Решение № 8608 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2017 г.
ВАСVIII отделение26.06.2018 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4713/13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5514/2017 г. на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА "Сънпро" ЕООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 601,55 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8608 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11306/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сънпро" ЕООД чрез адв. Гладкова - Димитрова срещу РЕШЕНИЕ № 4713/13.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5514/2017 г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - град, 61-ви състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р- 22221515007622-091 -001/01.12.2016 г. на ТД на НАП - гр. С., в частта, в която е потвърден с Решение № 588/20.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин извършването на възложената услуга от посредника "Т. М. Б." ЕООД, за която съдът е приел, че отказът на данъчните органи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е формиран при правилно приложение на материалния закон. Позовава се на практиката на Съда на ЕС. И. отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА в съответната част. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в съответната му обжалвана част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р- 22221515007622-091 -001/01.12.2016 г. на ТД на НАП - гр. С., в частта, в която е потвърден с Решение № 588/20.04.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. С процесния РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал., т. 1 от ЗДДС в размер на 35 718,40 лв. по фактура, издадени от "ТУУЛБОКС МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА първоинстанционният съд е разгледал подробно доказателствата, посочени по делото и в ревизионната преписка, относно твърдяната комисионна сделка и е приел, че техния анализ препятства обосноваване на извод, че именно посредничеството на "ТУУЛБОКС МАРКЕТИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е обусловило сключването или изпълнението на договорите за продажба "НЮ КАМЪРШЪЛ" ЕООД, "ЕМ ПИ ЕН" ООД, "ИНТЕЛИЕНТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и "СЪНОПТА ФУДС БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Така постановеното решение е правилно и обосновано. Релевантният факт, който подлежи на доказване в процесния случай, е участието на посредника при свързването на страните за сключване на договор за покупко - продажба. Спорът по делото е за извършването на услугата от издателя на фактурата чрез посочените в договора действия. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че вида на услугата предполага освен двустранните протоколи и договори между страните да има и други данни и доказателства, включително и потвърдителни такива от страните по окончателния договор за покупко - продажба, които да сочат че същия е извършен чрез посредничеството на посочения доставчик. Не е изяснено и кое е конкретното лице или лица е проучвало пазара на недвижими имоти, какви са неговите компетенции. Няма данни за предоставяне на текуща информация от изпълнителя към възложителя - за потенциални купувачи, извършени огледи, направени разходи във връзка с тях. Липсват документи за отчитане на резултата от посредническия договор - доклади, уведомявания, текуща информация за хода на изпълнение на договора, получаване на документи за сключване на договор /чл. 2 от процесния договор от 1.10.2011 г./ кореспонденция, документиране на срещи, преговори и т. н/ . От така ангажираните доказателства по делото и ревизионната преписка не се установява връзката на посредника с контрагентите на ревизираното лице при сключването на договори за покупко-продажба. Не може да се установи дали и какви конкретни действия е извършвал същия за свързването на ревизираното лице и неговите клиенти. Спорът между страните правилно е сведен до установяване на фактическото извършване на услугата от издателя на фактурата, не само до установяване редовността на счетоводното и отразяване. Обратно на твърденията в касационната жалба подписаният протокол за извършено посредничество не установява при условията на пълно доказване извършването на посреднически и консултантските услуги от издателя на фактурите, както и наличието на краен резултат от изпълнение на услуга от вида на фактурираната. Така ангажираните писмени доказателства не могат да обосноват категоричния извод за реално осъществяване на процесната доставка. Основателно съдът е отчел като необичайно високо възнаграждението по договора за посредника - 19-20 % от стойността на сключените договори за покупко-продажба. В същото време срещу това високо възнаграждение липсват еквивалентни договорни задължения с ясни правила при изпълнение на посредническата услуга. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане от юрисконсулта на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-оисгурителна практика" С. е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 601,55 лв. Водим от горното Върховен административен съд, състав на Осмо отделение