Решение № 1729 от 16.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 25 от 03.05.2022 г. по адм. дело 45/2021 г. Административен съд Габрово по жалба на С. Колев от [населено място], общ. Севлиево, е отменил ревизионен акт /РА/ Р-04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от органи по приходите от орган на приходите от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 4 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново и НАП е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 4 205 лева. Срещу решението на Административен съд Габрово е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново, чрез ст.юрисконсулт Т. Харалампев, в която се поддържат всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Алтернативно се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане в друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна С. Колев, чрез процесуалния си представител адв. Д.Танев от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на С. Колев срещу РА Р-04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от органи по приходите от орган на приходите от Териториална дирекция на НАП Велико Търново, потвърден с Решение 4 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, с който на лицето са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2013 г. 2018 г. са в общ размер от 4 587.00 лева, и лихви в размер на 2 084 лева. При ревизията е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. С решение 25 от 03.05.2022 г. по адм. дело 45/2021 г. на Административен съд Габрово е отменен РА Р-04000719008351-091-001 от 9.10.2020 г., издаден от органи по приходите от орган на приходите от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) Велико Търново, потвърден с Решение 4 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново. С решение 430 от 13.05.2022 г. по адм. дело 45/2021 г. на Административен съд Габрово e допусната поправка на явна фактическа грешка в решение 25 от 03.05.2022 г., в титулната част на съдебния акт относно годината на издаване на същия. За да отмени процесния РА, Административен съд Габрово е приел, че за установените с оспорения РА за 2013 г. / главница и лихви/ за задълженията по ЗДДФЛ е изтекла погасителната давност и не е следвало да се образува ревизионното производство поради неспазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Този срок съдът е обвързал с връчване на заповедта за възлагане на ревизията на ревизираното лице. Съдът се е позовал на константната практика на ВАС по този въпрос, според която началният момент на ревизионното производство е този на връчване на посочената заповед на ревизираното лице. По отношение на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за останалите данъчните периоди 2014 г. 2018 г., решаващият съд е приел, че процесният РА следва да бъде отменен в цялост, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до възпрепятстване на жалбоподателя да участва ефективно в производството, да проведе своята защита и да се установи по несъмнен начин обективната истина. Решаващите мотиви на Административен съд Габрово са изложени на л. 15 16 от решението, в които е посочена липсата на данни за връчване на протокола за приобщаване на приключила проверка на С. Колев и резултатите от нея (оформени в Протокол ПФ-04000719000877-073-001 от 18.12.2019 г.) и Протокол Р-04000719008351-П73-002 от 24.07.2020 г. за приобщаване да документи от друго ревизионно производство, както и липсата на обективна възможност РЛ да подаде исканите от самия орган декларации по чл. 124, ал.3 ДОПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е касационният довод за неправилно приложение на института на погасителната давност от решаващия съд. За задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 г. давностният срок е започнал да тече от 1.01.2015 г. и изтича на 31.12.2015 г. В случая ЗВР е издадена на 18.12.2019 г., като е връчена на РЛ на 26.01.2020 г., което означава, че петгодишният срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК във връзка с определените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2013 г. е изтекъл преди започване на ревизионното производство. Възражението за изтекъл петгодишен давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно задълженията по РА за 2013 г. е направено от ревизираното лице с жалбата срещу РА по административен ред пред решаващия орган. Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбите, съдържащи се в чл. 171 и сл. от ДОПК и е приел РА в описаната му част за материалнонезаконосъобразен поради изтекла погасителна давност. Даденото тълкуване на нормите на института на погасителната давност в данъчното производството и приложението на същия от страна на Административен съд Габрово е правилно и обосновано и в съответствие с установената съдебна практика. Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението, т. е. то вече не е дължимо. С РА могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания и следователно недължими суми. Изтеклата погасителна давност погасява дълга и възможността той да бъде събран принудително. Давността е срок или период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако кредиторът бездейства, правото му да иска принудително изпълнение се погасява. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за наличието на доказателства за предприети валидни действия по връчване на ЗВР на лицето през 2019 г., тъй като извършеното търсене на лицето по неизползван от него телефон, както и предоставянето на ЗВР на кмета на [населено място], не представлява изпълнение на предвидените глава 6 от ДОПК ред и правила за връчване на актове, документи и книжа. След анализ на събраните по делото писмени доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че допуснати съществени процесуални нарушения, довели до възпрепятстване на ревизираното лице да участва ефективно в производството. Направените в касационната жалба доводи в този смисъл са неоснователни. При правената проверка от органите на НАП през 2019, С. Колев е предоставял на данъчните органи редица сведения, справки, обяснения и документи. Приходните органи са събирали информация и от трети лица банки, Агенция по вписванията, работодателя на лицето, компаниите, предоставящи телефонни услуги, ВиК, "Енерго-про продажби" и т. н., като с Протокол от 2.03.2020 г. тези материалите от направената през 2019 г. проверка са присъединени към ревизионното производство. Ревизираното лице е следвало да се запознае с резултатите от направената по отношение на него проверка през 2019 г., както и да получи протокола, с който е приключила проверката и да бъде уведомено, че тези резултати се присъединяват към ревизията. В случая няма данни тези протокол да е връчен на ревизираното лице в срока по чл. 110,ал. 5 ДОПК. Наред с това, с писмо от 24.07.2020 г. на адреса му в [населено място] са изпратени на ревизираното лице декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за процесните 6 календарни години, но както правилно Административен съд Габрово е установил, няма данни писмото да е било получено от адресата или той да е отказал получаването му, още по-малко, че той е разполагал с 14-дневен срок да предостави исканата информация. След като с издадената ЗИЗВР ревизията е следвало да приключи на 27.07.2020 г., то ревизираното лице не е имало обективна възможност да подаде исканите от данъчния орган декларации, изискани му с писмо с изх. от 24.07.2020 г., да получи и да се запознае със съдържанието на Протокол Р-04000719008351-П73-002 от 24.07.2020 г. за приобщаване да документи от друго ревизионно производство (Протокол ПФ-04000719000878-073-001 от 22.07.2020 г. за извършена проверка на П. Косева - съпруга на ревизираното лице), както и да представи становища, обяснения и др. Правилно Административен съд Габрово приема, че допуснатите в хода на ревизионното производство процесуални нарушения са съществени, тъй като са лишили С. Колев от възможността своевременно да се запознае с административната преписка и да вземе ефективно участие в производството, като представи обяснения и доказателства, във връзка с направените от приходната администрация установявания. Изводите на първостепенния съд за необоснованост на процесния РА, направени въз основа на заключението на вещо лице по назначената съдебно-икономическа експертиза за движението на паричните потоци на С. Колев през ревизирания период, се споделят от този състав без да е необходимо възпроизвеждането им чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. Като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд Велико Търново е постановил правилен съдебен акт. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на първо отделение