Решение № 9981 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2009 г.

Решение № 9981 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5175/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-София моли да бъде отменено решение № 583/4.6.2008 г. по адм. д. № 4550/2007 г. на Софийския градски административен съд, в частта, с която е отменен РА № 2300-1830/29.3.2007 г. на ТД-София област като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Бул шоп" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2300-1830/29.3.2007 г. на ТД-София област в частта, с която за м. 3.2006 г. не е признат данъчен кредит 2068,83 лв. по 4 бр. фактури на "Дан Тон 68" ЕООД и в частта, с която за периода м. 5.2006 г. е доначислен ДДС 131 546,13 лв. на основание чл. 82 ЗДДС (отм.). В останалата част жалбата против РА е отхвърлена. . В мотивите си съдът е приел, че ревизията обхваща задълженията по ЗДДС за периода м. 11.2005 г. - м. 5.2006 г. С РА не е признат данъчен кредит 2068, 83 лв. по 4 бр. фактури от м. 3.2006 г. на "Дан Тон 68" ЕООД при претендиран данъчен кредит в размер 3918, 64 лв. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като предходния доставчик "Гея-96" ЕООД на част от доставените въглеводороди по пряката доставка не е отразил издадената фактура на "Дан Тон 68" ЕООД в дневника си за продажби и доставка на тази част от стоката не е осъществена. Представител на фирмата не е намерен на адреса му за кореспонденция. Съдът е приел, че по време на ревизията не е изпращано искане до "Гея-96" ЕООД да представи доказателства за доставката и неправилно е приложен чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Приел е също, че данъчните органи произволно са приели, че няма доставка на тази част от стоката, въпреки, че за продажбата й на касатора е издадена фактура от прекия доставчик. За складиране на горивата е ползван склад по договор с "Радомир леко ко инвест" АД и съдът е уважил жалбата в тази част. С РА е начислен допълнително ДДС за внасяне за м. 5.2006 г. в размер 131 546, 13 лв. на основание чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.), поради констатирани липси на горива и смазочни материали, които счетоводно се водят като налични. Дружеството не разполага със собствени складови помещения, ДМА и МПС, не притежава и недвижими имоти. Горивата са отразени като налични в сметка 304-стоки по видове от оборотната ведомост към 31.5.2006 г. Към възражението по ревизионният доклад е приложена декларация от управителя на "Радомир леко ко инвест" АД, без посочено име, че дружеството не е следило наличностите на горива в складовата си база, н която няма горива на "Бул шоп" ЕООД към 31.10.2006 г. Приложен е и приемо-предавателен протокол, без данни за лицето, от което е изготвен, както и декларацията и актосъставителят е приел, че нямат доказателствена стойност. Съдът е приел, че липсата на горивата не е доказана от органите по приходите и е отменил РА в тази част. Възприетата от съда фактическа обстановка не се подкрепя от данните по делото. Искането до "Гея-96" ЕООД за представяне на доказателства е приложено на л. 41 от I папка на приложенията към РА, описано е под № 30 в описа на приложенията към ревизионния доклад и неправилно съдът е приел, че не е изпращано такова искане на това дружество. Искането е е връчено по чл. 32, ал. 6 ДОПК след извършени две проверки на адреса за кореспонденция, при които представител на фирмата не е намерен. Неправилно съдът е приел, че съставянето на фактура за доставка на родово определени вещи е достатъчна, за да установи осъществяване на доставката. При продажба на родово определените вещи собствеността премина в купувача в момента на предаването им. По делото не са представени доказателства по фактурата на "Гея-96" ЕООД да са предадени стоки на прекия доставчик "Дан Тон 68" ЕООД и правилно данъчните органи са приели, че не е доказано осъществяване на доставката на тези стоки и на "Бул шоп" ЕООД. Решението на съда в тази част е необосновано и следва да бъде отменено, а жалбата в тази част против РА следва да бъде отхвърлена. Напълно необоснован е изводът на съда, че липсите на горивата, отразени в счетоводството като налични не са доказани. След като дружеството няма своя складова база, изводът на органите по приходите, че отразените в оборотната ведомост като налични горива и смазочни материали не са налични е правилен. Отразените в счетоводните регистри стоки като налични, следва да са налични и в действителност, което дружеството е могло да установи, като докаже че е ползвал наета складовата база. В декларацията от управителя на "Радомир леко ко инвест" АД се говори за сключен договор за влог от 1.09.2005 г. с "Бул шоп" ЕООД за съхранение на стоки на едноличното дружество в склада на акционерното дружество, който не е приложен по делото, нито в преписката, макар, че е обсъждан в ревизионния акт. В папка 4 на л. 140 е приложен договор за влог на горива между "Дан Тон 68" ЕООД и "Радомир леко ко инвест" АД, но не и процесния договор, от чието съдържание се правят изводи в РА за неизпълнението му - предвидено е приемо-предаване на горивата с протоколи, каквито не са представени. Правилно съдът е приел, че представеният протокол за горивата няма доказателствена стойност, тъй като е подписан от неизвестни лица за двете фирми и няма съдържание на приемо-предавателен протокол, оформен е като оборотна ведомост и е направен с натрупване. Съдът е дал указания на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, след които страните не са представили цитирания договор с радомирското дружество и съдът следваше да приеме, че не е доказано горивата и смазочните материали да са съхранявани в наета складова база в Радомир и да отхвърли жалбата. Били са поискани доказателства от акционерното дружество за притежавана складова база и съхранение в нея на стоки на "Бул шоп" ЕООД, като акционерното дружество не е представило поисканите доказателства в хода на ревизията. Съдът като е приел, че органите по приходите следва да доказват липсата на горивата е разместил доказателствената тежест - отрицателни факти не се доказват, и е постановил необосновано решение в тази част. Щом в счетоводството стоките са отразени като налични и дружеството няма тези стоки на склад, липсата им е доказана и правилно в РА е приложен чл. 82, ал. 1 ЗДДС (отм.). Решението като неправилно в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските, поради промяната в резултата, които следва да бъдат преизчислени. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора 5462, 82 лв. юрисконсулско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,