Решение № 5716 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2020 г.

Решение № 5716 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12492/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. Б." ООД, ЕИК: [ЕИК], чрез адв. С., против решение № 650/05.06.2020 г. по адм дело № 1538/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, поправено с решение от 06.10.2020 г. по адм дело № 1538/2019 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-03000318003830-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 69/13.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, в която са определени задължения за корпоративен данък за данъчен период за 2017 г. в размер на 11627. 33 лв. и за лихви в размер на 1023. 93 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение. Счита за неправилно съдебното решение относно потвърдения корпоративен данък за внасяне за 2017 г. Твърди, че размерът на потвърдения данък за внасяне не съответства на установеното от приетите съдебно-оценителни експертизи. Излага подробни съображения за това. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт в съответната част за разликата над 6593, 99 лв. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Постъпила е и касационна жалба от "Б. Б." ООД, ЕИК: [ЕИК], чрез адв. С. срещу решение № 999/22.07.2020 г. по адм дело № 1538/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на "Б. Б." ООД за поправка на Решение № 650 от 05.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1538/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. С., в писмена молба, оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С решението си съставът на АС-Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03000318003830-091-001/11.02.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 69/13.05.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която за 2017 г. на "Б. Б." ООД е установен корпоративен данък за довнасяне за разликата над 11627. 33 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата на дружеството в останалата част. Решението в частта, в която е отменен РА, е влязло в сила, като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи- орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. В хода на ревизионното производство е изготвена експертиза от лицензиран оценител за определяне на пазарна цена на продадените от жалбоподателя имоти, за които е прието, че продажбата им е извършена при отклонение от данъчно облагане. В рамките на съдебното производство съдът е приел, че в случая заключението прието от ревизиращия екип не е изготвено по методите на Наредба № Н – 9/2006 г. Използвани са пазарни цени от сайт на агенция за продажба на недвижими имоти. Според съда прилагането на методите по Наредба № Н-9/2006 г. изисква извършването на реална съпоставка с конкретни сделки, каквито не са посочени. В съдебното производство е прието заключение по СОЕ на вещото лице Л., по което пазарните стойности на имотите, продадени от жалбоподателя са определени по метода на сравнимите неконтролирани цени. Същите са посочени в табличен вид за обектите от сграда на ул. "Филип Тотю"18, "Хан Пресиян"12 и ул. "Хан Кардам"8, като към заключението са приложени нот. актове за продажба на имоти- използвани от вещото лице за пазарни аналози. В табличен вид са описани както характеристиките на оценяваните имоти, така и на използваните аналози, реално сключени сделки, съгласно приложените нотариални актове. Посочени са нотариалните актове, етаж на който се намират оценяваните имоти и аналозите, продажна цена, вид строителство, физическо състояние, местоположение, техническа инфраструктура, устройствена зона, асансьор. Установило се, съгласно допълнителното му заключение, че при сравнение на продажната цена на един кв. м. на обектите предмет на оценяване, с редицата от пазарни аналози, съгласно чл. 15 и 16 от Наредба № Н-9, пазарните стойности на дружеството за гараж 1, ап. 1, ап. 2, ап. 4 и гараж 2, ап. 10 и ап. 11 на ул. "Филип Тотю"18, ап. 12 на "Хан Пресиян"12 попадат в редицата от пазарни стойности. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установило, че продажбите на ап. 7 и ап. 3, находящи се на "Филип Тотю" и ап. 9, ап. 15 и ап. 7, находящи се на "Хан Кардам"8 са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. В първоинстанционното производство за имотите на обект "Филип Тотю" 18 за апартамент 7 се установила пазарна цена без ДДС- 53870 лв. /64644 лв. с ДДС/, платени по фактури при продажба без ДДС, без нот. такси-42376. 32 лв., а за ап. 3- пазарна цена без ДДС- 49486. 67 лв. /59384 лв. с ДДС/, платени по фактури при продажба без ДДС и за имотите на обект "Хан Кардам"8 за апартамент 9- пазарна цена без ДДС- 68538. ЗЗ лв., платени по фактури при продажба без ДДС, без нот. такси-49874. 17 лв. /82246 лв. с ДДС/; апартамент 15- пазарна цена без ДДС- 52105. 83 лв. /с ДДС- 62527 лв. /, платени по фактури при продажба без ДДС, без нот. такси-49547. 69 лв.; апартамент 7- пазарна цена без ДДС- 55887. 50 лв. /с ДДС-67065 лв. /, платени по фактури при продажба без ДДС, без нот. такси-48333. 33 лв. / Пазарната стойност на тези апартаменти е общо 279 888. ЗЗ лв., отчетени приходи за тях- 182 986. 51 лв., като е налице отклонение от данъчно облагане- 96901. 82 лв. След служебна проверка на настоящия касационен състав не се констатират грешки в пресмятанията на установените приходи на дружеството. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО с разликата между декларираните и установените от вещото лице приходи в размер на 96901. 82 лв. правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2017 г. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато от първоинстанционния съд двойно облагане, тъй като става въпрос за две различни по своя ефект данъчни регулации, едната от които той не е оспорвал. Правилно е посочено от съда и е взето предвид обстоятелството, че не се оспорват извършените преобразувания в посока увеличение със сумата от 3103. 47 лв. и в намаление със сумата от 2904. 59 лв., предвид установените продажби на ид. ч. от земя, издадените фактури за които не са отразени като приход в счетоводството на дружеството, както и извършеното преобразуване на основание чл. 78 ЗКПО на ФР в посока увеличение със сумата от 48333. ЗЗ лв. и в намаление със сумата от 29160. 75 лв., вследствие установеното, че не е отчетен приход от 48333. ЗЗ лв. от продажбата на ап. 7 от обект "Хан Кардам". Правилен е извода на съда, че с тази сума не следва да се формира разликата между пазарната стойност на продадените имоти и отчетените приходи за тях, тъй като дружеството въобще не е отчело приходи за ап. 7 на ул. "Хан Кардам, което е безспорен факт. Във връзка с гореизложеното обжалваните решения като правилно постановени следва да се оставят в сила в обжалваните части, в които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Разноски: С оглед резултатът по делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 909 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение