следното: В периода 19.09.2023 г. до 13.05.2024 г., „Евротрейдинг" ЕООД - вносител по режим „едновременно допускане за свободно обращение и освобождаване за потребление", е подало пред МП Пристанище Русе, 14 бр. митнически декларации, за еднотипен вид стоки, описани като „шперплат от бреза" с посочени MRN: 23BG004006096685R1, 23BG004006098888R0, 23BG004006099596R9, 23BG004006100392R0, 23BG004006100462R3, 23BG004006101200R7, 24BG004006103863R4, 24BG004006104397R1, 24BG004006105999R7, 24BG004006106265R0, 24BG004006107179R7, 24BG004006107286R1, 24BG004006107449R5 и 24BG004006107451R7. Деклариран е код по ТАРМК 4412 33 10 10 и страна на произход Турция. Към митническите декларации са приложени сертификати за произход, издадени от компетентната търговска палата в страната на износа, както и сертификати за движение A.TR. С Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница е определен размер на антидъмпингово мито в размер на 87 464,69 лв., нова данъчна основа и нов размер на ДДС - 17 492,94 лева. С Решение № 815/17.03.2025 г. на АДмС - Русе, по адм. д. № 853/2024 г. по описа за 2024 г. на този съд, потвърдено с Решение № 7528/08.07.2025 г. на ВАС по адм.дело № 4386 по описа за 2024 г. на този съд, е отменено Решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе. Въз основа на посочените съдебни решения, впоследствие със заявление № 32-246069/12.08.2025 г., дружеството е е поискало възстановяване на заплатената върху антидъмпингови мита сума, по отмененото по съдебен ред решение № 32-986775/29.08.2024 г. на директора на ТД Митница Русе, както и законната лихва от датата на нейното ефективно превеждане в държавния бюджет, до окончателното й връщане. С оспореното в настоящото производство Решение № 32-261749/27.08.2025 г., директорът на ТД Митница Русе е възстановил на дружествот- жалбоподател суми за антидъмпингово мито в размер на 87 464,70 лв. и оставил без уважение искането на дружеството, в частта за изплащане на законна лихва върху възстановената сума от датата на ефективното й превеждане в държавния бюджет до окончателното й връщане, позовавайки се на разпоредбата на чл. 116, § 6 предложение 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административният съд е преценил оспореното решение като издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Счетено е, че не е приложение нормата на чл. 116, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като в конкретния случай не касае до възстановяване на надвзети суми на вносните или износните мита на основание чл. 116, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда предвид непълнотата на специалния закон - Закона за митниците, на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, е приложим редът по чл. 128 - чл. 130 ДОПК, и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК, относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, включително и мита - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Решението на АДмС – Русе е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали в предметния обхват на § 6 от чл. 116 са включени само предвидените в § 1 хипотези, или същият действа и по отношение на непредвидените случаи. Въз основа на предвиденото в чл. 116, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 размерът на вносните или износните мита се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания: а) надвзети суми на вносните или износните мита; б) дефектни стоки или стоки, които не съответстват на условията на договора; в) грешка на компетентните органи; г) в интерес на справедливостта. В цитираната правна норма изрично са регламентирани случаите, при които се възстановява или опрощава размерът на вносните или износните мита, като хипотезите са изчерпателно изброени и други възможности не са предвидени. Съгласно чл. 116, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013 възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи. Приложението на § 6 от чл. 116 е обусловено от наличието на някое от основанията, визирани в § 1 от същата разпоредба. Систематичното място на § 6 в нормата на чл. 116 сочи, че същият следва да се тълкува във връзка с основанията по § 1 на същата разпоредба. В конкретния случай се касае за възстановяване на мито като последица от отмяна на незаконосъобразен акт на митническата администрация, като посоченото основание не попада в изчерпателно изброените в нормата хипотези. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилно позоваване в съдебните мотиви на разпоредбата на чл. 129 ДОПК. Съгласно текста на чл. 129, ал. 6 ДОПК невъзстановените в законоустановения срок суми се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени. Към същия ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, съгласно която посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6. Липсата на изрична уредба в специалния закон относно дължимостта на лихва върху недължимо внесени публични задължения не изключва приложението на посочените разпоредби на ДОПК. Този извод съответства и на практиката на Съда на Европейския съюз, като в този смисъл са Решение от 28.04.2022 г. по съединени дела С-415/20, С-419/20 и С-427/20, както и Решение от 18.01.2017 г. по дело С-365/15, заедно с цитираната в тях практика. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на последното решение, като е изложил подробни съображения, които настоящият състав споделя и не намира за необходимо да преповтаря. Обосноваайки извод за материална незаконосъобразност на административния акт, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Дружеството е представило доказателства за сторени разноски в размер на 1 000 евро (1 955,83 лева) за касационното производство, които е претендирало. Искането е основателно и трябва да бъде уважено. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като спорът се отличава с правна сложност. Пълномощникът на ответника по касация е изготвил обстоен отговор на касационната жалба, включително е представлявал дружеството в проведеното съдебно заседание. Водим от гореизложеното и в този смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение