Решение № 1500 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5317/2007 г.

Решение № 1500 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5317/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 1838/25.05.2004 г. по гр.д. № 4679/2004 г. Варненски районен съд е отхвърлил предявения от П. П. П. против К. Г. М. и В. Г. Н. установителен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено, че общия на страните наследодател П е бил собственик към 1956 г. на два имота: имот с площ 5.000 дка, пета категория, находящ се в землището на гр. Б., м."Б" и имот с площ 4.000 дка, четвърта категория, находящ се в землището на гр. Б., м."С". С решение № 680/19.06.2007 г. по гр.д. № 1578 по описа за 2006 г., образувано по жалба на ищеца П., Варненски окръжен съд е отменил първоинстанционното такова и вместо това е постановил друго по същество, с което предявения иск е уважен. Ответниците по иска К. Г. М. и В. Г. Н., чрез пълномощника си адв. Б, обжалват решението на въззивния съд. Оплакванията са за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал.1 ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е син на общия наследодател П, а ответниците са негови внучки от дъщеря Т. П. К., починала на 01.02.1988 г. С протокол № 1176/04.07.1994 г. на ПК Б., по заявление вх. № 360/13.12.1991 г., на наследниците на П. П. е признато правото на собственост с план за земеразделяне на имот с площ 5.000 дка в м."Б" и имот с площ 4.000 дка в м."С". С. заявление вх. № 359/13.12.1991 г. имотите са заявени и от Г. Ж. К. - баща на двете ответници, починал на 22.06.1999 г. и с решение на ОСЗГ (б. ПК) е признато и възстановено правото на собственост. С протоколно определение от 21.11.2006 г. на Варненски окръжен съд е прието, на основание чл. 109, ал. 4 от ГПК (отм.) за безспорно, че имотите са идентични. От приложеното свидетелство за венчан е се установява, че Т. П. и Г. Ж. са венчани на 15.10.1950 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че процесните два имота са дарени от общия наследодател П на неговия зет Г. Ж. К. на сватбата с дъщеря му Т. П. При така установената фактическа обстановка правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск. Предмет на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е принадлежността на правото на собственост върху имотите към внасянето им в кооперативното стопанство. От събраните по делото доказателства не е установено дарението да е извършено в предвидената от закона форма, не е налице правоприемство, а от 1950 г. когато е сключен бракът между дъщерята на общия наследодател и прекия наследодател на ответниците и когато са дарени имотите, до 1956 г. не е изтекла придобивна давност. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че след завеждането на исковата молба е направено изменение на иска и съдът се е произнесъл по иск за несъществуващи имоти. Исковата молба е уточнявана, с последващи молби, с оглед на придобивно основание и граници на процесните имоти. Неоснователен е и доводът за липсата на идентичност на процесните земи - същата е установена в протоколно определение от 21.11.2006 г. на Варненски окръжен съд, а и не е установено от приложените по делото решения на ОСЗГ (б. ПК) за признаване и възстановяване правото на собственост на общия на страните наследодател за други имоти в посочените местности. Неоснователен е и доводът за допуснато процесуално нарушение - преразпит и противоречиви показания на свидетеля В. П. на този свидетел не са в противоречие с тезата на ответниците, че общият на страните наследодател П е бил собственик на процесните два имота, който ги е дарил на зет си Г. К. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 218ж. ГПК (отм.) настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение