Решение № 1304 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2010 г.

Решение № 1304 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13036/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 30.07.2010 г. постановено по адм. д. № 394/2010 г., Бургаският административен съд отхвърлил жалбата на Мартин Богданов и Михаела Памукова против заповед № РД - 14-148/30.12.2009 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж "Надстройка над съществуваща двуетажна жилищна сграда", находяща се в УПИ -IV-14, кв. 35 по плана на гр. Несебър като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Мартин Богданов и Михаела Памукова, двамата от гр. Несебър с наведени оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът ДНСК гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни доводи за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Незаконността му констатирана с констативен акт послужил като основание за издаването на административния акт. Законосъобразни и обосновани са съображенията, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила свързани липсата на уведомяване на лицата. Данните са сочили, че уведомяването е извършено по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Правилно е прието, че дори и да се приеме уведомяването за неперфектно касаторите са реализира правото си жалба и в производството пред съда са имали възможността да представят доказателства опровергаващи констатациите на органа. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,