Решение № 10297 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2014 г.

Решение № 10297 от 23.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4896/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 258 от Закона за Министерството на вътрешните работи - отменен (ЗМВР отм.). Образувано е по жалба на Иван Стоянов Василев, от гр. Бургас чрез процесуален представител срещу заповед № К-1653/13.06.2003 г. на министъра на вътрешните работи, с която е освободен от служба на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР във връзка с § 3 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и твърдения, че подаденият от него рапорт да бъде освободен от служба е станал по принуда - със заплаха, че в противен случай ще бъде дисциплинарно уволнен. Поради изложеното моли заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна, като бъде възстановен на заеманата от него длъжност. Претендира за направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи в представени по делото писмени бележки от процесуалния му представител и в съдебно заседание излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От приложената по адм. дело № 7580/2003 г. административна преписка е видно, че на 30.05.2003 г. със заповед рег. № з-77 на началника на Трето районно полицейско управление - Бургас е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на подполковник Иван Стоянов Василев - началник група "Охранителна полиция" към Трето РПУ Бургас за срок от една година за това, че поради неупражнен действен контрол над подчинените му служители е допуснал същите да проявят небрежност в служебната си дейност и да уронят престижа на МВР. Приложена е и преписката по налагане на това дисциплинарно наказание. На 5.06.2003 г. Василев е подал рапорт до министъра на вътрешните работи, чрез директора на РДВР Бургас да бъде освободен от органите на МВР по чл. 253, ал. 1, т. 2 поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.07.2003 г., като е посочил, че е служител на МВР от 15.08.1983 г. В преписката се съдържа и справка, изготвена от главния счетоводител на РДВР Бургас, от която се установява, че към 1.06.2003 г. Василев има стаж в МВР - 19 години, 9 месеца и 6 дни, стаж извън МВР - 1 г., 2 месеца и 1 ден и период на наборна служба - 1 г., 2 месеца и 12 дни или общо трудов (осигурителен) стаж 22 години, 1 месец и 19 дни. От приложени по това дело болнични листове се установява, че жалбоподателят е бил в отпуск по болест от 2.06.2003 г. до 7.06.2003 г.; от 7.06.2003 до 12.06.2003 г.; от 12.06.2003 г. до 2.07.2003 г. и от 2.07.2003 г. до 22.07.2003 г., на която е следвало да се яви на работа, като на същата дата му е връчена обжалваната заповед № К1653/13.06.2003 г., с която министърът на вътрешните работи е освободил от служба поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж по искане на Василев на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.). С решение № 526 от 2301.2004 г., по адм. дело № 7580/2003 г. тричленен състав на ВАС - Пето отделение е отменил обжалваната от Василев заповед като приел, че същата е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 256, ал. 1 ЗМВР, тъй като е издадена пи време на ползване от жалбоподателя на редовно разрешен отпуск поради за заболяване. С решение № 8606 от 25.10.2004 г., по адм. дело № 6387/2004 г. Петчленен състав на ВАС е отменил решението на тричленния състав и е отхвърлил жалбата на Василев срещу процесната заповед, като е приел, че в случая не е налице нарушение на закона, тъй като същата макар и изготвена по време на ползвания от него отпуск поради заболяване е връчена след завръщането му на работа, а последиците от нея започват да текат от датата на връчването й. Жалбоподателят е сезирал Европейският съд по правата на човека в Страсбург /ЕСПЧ/, който се е произнесъл с решение от 4.06.2013 г., постановено по жалба № 7963/05 - дело "Иван Стоянов Василев срещу България", влязло в сила на 4.09.2013 г. С решението си ЕСПЧ установил, че в производството пред ВАС по посочените по го-горе първоинстанционно и касационно дела е допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, § 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, тъй като не бил разгледано основното оплакване на жалбоподателя, че върху него е бил упражнена принуда да подаде рапорта си за освобождаване от служба. ЕСПЧ е приел, че изясняване на този фактически въпрос по делото е от компетентност на ВАС, като тричленният състав е отказал да събере доказателства в тази насока без да изложи мотиви за това, касационният състав също не е обсъдил тези оплаквания на Василев. Поради това ЕСПЧ е приел, че това означава, че същността на оплакването на жалбоподателя в действителност никога не е била съдебно разгледано от ВАС, при което жалбоподателят е бил лишен от правото на справедлив съдебен процес, на който той е имал право по силата на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Поради това ЕСПЧ е приел, че е налице нарушение на тази разпоредба, като най-подходящата форма на обезщетение в случаите, когато заявителят не е имал достъп до съд, е да се открие своевременно повторна процедура и повторно разглеждане на случая в съответствие с всички изисквания за справедлив съдебен процес. С решение № 1290 от 30.01.2014 г. Седемчленен състав на ВАС на основание чл. 239, т. 6 АПК е отменил влязлото в сила решение № 8606 от 25.10.2004 г., по адм. дело № 6387/2004 г. на Петчленен състав на ВАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг петчленен състав на ВАС, като е оставил без разглеждане искането на Василев за отмяна на решение № 526 от 23.01.2004 г., по адм. дело № 7580/2003 г. на ВАС - състав на Пето отделение. При новото разглеждане на делото с решение № 4638 от 3.04.2014 г., по адм. дело № 1794/2014 г. Петчленен състав на ВАС е отменил решение № 526 от 23.01.2004 г., по адм. дело № 7580/2003 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решението е приел, че неправилно в отмененото решение е прието, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушение разпоредбата на чл. 256 ЗМВР (отм.), изразено в прекратяване на служебното правоотношение на Василев по време на ползван от него отпуск по болест, тъй като цитираната разпоредба установява общото правило, че служителите в МВР не могат да бъдат освобождавани от служба по време на болест, но съгласно чл. 257 от с. з., в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 2, какъвто е и конкретният случай - заповедта подлежи на изпълнение от датата на връчването й, което е сторено, след като служителят се е завърнал на работа. Приел е също, че предвид нормата на чл. 46 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи решението на ЕСПЧ е задължително за изпълнение от държавата, която е страна по делото и макар решението по адм. дело № 7580/2003 г. на ВАС да е благоприятно за жалбоподателя доколкото в него не са обсъдени оплакванията му за упражнена по отношение на него принуда за подаване на рапорта за освобождаване от длъжност същото е постановено в нарушение на материалния закон. В хода на настоящото производство са разпитани свидетелите Владимиров и Марев. Първият от тях установява, че през периода месеците май - юни на 2003 г. бил началник на Трето РПУ - МВР Бургас, през който период Василев заемал длъжността "началник - група" на "Охранителна полиция" в същото РПУ. По същото време на територията, обслужвана от това РПУ се случил инцидент. По този повод тогавашния директор на РДВР Бургас предложил на Владимиров да наложи наказание на жалбоподателя, тъй като в тази хипотеза Василев разполагал с възможност да обжалва наказанието си пред него. Владимиров първоначално отказал, тъй като не смятал, че на Василев следва да бъде наложено наказание, а и при извършената проверка по случая не били установени извършени нарушения от страна на Василев. Предложил сам директора на РДВР Бургас да му наложи такова, но същият не желаел това, тъй като заповедта за налагане на наказание можела да бъда обжалвана пред министъра, ав случай, че заповедта бъде издадена от началника на РПУ може да бъде обжалвана пред него. Заплашил Владимиров, че ако не издаде такава заповед ще бъде пенсиониран след три дни. При това положение Владимиров се съгласил и в края на работния ден разговарял с Василев, като му съобщил за разговора с директора на РДВР, при което Василев подписал заповед № з-77 от 30.05.2003 г., издадена от Владимиров в качеството му на началник на Трето РПУ - РДВР Бургас, с която му било наложено наказание "порицание". Според скоро след това възникнал друг инцидент на територията на Трето РПУ Бургас, при което според свидетеля отново щял да бъде наказан Василев вече със следващото по тежест наказание, след което щяло да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Поради тези причини Василев подал рапорта си за пенсиониране. Свидетелят Марев от своя страна установява, че по молба на Василев, тъй като бил в приятелски отношения с тогавашния директор на РДВР Бургас попитал последния защо държи да му налага наказания, при което последният му отговорил, че е по-добре Василев да си подаде молба за пенсиониране, отколкото да бъде уволнен дисциплинарно. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 254 ЗМВР (отм.). Същият е постановен в съответствие с изискванията за форма - писмена и съдържа реквизитите по чл. 255 ППЗМВР (отм.). Съгласно § 3 ПЗР КСО до 31 декември 2003 г., включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите са могли да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове. Според чл. 7 от ЗП (отм.) офицерите и сержантите от Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието и от Специалната куриерска служба на Комитета по пощи и далекосъобщения при уволнение са добивали към онзи момент право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужили като офицери и сержанти в посочените ведомства, независимо от възрастта. В случая жалбоподателят е отговарял на тези изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ППЗМВР (отм.) освобождаването от служба по чл. 253, ал. 1, т. 2 ЗМВР (отм.) е могло да бъде извършено единствено въз основа на писмено искане на държавния служител до органа по чл. 199 ЗМВР (отм.) чрез началника на съответната служба или структурно звено. В случая формално е налице такова искане, обективирано в рапорт вх. № 7610/05.06.2003 г. по описа на РДВР Бургас, но доколкото от събраните доказателства се установява, че същият е бил подаден от Василев под угрозата за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" настоящият състав намира, че не са изпълнени изискванията по чл. 250 ППЗМВР, предвид целта на разпоредбата, чийто смисъл е да се даде възможност на държавните служители в МВР, при желание от тяхна страна, да се възползват от възможността да бъдат пенсионирани при по-облекчени условия. В случая от събраните по делото гласни доказателства се установява, че не това е било желанието на Василев, а решението му да подаде рапорт е обусловено от упражненият върху него натиск от страна на директора на РДВР Бургас, обективиран в последователни действия по налагане на дисциплинарни наказания с цел налагане на най-тежкото от тях - уволнение. Принуда е противоправно мотивиране на лице към поведение, което то не желае, т. е. касае се до въздействие върху психиката на това лице, което може да бъде осъществено и чрез заплашване с бъдещо деяние, което да е от естество да изложи на опасност честта на заплашвания. Принудата може да бъде осъществена и чрез злоупотреба с власт, при което е необходимо съществуването на особени отношения между лицата, при които лицето, осъществяващо принудата да има правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на принудения, което да има за резултат поведение от страна на последния, с което той извършва нещо противно на волята му. В конкретния случай директорът на РДВР Бургас е осъществил елементите на принуда, като е недвусмислено е заявил пред служители на РДВР Бургас волята си да прекрати служебното правоотношение с Василев дори с налагане на дисциплинарни наказания, включително с налагане на най-тежкото - "уволнение". Действително същият не е разполагал с правна възможност да наложи това наказание, но под негово давление е наложено наказанието "порицание", което е най-тежкото, което може да бъде наложено от него или от прекия ръководител на Василев, а налагането на същото би имало значение при преценката за вида на последващи наказания, предвид разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ЗМВР (отм.). Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗМВР (отм.) установяването на всички дисциплинарни наказания е правомощие единствено на преките началници на извършителите. В тази насока съдът кредитира напълно събраните в хода на производството гласни доказателства, като непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. Обясненията, дадени от свидетеля Владимиров за начина на налагане на наказанието "порицание", при липса на доказателства за извършено нарушение се подкрепят от приложената към административната преписка справка относно извършена на 21.05.2003 г. проверка във връзка с падналия на 8.05.2003 г. в язовир, находящ се в землището на с. Траяново, общ. Камено селскостопански хеликоптер. Върху същата има поставена резолюция от 28.05.2003 г. "Подп. Ив. Василев - н-к гр. ОП да бъде наказан с порицание за срок от 1 г. за неупражнен контрол над дейността над подчинените си", въпреки, че от съдържанието на справката не е установено извършването на такова нарушение от страна на Василев. В съответствие с останалите доказателства са и показанията на свидетеля Марев, който за разлика от Владимиров не е работил в системата на МВР и съответно не бил подчинен на директора на РДВР - Бургас, а напротив бил е в неутрални отношения с него, но също установява, че в случай, че Василев не е бил подал рапорт за пенсиониране е щял да бъде уволнен дисциплинарно. Обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства, че директорът на РДВР лично е заявил на Василев, че ако не подаде рапорт за пенсиониране ще бъде дисциплинарно уволнен, не променят този извод още повече, че по делото липсват и твърдения в тази насока. Напротив твърденията са, че е научил за позицията на директора на РДВР - Бургас от трети лица. Предвид изложеното настоящият състав намира, че процесната заповед е постановена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването й, в нарушение на материалния закон и неговата цел - отменителни основания по чл. 146, т. т. 3, 4 и 5 АПК, при което следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Направеното искане за възстановяване на заеманата от жалбоподателя длъжност следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено. Възстановяването на заеманата от държавния служител в МВР не следва автоматично с отмяна на заповедта за уволнение. За да бъде възстановен на заеманата длъжност е необходимо, както по силата на тогава действаща разпоредба на чл. 260 ЗМВР (отм.), така и по сега действаща разпоредба на чл. 232 ЗМВР, след влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, държавният служител да се яви в съответната структура (служба по ЗМВР отм.) на МВР за да бъде възстановен на предишната или друга равностойна длъжност, която да заеме. Следователно за да може да бъде възстановен на длъжност е необходимо изпълнението на сложен фактически състав, изискващ на първо място отмяна на заповедта за уволнение с влязло в сила решение и явяване на служителя в двуседмичен срок от влизане в сила на решението в съответната структура на МВР да заеме длъжност. При този изход на делото МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените деловодни разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,