Решение № 9938 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5656/2016 г.

Решение № 9938 от 26.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5656/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ш. Х. М. Бута, гражданин на Пакистан, срещу Решение № 1349 от 29.02.2016 г., постановено по адм. д. № 11740 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2015 г. С него жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 8438 от 15.10.2015 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена. Предвид изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Поддържа се становище, че неправилно е прието от първоинстанционния съд наличието на различия в представената от настоящия касационен жалбоподател бежанска история и тази, представена от него в производството, приключило с постановяване на Решение № 523 от 08.04.2013 г. на председателя на ДАБ, жалбата срещу което е отхвърлена с Решение от 05.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4882 по описа на АССГ за 2013 г. Неправилно е прието също така, че историята му е нелогична и измислена. На следващо място, съдът е извършил неправилна преценка относно обстановката в страната на произход на Ш. Х. М. Бута - Пакистан, на която всъщност той се позовава, като твърди, че ако бъде върнат там е налице риск за живота му. Акцентира на принадлежността си към малцинството на шиитската общност в Пакистан и наличието на риск за него ако бъде върнат там. В заключение, се твърди, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на закрила на лицето. Иска се отмяната на обжалваното решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество моли обжалваното решение на остане в сила. Подчертава наличието на противоречия в представените бежански истории от настоящия касационен жалбоподател в спорното производство и в предходното такова за предоставяне на закрила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въз основа на изяснената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното от Ш. Х. М. Бута административно решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Направил е извод, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец, доколкото от кандидата за закрила не се твърдят обстоятелства, свързани с преследване и липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод, че той е бил подложен на такова в Пакистан. На следващо място е изложил съображения, че административният орган е положил усилия да оцени фактите и обстоятелствата, като обосновано е направил извод, че твърденията на Ш. Х. М. Бута не са подкрепени с доказателства, а изложената от него история е съчинена с оглед производството. Предвид липсата на твърдения за преследване, правилно според съда, молбата му за закрила не е уважена. Наред с това е приел, че по отношение на Ш. Х. М. Бута не може да бъде прието, че съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и по смисъла на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО. Съобразил е също така, че спрямо кандидата за закрила не е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Пакистан. Възприел е направената от административния орган преценка за неоснователност на причините за напускане на страната на произход от това лице предвид изложената по време на интервютата бежанска история. В заключение е отхвърлил жалбата, с която е сезиран. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при цялостно изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца, констатираните противоречия в нея и изложената от него такава в предходното производство по ЗУБ, както и при отчитане на актуалната обстановка в страната на произход на кандидата за закрила. Представената в касационното производство актуална справка за ситуацията в Пакистан от 06.06.2017 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ не дава основание за разколебаване на направените от състава на АССГ изводи и не съдържа конкретни данни за насилие срещу малцинството на шиитското население в Пакистан. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че по отношение на Ш. Х. М. Бута не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - той не е имал проблеми с властите, които да обосновават основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др., поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Обосновано наведените от молителя причини да напусне и да не се завърне в Пакистан са преценени като противоречиви, поради което бежанската му история, представена в това производство с основание е възприета от първоинстанционния съд като такава, създадена за целите на производството. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на Ш. Х. М. Бута за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно, предвид данните, съдържащи се в интервютата, е прието, че липсват доказателства кандидатът за закрила да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. С. Р. от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз (СЕС), за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата Ш. Х. М. Бута няма. Опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на кандидатът за закрила. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Пакистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Такива доказателства по делото не са представени. Липсват основания да се приеме, че в Пакистан е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Като се изхожда от положението там, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Очевидно в Пакистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Видно е и от представената пред касационната инстанция справка относно актуалното положение в страната на произход на касационния жалбоподател, че през 2016 г. Пакистан се явява сравнително стабилна държава, като състоянието на сигурността там също е оценено като сравнително стабилно. Документираните актовете на тероризъм са намалели наполовина спрямо тези през 2015 г. През първите месеци на 2017 г. продължават да намаляват инцидентите на военно насилие. През тази година продължават и успешните операции на пакистанската армия за прочистването на страната от терористични групи. Наред с всичко изложено, доколкото в настоящия случай се касае за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието въобще на нови обстоятелства съгласно чл. 13, т. 5 ЗУБ (в релевантната редакция), сочени от търсещия закрила, съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и преценката на тяхната основателност. В случая и трите обстоятелства не са налице. Предвид така приетото, правилни са изводите на състава на АССГ за законосъобразност на спорното административно решение. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение