Решение № 148 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2013 г.

Решение № 148 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14414/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Стефанов от гр. София срещу решение № 4891 от 16.7.2013 г., постановено по адм. дело № 3631/2013 г. на Административен съд София град. С него се отхвърля оспорването му срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1201084 от 26.4.2012 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП София град, потвърден с решение № 2273 от 21.9.2012 г. на директора на ДОУИ /сега Д "ОДОП" / гр. София на ЦУ на НАП. Поддържа доводи, че решението е неправилно като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания - необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът - директор на Д "ОДОП" София, чрез процесуален представител, юрисконсулт, оспорва жалбата, счита решението за правилно и моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Стоян Димитров Стефанов срещу цитирания акт за прихващане или възстановяване, потвърден с решението на директора на Д "ОДОП", с който е отказано възстановяване на сумата 210 лв., представляващи внесени здравно осигурителни вноски. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата по делото е приел за установено, че Стоян Стефанов е заплатил на 13.9.2011 г. здравноосигурителни вноски в размер на 168 лв., отнасящи се за периодите от 1.12.2010 г. до 30.9.2011 г. по § 560405 и плащане на 20.2.2012 г. по същия параграф. Установено е плащане по същия § на здравно-осигурителни вноски в размер на 210 лв. с платежно нареждане на 29.11.2010 г. Прието е, че Стоян Стефанов е самоосигуряващо се лице, считано от 1.1.1996 г. и че не е подавал декларация-образец 7 на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО. Съдът е приел, че правилният код, също и според административния орган, по който следва да се плащат здравноосигурителните вноски е бил 560402, съответстващ на плащане на здравно-осигурителни вноски от самоосигуряващо се лице. Прието е, че посоченото несъответствие е могло да бъде отстранено чрез подаване на декларация образец 7, но органите по приходите не са открили жалбоподателя, който да подаде подобен вид декларация. Съдът е установил, че считано от 9.9.2012 г., е извършена промяна в здравно-осигурителния статус на лицето и същото е с непрекъснати здравноосигурителни права. Прието е, че вноската от 210 лв., направена през 2010 г. не представлява недължимо платена сума и не подлежи на възстановяване, тъй като със задна дата органите по приходите са зачели същата и нейното значение за здравноосигурителните права на жалбоподателя. Ако той действително повторно през 2012 г. е платил още веднъж подобна сума, за което няма данни по делото, то същият не е направил искане за възстановяването й, поради което и същото не следва да се обсъжда понастоящем. Ако подобно искане бъде направено, то органите по приходите ще преценяват дали плащането й е дължимо или не. При тези съображения жалбата е отхвърлена. Решението е неправилно като постановено при отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е приложено заявление от Стоян Димитров Стефанов, лист 34, до ТД на НАП София, с вх. № от 2.4.2012 г., в което се твърди, че в началото на 2012 г. се е наложило повторно внасяне на здравноосигурителните вноски за 2010 г., които вече бил внесъл на 29.11.2010 г. и която сума в размер на 210 лв. не била отчетена от НАП. Поискано е възстановяване на сумата от 210 лв., ведно с лихвите, считано от 29.11.2010 г. С АПВ № 1201084 от 26.4.2012 г. са направени констатации, че Стоян Димитров Стефанов е заплатил здравноосигурителни вноски на 13.9.2011 г. за периода 1.12.2010гг. до 30.9.2011 г. в размер на 168 лв. по код 560405. Посочено е, че Стоян Стефанов е самоосигуряващо се лице от 1.1.1996 г. и не е прекъсвал дейност по осигуряване като такова лице. Посочено е, че на 20.2.2012 г. Стоян Стефанов извършва повторно плащане, но отново без изяснен статут и по код 560405, както и, че лицето има задължение към ТД на НАП офис Младост и предвид изложеното поради неуточнен статут внесените суми не могат да бъдат определени като недължимо внесени. В решението на директора на ОДОП София по повод жалбата срещу АПВ е прието, че на 9.9.2012 г. е извършена актуализация и промяна в здравноосигурителния статус на лицето и същото е с непрекъснати здравноосигурителни права. Посочено е, че в резултат на извършен анализ в данъчно-осигурителната сметка на лицето е установено, че задълженията за здравно-осигурителни вноски за периодите за 1.1.2009 г. до 30.6.2012 г. са платени изцяло на дати 27.11.2009 г., 13.9.2011 г., 20.2.2012 г. и 29.8.2012 г. В мотивите на решението на административния орган е констатирано плащане на сумата от 210 лв. с платежно нареждане от 29.11.2010 г. по § 560405 но няма отговор обаче това плащане как се съотнася със здравноосигурителните вноски на лицето за посочения период - 1.1.2009 г. до 30.6.2012 г. като акта за прихващане или възстановяване е потвърден. Съдът в мотивите си е повторил по смисъл мотивите на административния орган в обжалваното решение без да е даден отговор на спорния въпрос по жалбата на Стоян Стефанов. Не е установено какви суми за здравноосигурителни вноски са платени за 2010 г., има ли плащане на суми за здравноосигурителни вноски повторно за един и същи период, кога е било извършено това, за да се установи има ли плащане на такива за 2010 г. в началото на 2012 г., каквито са твърденията на жалбоподателя. Неизясняването на тези въпроси е нарушение на съдопроизводствените правила като по същество спора не изяснен от фактическа страна и не са дадени отговори на въпросите, поставени в жалбата което е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Решението следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд за установяване на фактите от съществено значение за правилното разрешаване на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение