Решение № 5501 от 7.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11017/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димов, инспектор в Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция Митници, приподписана от пълномощника му в качеството му на административен орган - юрск. Е. Гъчева, срещу решение 520/01.09.2023г., постановено по адм. Дело 766/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за недостатъчна мотивираност на издадената заповед. Твърди, че допуснатата грешка в правната квалификация на деянието е несъществена и не е довела до нарушаване на правото на защита на адресата на заповедта. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу издадената заповед. Ответната страна З. Живков, действащ чрез процесуалния си представител адв. А. Георгиев, в писмен отговор и молба, оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС Пазарджик е била Заповед за задържане на лице рег. 60/01.08.2023 г., издадена от митнически орган - инспектор в ТД на Агенция Митници , с която на основание чл.16а, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, З. Живков от гр.Пазарджик, е задържан за срок от 24 часа за извършено престъпление по чл.242, ал.2 от НК и опасност лицето да се укрие. АС Пазарджик е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - арг. чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 и Заповед за изменение на служебно правоотношение - за назначение на издателя на заповедта на длъжността. За да отмени обжалваният пред него административен акт, първостепенният съд е приел, че задържането на лице на основание чл.16а,ал.1 ЗМ за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността същото лице да извърши престъпление, да продължи да извършва престъплението , или да се укрие. Предприема се и с цел започване на разследване срещу предполагаемия извършител. Разпоредбата на чл.16а , ал.1 ЗМ предполага наличието на данни, от които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Като е анализирал обжалвания пред него административен акт съдът е заключил, че в заповедта липсват фактически основания за издаването й, а именно не се посочва конкретно негово поведение, вкл. в какво се състои и кога и къде са извършени действията. Декларативно е посочено в заповедта, че са налице данни за извършено престъпление по чл.242,ал.2 НК и опасност лицето да се укрие, кно липсват конкретните факти и обстоятелства, въз основа на които е направен този извод. Като е установил, че заповедта е издадена при липсващи фактически основания и в нарушение на изискването на чл.170,ал.1 АПК административният орган да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на акта, съдът е приел, че оспореният пред него акт е материално незаконосъобразен и го е отменил. Приел е също, че актът е издаден в противоречие и с целта на закона основание за отмяна по смисъла на чл.146,г.5 АПК, тъй като от доказателствата по делото не се установяват данни, че адресатът на акта е можел да се укрие, че е налице опасност за това или да същият да осуети или да попречи на разследването. Съдът е приел също, че няма данни дали задържането на лицето е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на ПАМ, включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и др. Спазването на тези предпоставки е в тежест на административния орган и при липса на данни и твърдения в този смисъл съдът е отчел, че административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при прилагане на ПАМ, като е нарушил принципа на съразмерност и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която е издаден. Решението е правилно. Мотивите на първата инстанция се възприемат от касационната инстанция и тя препраща към тях съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че сгрешената правна квалификация в заповедта е несъществено не влияе на законосъобразността на заповедта и не нарушава правото на защита на адресата на заповедта. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа фактически основания, нито същински правни основания за издаване на акта, съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК. Липсата на фактически основания е абсолютно и липсва препращане или позоваване на помощни административни актове, за да бъде преодоляно. Налице е и същинска липса на правни основания, тъй като дори за вписаните такова - за извършено престъпление по чл.242, ал.2 от НК /относно лица, пренасящи през границата наркотични вещества и/или техни аналози/, не съответства на данните от преписката и се признава от издателя на акта, че е сгрешено, т.е. не съответства на действителното като волята на издателя на акта е позоваване на друг състав от НК за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.д от НК /за лица, пренасящи през границата стоки златни предмети- без знанието и разрешението на митническите органи в големи размери/. Обратно на твърденията на касатора, изложеното в заповедта е бланкетно, и неясно, по никакъв начин не дава възможност на оспорващия да разбере каква е действителната воля на административния орган, нито да организира защитата си, т.е. неговото право на защита е съществено нарушено . Процесната заповед по чл.16а, ал.1 от ЗМ е издадена при оперативна самостоятелност, поради което е достатъчно да съществува съответствие на изложените в заповедта фактически обстоятелства и приложимата правна норма. В случая обаче заповедта е незаконосъобразна, тъй като нито са изложени относимите за диспозитива на заповедта фактически обстоятелства, нито е направено позоваване и препращане към обективно вярната и приложима правна норма. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са посочени и установени данните и основанията за прилагане на ПАМ, което е изцяло в тежест и задължение на органа, издател на акта, което прави приложената принудителна мярка необосновано наложена, а ограничението наложено на адресата незаконосъобразно. В заключение следва да се посочи, че след като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е уважил жалбата като основателна, АС Пазарджик е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход по спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна. В тежест на бюджета на касатора се присъждат направените от ответника разноски в размер на 1000лв. за адвокатско възнаграждение съгласно доказателствата за заплащането им и включването им в списък на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,