Решение № 6403 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2018 г.

Решение № 6403 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14623/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – гр. София чрез юрк. А. Т. срещу решение № 6020 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 3173/2018 г., 18 състав, по описа на Административен съд – София - град, с което е отменена по жалбата на "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0319334/01.03.2018 г. на директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – гр. София, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е постановена принудителна административна мярка –"запечатване на търговски обект" – магазин "Фреш", находящ се в гр. София, ул. "Цар Шишман" № 17, стопанисван от "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД за срок от 14 дни, като е забранен достъпът до обекта за срока на ПАМ. С обжалваното решение ТД на НАП - гр. София е осъдена да заплати на "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД разноски по делото в размер на 650 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващ отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения, обосноваващи оплакванията, с които се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, в случай, че е над минимално определение, съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. А., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените за втората съдебна инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповедта, с която на "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД е наложена принудителна административна мярка – "запечатване на търговски обект" – магазин "Фреш", находящ се в гр. София, ул. "Цар Шишман" № 17, стопанисван от "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД за срок от 14 дни, като е забранен достъпът до обекта за срока на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че не са посочени конкретни мотиви относно необходимостта от налагане на ПАМ. Административният съд е изложил, че мотивите на административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Изложените аргументи за настъпили вреди за бюджета, според съда, също са неконкретизирани по своя размер, не се сочат данни за други извършени нарушения от същото лице или за неплатени публични задължения, с които да бъде обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи. Изложени са мотиви, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е първо за жалбоподателя и не се установя системност в поведението му, създадена с цел отклонение от данъчно облагане. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на жалбоподателя спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Административния съд е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. За предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и за предотвратяване на вредните последици от тях, се налага принудителна административна мярка. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във връзка с чл. 25 от Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите, когато в търговски обект не се издаде документ за продажбата, в случая фискален касов бон от ЕКАФП, то компетентният административен орган налага принудителна административна мярка. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от цитираната Наредба изисква издаването на фискален касов бон от регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Неиздаването на такъв документ е административно нарушение, за което законът предвижда налагане на принудителна административна мярка за неспазване на данъчното законодателство и което означава, че целта е да не се отчитат приходи, а това представлява отклонение от данъчно облагане. В процесния случай, при извършена контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в протокола за извършената проверка - покупка на един брой шоколад за 1,40 лв., не е издадена касова бележка от намиращото се в магазина фискално устройство. Мярката "запечатване на обекта за 14 дни" е издадена, тъй като административният орган е приел, че е извършена продажба на стоки без да са издадени за тях касови бележки. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд е правилно като краен резултат по следните съображения: Видно от данните по делото, извършеното нарушение на данъчното законодателство /чл. 118, ал. 1 ЗДДС/ е установено от приходния орган, в резултат на което е издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка. Настоящият състав приема, подобно на състава на АССГ, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и целта на закона, при което са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице (търговец), което не издава съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/ продажба. Този ред е уреден в разпоредбите на НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Налагането на ПАМ е предвидено в закона, но следва да се осъществява при спазването на правилата за законосъобразност на административните актове, като за всеки един конкретен случай е необходимо да бъде извършена преценка и да се прилага принципа "ad hoc". В противен случай биха се засегнали правата на гражданите, повече отколкото е необходимо и биха се нарушили законоустановените цели. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в случаите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС има превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. В случая, изложените мотиви в тази насока са общи и не са съобразени с конкретните факти, а именно: продажба на 1 бр. шоколад, на стойност 1, 40 лв., както и с обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето. Следва да се вземат предвид и показанията на свидетелката Л., дадени пред първоинстанционния съд, от които се установява, че същата работи в гр. София, ул. "Цар Шишман" № 17 във "ФРЕШ МАНИЯ" ЕООД от 2014 г. Твърди, че е присъствала на проверката на данъчните органи в обекта, в който работи, като при конкретната проверка в магазина е влязла госпожа, която е говорила по телефона и е поискала банан. Свидетелката е казала, че може да си избере, но клиентката не е отвърнала нищо и е продължила да говори по телефона, докато свидетелката е чакала да приключи разговора. След приключване на разговора клиентката е поискала да закупи шоколад. Свидетелката го е подала и е казала колко дължи, а клиентката е подала парите. Клиентката е тръгнала към изхода, а свидетелката е отишла към фискалното устройство, за да издаде фискален бон, но клиентката се е върнала и е поискала фреш портокал и лимон. Платила е, а служителката е издала фискален бон за втората покупка. След това клиентката е излязла, малко след това се е върнала с колегата си и са се представили, че са от НАП. През време на покупките от служителката на НАП са влезли още двама клиенти и след легитимацията на приходните органи е имало спор дали свидетелката да ги обслужи или да им каже да напуснат, защото ще има проверка от служителите на НАП. Свидетелката е посочила, че не е издала фискален бон за шоколада, тъй като се е разсеяла, защото проверяващата се е върнала отново да поиска нещо. Свидетелката сочи, че преди това нееднократно са им правени проверки, при които не са установени нарушения. Това нейно твърдение се подкрепя и от представените пред административния съд протоколи от предходни проверки, като и от протокола за извършена проверка от 23.02.18 г., в който е отразено, че за извършената покупка на 0, 500 л. сок портокал и лимон на стойност 4, 50 лева е издаден фискален бон след плащането на 1, 40 лева за шоколада. В този смисъл изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими вреди за фиска, не съответстват на обективно установените факти и на необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Неизпълнението на изискването за обосноваване на конкретната ПАМ с вида и характера на нарушението е довело до издаване на оспорената заповед и в противоречие на материалния закон, тъй като нареденото от органа по приходите запечатване е немотивирано и не би могла да изпълни целта на ПАМ. Принудителната административна мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. С оглед на изложените съображения, съдът намира, че в случая е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд – София - град не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Направеното възражение за прекомерност на сторените разноски е неоснователно, тъй като те надвишават само със сто лева, предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер от 500 лв. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,