Решение № 2532 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2013 г.

Решение № 2532 от 21.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9369/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ТД на НАП против решение № 1197/28.05.2013 г. по адм. д. № 137/13 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161202594/24.09.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1530/13.12.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП, сега дирекция "ОДОП" за отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 134 375. 72 лв., ведно с начислени лихви по фактури, 106 бр., издадени от "МОТО" ЕООД през данъчни периоди от 2008 г., 2009 г., 2010 г. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно тълкуване на събраните доказателства. Иска се отмяната му. Ответникът "ТИЙМ ГРИЙН" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Кемалов и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя документи. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна в твърдението за необоснованост на решението и неправилно тълкуване на събраните доказателства, представляващи допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 10.2008 г. до м. 08.2010 г. по данъчни фактури - 106 бр., издадени от "Мото" ЕООД. Основанието за отказ е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 25 и чл. 6 ЗДДС - не са налице реално осъществени доставки, не е налице възникване на данъчно събитие, респективно данъкът е начислен неправомерно и данъчен кредит не следва да се признава. Видно от РА и РД към него, издадените данъчни фактури са с различен предмет, като в една част касаят индивидуално определени вещи - четириколесни машини (АТВ), мотоциклети и мотоциклети-скутери, определени с марка, модел, номер на шаси. За тези превозни средства се твърди, че са били придобити с ВОП, декларирани от доставчика "Мото" ЕООД. За разлика от тези фактури, които са изброени в т. 1-46 по първоначалната жалба на "ТИЙМ ГРИЙН" ЕООД, в останалата част фактурите, по които е отказан ДК са с предмет родово определени вещи. Въпреки различията в предмета по фактурите, съдът е обосновавал мотиви единствено за индивидуално определените вещи, предмет на 46 бр. фактури, по отношение на които е и изготвеното заключение на вещото лице по приетата по делото ССчЕ, с поставена задача за съпоставка с декларираните ВОП на доставчика. Основателно е твърдението на касатора в тази част от касационната жалба, че за останалите вещи - аксесоари и пр., липсват каквито и да е данни да са индивидуализирани и предадени, респективно транспортирани. Съдът не е направил разграничение между индивидуално определените и родово определените вещи, предмет на процесните фактури, а изводите му са общи и неотносими към голяма част от доставките на стоки, включително и позоваването на приетата ССчЕ, която е установявала единствено съответствие между превозните средства, предмет на ВОП от доставчика. Неправилни са изводите на съда, че не следва да се обсъжда въпроса за транспортирането на стоките. В случая, съобразно вида на стоките и значителния им брой, при това по няколко различни вида транспортни средства продадени в един и същи ден и при отдалеченост между доставчик и получател на разстояние около 150 км., за доказване реалността на доставките е необходимо да се установи начина на предаване и транспортиране, като доказателствената тежест е за получателя на доставките, който изрично е заявил, че транспортът е осъществен с негов товарен автомобил. Според писмените обяснения на ревизираното лице, дружеството притежава товарен автомобил "Форд". Съдът е приел, че транспортът е осъществен с този товарен автомобил, но изводите му са в противоречие с установената дата на регистрация - 12.01.2009 г. и изписани разходи за гориво, с по-късна дата, съобразно което за стоките, закупени преди датата на регистрация на МПС, не е установен начинът на транспортиране на стоките. За периода от време, през който са фактурирани стоки, за които се твърди, че са превозени с транспортно средство, собственост на дружеството-купувач, но преди заприходяване на МПС като актив през м. 01.2009 г., изводите на съда за осъществени доставки на стоки по фактурите, по които е отказан данъчен кредит, касаещи период от м. 10.2008 г., са необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства. Отделно, неправилно са кредитирани и т. нар. пътни листи за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., доколкото същите не съдържат данни даващи възможност да се направи обвръзка с процесните фактури. Същите като частни документи, оспорени от ответната страна, при липса на ангажирани други доказателства за удостоверяване факта на транспортиране на стоките, не следва да се обсъждат като ползващи се с доказателствена сила. Не се доказва и осчетоводяването на фактури за гориво да е във връзка с изписан разход на гориво по разходни норми, тъй като пътните листи не позволяват да се направи връзка между двете. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на съда, че "само поради липсата на доказателства за транспорт не следва да бъде отказано претендираното право на приспадане на данъчен кредит". Доказването на транспорта на процесните стоки е свързано с доказване предаването на стоките от доставчика на получателя, който факт е относим към доказване реалността на доставките. В потвърждение изводите на органите по приходите, вещото лице по допуснатата и приета от съда ССчЕ не е могло да установи контакт с доставчика "Мото" ЕООД. По отношение на доставчика "Мото" ЕООД вещото лице изрично е посочило, че не може да даде заключение за редовност на счетоводството. Неправилни са изводите на съда, че със свидетелски показания се установява мястото на стопанска дейност на доставчика. Като дадени от лице, намиращо се в служебно правоотношение с ревизираното дружество, свидетелските показания следва да бъдат преценявани съгласно чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото и с оглед тяхната заинтересованост. Разпитаният свидетел е дал общи показания, които не могат да се обвържат с процесните доставки, не е конкретизиран периода, за който се дават показанията, а единствено описва процеса на работа в дружеството, в което работи. Свидетелят е заявил, че подписването на документацията "ставаше горе в тяхното деловодство"/на доставчика "Мото" ЕООД/, като същият не е подписвал никакви документи от името на ревизираното дружество. Така събрани свидетелските показания неправилно са кредитирани от съда, като доказващи предаването на стоката. На доставчика е била извършена насрещна проверка /протокол № 2401-1200545-2038/23.03.2012 г. /, като негов представител не е открит на адреса за кореспонденция и изготвеното искане за представяне на документи е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В срок не са представени доказателства. Постъпилите в ТД на НАП от името на доставчика допълнително документи не са заверени по съответния ред. Приходният орган се е позовал на издаден на доставчика РА № 225100136/24.11.2011 г., за периода 11.05.2006 г. - 28.02.2010 г., т. е. част от ревизираните при настоящата ревизия периоди попадат в този обхват, констатацията по който е, че от страна на "МОТО " ЕООД, при извършената му ревизия, не са били представени първични счетоводни документи и счетоводни регистри; фактури за извършени покупки и продажби; документи за извършени плащания; писмени обяснения; протоколи за декларирани вътреобщностни придобивания и фактури за декларирани вътреобщностни доставки. Ненамирането на доставчика при извършена на това дружество ревизия, е предпоставка да не бъдат ценени представените в хода така проведената ревизия, от пълномощник от името на доставчика на 11.09.2012 г. документи под опис, поради това, че са с неустановено авторство. Въпреки тази неустановеност, съдът е кредитирал така представените документи, без да е доказано, че изхождат от счетоводството на доставчика. За редовно водено счетоводство от доставчика липсват каквито и да е данни, факт потвърден и от вещото лице по ССчЕ. Приетата по делото ССчЕ изрично отбелязва, че не е правена проверка в счетоводството на доставчика и че вещото лице е работило единствено по данни от счетоводството на жалбоподателя и приложените по преписката доказателства. В противоречие с тази констатация, съдът е приел, че вещото лице е съпоставило данните от счетоводствата на доставчика и получателя. Напротив, заключението на вещото лице съдържа последователен анализ единствено на фактурираните транспортни средства, които са индивидуализирани, и посочени в приложението към експертизата. От анализа на издадените фактури се установява, че в определени периоди в един и същ ден са продадени по няколко транспортни средства, които в същият или в следващият ден са препродадени на трети лица. Доколкото транспортът на тези превозни средства не е установен, не е доказано предаването на вещите от доставчика на получателя, респективно - последващите продажби. Твърдението, че стоките са доставяни с притежаван от дружеството-купувач товарен автомобил "Форд" не е доказано със съответните за това доказателства за възможността с този автомобил да се превозят няколко четириколесни машини и/или мотоциклети в един и същ ден. Отделно, в случай че това е осъществено, приемо-предавателните протоколи следва да са за всички превозени стоки, а не различни за един и същ ден, каквито са представени. Без да установи по съответния ред възможността за осъществяване на доставки от вида с едно и също превозно средство в един и същ ден, съдът е приел този факт за доказан. Изводите на съда в тази част от решението са необосновани. Необоснована е констатацията на съда, че е приложен пълен комплект взаимно подписана документация към всяка фактура /за продажба на индивидуално определени вещи, както и за родово определените/ и че са налице изходящи от прекия доставчик данни за възможността да бъде прехвърлена стоката по процесните фактури, по критерия за налична стока към момента на фактурирането, както и към момента на подписване на приемо-предавателните протоколи, описващи стоките с индивидуализиращи признаци /както за индивидуално определените вещи - четириколесни машини и др., така и за родово определените вещи/. Представените документи не са заверени по съответния ред - върху тях е поставен печат на "МОТО" ЕООД и подпис, за който не е известно кому принадлежи, при липса на данни за съществуване на счетоводна документация на доставчика, който не е открит на данъчния адрес и при извършената ревизия на същия. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че "дори визираните по-горе доказателства да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание да не бъдат ценени". При липса на ползващи се с доказателствена сила документи, необосновани са изводите на съда, че "в случая са налице изходящи от прекия доставчик данни за възможността да бъде прехвърлена стоката по процесните фактури, по критерия за налична стока към момента на фактурирането, както и към момента на подписване на приемо-предавателните протоколи, описващи стоките с индивидуализиращи признаци /както за индивидуално определените вещи - четириколесни машини и др., така и за родово определените вещи/". Неправилно е интерпретирано и заключението на вещото лице, в което изрично е посочено, че справка за стоков поток за консумативи и аксесоари не е възможно да бъде изготвена, не е водена аналитичност по сметка 304 "Стоки" и не може да се даде информация за стоките, отразени само стойностно като салдо към 31.12.2010 г. в размер на 387 628, 40 лв. и към 31.12.2011 г. - 415 779, 20 лв. Тази счетоводна отчетност на дружеството не дава възможност за проследяване заприхождаването на стоките имащи характер на родово определени вещи, нито тяхното изписване в последващото им реализиране в икономическата дейност на дружеството. Необоснованите изводи на съда, в противоречие със събраните доказателства и игнориране на факти, относими към спора, е довело до погрешно фактическо установяване, респективно неправилни изводи за наличие на материално правни предпоставки за признаване на данъчен кредит, което налага отмяна на решението. Спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна и поради забраната за фактически установявания в касационното производство, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския административен съд, който да съобрази указанията в настоящото решение и извърши указаните процесуални действия. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение