Решение № 7827 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2013 г.

ВАСПетчленен състав06.06.2013 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1612 от 4.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9851/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА Министерството на образованието, младежта и науката с адрес: гр. София, бул. "Дондуков" № 2А, да заплати на Мариела Георгиева Златева с адрес: гр. Хасково, ул. "Добруджа" № 49-53, вх. Б, ап. 6, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7827 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4164/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. С решение № 1612 от 4.02.2013 г., постановено по адм. д. № 9851/2011 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил мълчаливия отказ на министъра на образованието, младежта и науката за назначаване на Мариела Георгиева Златева на длъжност "началник на РИО" в гр. Хасково и е върнал административната преписка на министъра на образованието, науката и младежта за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по приложението на материалния закон. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на образованието, младежта и науката, чрез процесуалния му представител юрк. Веселин Атанасов. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Ответникът по касационната жалба - Мариела Георгиева Златева - чрез своя процесуален представител адв. Таня Ванкова, с писмена защита оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е отменил като незаконосъобразен мълчаливия отказ на министъра на образованието, младежта и науката за назначаване на Мариела Георгиева Златева на длъжност "началник на РИО" в гр. Хасково и е върнал административната преписка на министъра на образованието, науката и младежта за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението по приложението на материалния закон. Тричленният състав е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства и прочие, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Изложени са мотиви, че Мариела Златева е подала заявлението по чл. 8 ЗДСл. в съответствие с § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, при съществуването на същата длъжност в администрацията на регионалния инспекторат и ако тя отговаря на изискванията на чл. 7 ЗДСл, министърът е бил длъжен да действа при условията на обвързана компетентност и да я назначи на длъжността, а ако не отговаря на тези изисквания или длъжността не съществува - да откаже, като обоснове и мотивира отказа си. Посочено е, че при наличие на мълчалив отказ липсва възможност да се проверят причините и основателността за взетото от министъра решение. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Мариела Златева е заемала длъжността "началник РИО гр. Хасково" по трудово правоотношение съгласно трудов договор от 22.09.1997 г. и допълнително споразумение към него от 21.07.2000 г. Със заповед от 29.12.2000 г. е била назначена на длъжността "началник РИО гр. Хасково" по служебно правоотношение на основание чл. 9 ЗДСл. във вр. с § 3 ПЗР ЗДСл. С изменението на чл. 35, ал. 4 ЗНП, обн. В ДВ, бр. 90/24.09.2002 г., началниците на регионалните инспекторати по образованието изрично са определени за държавни служители и по силата на закона. Със заповед от 17.01.2002 г. служебното й правоотношение е било прекратено, което е първото й уволнение. Заповедта е била отменена с решение на ВАС и в периода след това съдебно решение до последното й уволнение със заповед от 20.06.2011 г., Златева не е изпълнявала длъжността "началник РИО гр. Хасково", поради многократните й уволнения, отменяни със съдебни решения. Със заповед № РД-12-149 от 20.06.2011 г., издадена на основание чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда във връзка с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 8646/2009 г. по описа на СГС, министърът на образованието, младежта и науката е възстановил Мариела Георгиева Златева на заеманата преди уволнението длъжност "началник на РИО" по трудово правоотношение, въпреки молбата й от 20.06.2011 г. да бъде назначена по служебно правоотношение, тъй като длъжността "началник РИО" е предвидена за заемане по служебно правоотношение. Към молбата са представени изискващите се по чл. 7 и чл. 8 от ЗДСл документи. На същата дата с друга заповед на основание чл. 325, т. 12 КТ, във вр. с чл. 35, ал. 4 ЗНП трудовото й правоотношение е прекратено. Заповедта е обжалвана по исков ред и делото е висящо пред Софийски градски съд. При тази фактическа установеност съдът правилно е достигнал до извод, че органът по назначаването и настоящ касатор не е уведомил служителката за нормативната промяна, по силата на която трудовото правоотношение е било трансформирано в служебно и тъй като за претендираната длъжност е предвиден друг ред, други изисквания за заемащия длъжността, други условия и регламентация и най-вече задължителен конкурс, Златева не може да бъде възстановена, още повече, че на длъжността е назначен друг служител, който е спечелил конкурса от 2007 г. Касаторът дължи писмен мотивиран отказ във връзка с настъпилите нормативни промени и липсата на основание за преобразуване на трудовото в служебно правоотношение, доколкото в случая липсва преценка за качествата и професионалната квалификация на уволнената служителка, независимо, че тя е изразила воля да заеме длъжността, като е спазила законоустановените изисквания. Действително, в заповедта за прекратяване № 151/20.06.2011 г. е отбелязано, че длъжността е определена за заемане от държавен служител, но това не е достатъчно, за да се приеме, че акта е мотивиран. Следователно при наличие на кумулативно предвидените предпоставки по § 4, ал. 2 ПЗР ЗДСл. - заявление за възстановяване на заеманата длъжност, спазване на преклузивния срок и заявителят да отговаря на изискванията на чл. 7 ЗДСл, липсата на мотивиран отказ правилно е квалифицирана като мълчалив отказ, който затруднява съдебния контрол за законосъобразност, и правилно същият е отменен. В касационната жалба се наведени доводи, че Мариела Златева не е отговаряла на всички условия на § 4, ал. 2 от ПЗР ЗДСл., поради което мълчаливият отказ е законосъобразен. Както се посочи по-горе, при наличие на мълчалив отказ, съдът няма възможност да провери причините и основателността за взетото от министъра решение, поради което тези оплаквания са неотносими и не следва да се обсъждат. Ирелевантни са и изложените доводи, че Златева не би могла да заема длъжността "началник на РИО" - гр. Хасково, след като не се е явявала на конкурсите за длъжността през 2006 г. и 2007 г., а длъжността се е заемала само след проведен конкурс. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените от него пред тази инстанция деловодни разноски. Такива той е направил единствено за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., заплатени в брой на неговият повереник адв. Таня Ванкова (договорът за правна защита и съдействие е номериран като лист 20 от делото). От процесуалния представител на министъра на образованието, младежта и науката е направено своевременно възражение за прекомерност на заплатеното за касационното производство от опонента му възнаграждение за адвокат. С чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждение за защита по дела с неоценяем интерес от 150 лв. На основание § 2 от допълнителните разпоредби на цитираната наредба възнаграждението трябва да се присъди в трикратен размер, който възлиза на 450 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,

Цитирани разпоредби

2