Решение № 13472 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2018 г.
ВАСII отделение06.11.2018 г.докладчик т Георги Колев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 180 от 27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 688/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13472 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7025/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич против решение № 180 от 27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 688/2017 г. по описа на Административен съд – Добрич. В протеста се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, като се иска отмяната му. Ответната страна кмет на община Добрич оспорва касационния протест. Ответната страна Г. Стоилова не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационния протест за допустим - подаден срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледан по същество за неоснователен. С обжалваното решение Административен съд - Добрич отхвърля протеста на прокурор в Окръжна прокуратура - Добрич с искане за прогласяване нищожността на заповед № 204 от 4.03.2015 г. на кмета на община Добрич, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 38, ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 61, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и одобрен проект за пристройка на гараж към съществуваща жилищна сграда е учредено право на пристрояване върху 24. 00 км. м. на Г. Стоилова. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящи нейната нищожност, поради което прави извод за неоснователността на протеста. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед на кмета на община - Добрич е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание - чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 61 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет- Добрич, поради което не е нищожна. Доводите на подателя на касационния протест, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския съвет, са неоснователни. В случая с оглед характера на оспорения акт следва да се приеме, че процедурата по чл. 37, ал. 1 ЗОС е неприложима и учредяването на право на пристрояване към обект собственост на приобретателя, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда учредяване на право на пристрояване или надстрояване без търг и конкурс върху общински имот, в който вече е построена сграда (която не е частна общинска собственост) в полза на собственика на сградата. В конкретния случай изброените в текста предпоставки са изпълнени, поради което правилно съдът приема, че решение на общинския съвет не е необходимо, оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и не е нищожна. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,